Котенцето ми Симона си отиде

Много е тъжно, когато вярното ти, обичливо другарче си отиде.

Съжалявам. Прегръдки!

Много съжалявам, мила! Страшно е тъжно и гадно да загубиш любимеца си Още ми е трудно да прежаля моя глезанчо, дето ми е в подписа... Повече от месец мина, а ми е мъчно за него и ми се ще да можех да го нагушкам както едно време. Прегръщам те.

Съжалявам за тежката ти загуба

Боли, но пък ни остават много спомени за прекрасните моменти, които сме имали щастието да изживеем заедно

 

Благодаря момичета,толкова ми е празно без нея.




Моста на дъгата ...

Точно досамия рай, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...

БРИана*,

Много е красиво това, което си написала Чела съм го преди и го търсих, когато си отиде моето Макси, но не успях да го намеря. Сега го прочетох и пак ревнах. Дано наистина да са на някоя зелена полянка нашите любимци и да играят заедно. Аз вярвам, че е така.

дано наистина да са на по добро място,без болка.

 

Съжалявам Бри 
Върна ме години назад, когато загубих котето си Марин, все едно загубих частица от себе си
Дано си по-добре вече 

Съжалявам.
Запази хубавия спомен за нея.Ако имаш сили си вземи ново.Миналата година си взех ново,след като преди 4 години почина първото ми коте.Сега мога да си спомням спокойно всички весели моменти с нея,без да избягвам с болка от спомена.

 

За сега не ми се мисли за нова.Имам и на двора няколко пуха,сега вечер качвам единия.но никой няма да смени Симонка.

Съжалявам, Бри   
Като гледам снимката й ми се доплаква - умирали са ми доста животни (винаги съм имала), но една котка с почти същата физиономия още не мога да прежаля... А минаха 7 години...
Все пак те съветвам да си вземеш друга маца, по възможност без визуална прилика...
За мен беше с две идеи по-леко, тъй като имах и други котки по това време... Липсва ми (май винаги ще ми липсва), но болката от загубата никога не е била "разкъсваща", каквато предполагам е при теб...