Младостта си отива...

  • 8 610
  • 170
"... в чисто личностен план се чувствам по-зряла и по-силна отпреди три, пет, а да не говорим отпреди 10 и повече годинии. Наближавайки 40-те си давам сметка, че се разделям с младостта, и усещам някакъв прилив на енергия, което  е отчаян опит да си кажа, че не всичко е загубено, че имам още време..."

Това ми писа един много скъп за мен човек.

Така се чувствам и аз. И веднага в ушите ми зазвучава песента на Михаил Белчев.

Понякога отчаяна, понякога окрилена ... Но със сигурност здраво стъпила на земята.
Вече не мога да правя циганско колело, но пък мога да поемам много повече отговорности...

За остаряването да поговорим. Как приемате мисълта, че вече не сте млади?
Приемате ли я изобщо?

Виж целия пост
# 1
Ама, че вторнишка тема  Grinning
Тази година, ги правя 40 лазарника .... и май все по-често мисля по въпроса.
Обаче днес е вторник - гаден ден по дифолт.
Ще пиша в сряда Wink
Виж целия пост
# 2
Не искам да остарявам. Не я приемам. Искам вечно да съм на 18, без проблеми и ангажименти, наивна  и инфантилна.Ех,че живот!

Гадна реалност  smile3515
Виж целия пост
# 3
Нормално. Харесвам се повече сега. Познатите ми също.
Виж целия пост
# 4
Бръкна ми в душата с тази тема. Скоро навършвам 37, имам още 3 години да се перча с тройката и после....... ooooh! ooooh!
Виж целия пост
# 5
Младостта си отива...дойде зрелостта.
Харесвам се. Нося си отговорността и красотата на годините с радост.
Виж целия пост
# 6
 наскоро и аз се бях замислила по въпроса. не искам да остарявам. не искам да имам бръчки  #Cussing out отговорност мога да нося и като изглеждам млада.
Виж целия пост
# 7
Бръкна ми в душата с тази тема. Скоро навършвам 37, имам още 3 години да се перча с тройката и после....... ooooh! ooooh!

И после какво, Жози?


Де Ваня, Флор, не изпитвате ли тъга?
Виж целия пост
# 8
Хем уж не са ми толкова много годините, хем някак си изгубих младежката си безметежност и безгрижност. Дали е защото вече имам много повече грижи и отговорности, незнам... newsm78
Освен това се улавям, че напоследък все по-често си спомням за това, което някога е било...А казват,че когато човек започне да живее със спомените си значи остарява...
Тази тема ме накара да се замисля,че не е няма да е лошо да направя нещо различно, щуро и младежко, което да ме накара да ме извади от сериозността, която ме е обхванала напоследък и да ме зареди с положителни емоции.
Виж целия пост
# 9
Харесвам се зряла,
но ми е тъжно понякога за пропуснатите моменти...


Виж целия пост
# 10
След няколко дни навършвам 30....Не са много, но не са и малко. Нищо особено за околните, но аз имам вътрешното усещане за нещо преломно. Обещала съм си много неща. Обещах си повече време за себе си, обещах си повече пари за себе си, обещах си да правя по-малко компромиси и да накарам другите да правят компромиси и да се съобразяват с мен.
От друга страна все още съм млада....ех. Обещах си още едно дете, обещах си ново жилище, обещах си много неща......
Чувствам се силна, способна дори на подвизи.
Надявам се младостта да не си отиде никога.
Виж целия пост
# 11
Не, не изпитвам тъга.
Понякога си спомням деветнайсетгодишната Ваня. Хубава беше - млада, наивна, искаща, търсеща... Намерих се. Защо да съм тъжна?
Виж целия пост
# 12
Не мога да излъжа, че не поглеждам бръчките си с притеснение и доза суетност. Но това е животът. Приемам го без драми, без ботокс и силикон и с повече позитивизъм. Старостта също си има очарование. Важното е да го откриеш.
Виж целия пост
# 13
И после.....навлизам в оня период, дето го наричат май есента?  Или греша? Tired
Не, не искам повече да се замислям даже. Ще се вкарам сама в още по-голяма дупка току пред рождения си ден. Stop Stop
Виж целия пост
# 14
Жози, на 40 не влизаш в есента. Ако си мислиш така, ще остарееш в мислите си. А това е по-страшно и от най-дълбоките бръчки.
Клише е, ама си е вярно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия