В дома на обесения за въже не се говори

  • 3 999
  • 41
Така гласи народната мъдрост - в дом, сполетян от някакво нещастие не повдигайте темата за нещастието.

На мен обаче ми стана интересно, доколко спазвате или не спазвате тази мъдрост и какво е произтичало от това?
Драматична ситуация? Задушевен разговор? Неловко мълчание? Обида?
Виж целия пост
# 1
Ами опитвам се да го спазвам, да. Избягвам такива "болни" теми. Ако хората обаче искат да говорят за това, не отказвам разговора. Пък и в такива моменти обикновено те просто имат нужда някой да ги изслуша. А аз мога да слушам.
Виж целия пост
# 2
Спазвам го да.Няма нужда се се бърка с пръст в раната.Но ако на хората им се говори и искат да споделят  няма да гледам тъпо в земята ще проявя съпричастност.
Виж целия пост
# 3
Ами не ми е приятно да говоря, но от другата страна започва разговора. Наранените хора имат нужда да говорят.
Виж целия пост
# 4
И аз към другите да се присъединя. Ставам за отдушник, да слушам, да си поплача с другия . Правила съм го даже тук. Но никога не бих повдигнала темата и да сложа сол в раната. Naughty
Виж целия пост
# 5
Опитвам се да го спазвам. Почти винаги успявам, но понякога такива ги изтърсвам, че ми иде вдън земя да потъна.  Crazy И мълчнието, което следва е направо смазващо. Лошото е, че няма как да изразя колко съм съжалила за думите си, защото става още по- неловко и..... Неприятна ситуация, но не чак толкова, колкото я преживявам.
Виж целия пост
# 6


 Не съм чувала тази поговорка, но винаги се старая да не засягам хората по болните им места.Мога да изслушвам, но инициативата за разговор не подемам първа.
Виж целия пост
# 7

И аз така, и ми е много трудно да се държа адекватно. Опитвам се да слушам, ако трябва.  Hug
Виж целия пост
# 8
Да, спазвам този принцип. Случвало ми се е, обаче, ако човекът ми е много близък, да си позволя да повдигна въпроса, но не директно. За мен, лично, важи правилото, че болезнените неща се приемат, когато се говори за тях т.е. аз успявам да приема нещо, да свикна по-леко с мисълта за него, когато говоря за него. Но това не е универсално, разбира се.
Случвало ми се е и друго. Точно, когато мълчим за нещо, да се чувстваме още по-неловко, все едно и двамата с човека знаем за нещото, но не говорим за него, а всъщност то е като натежал балон в тишината или сред общите приказки.
Виж целия пост
# 9
Ох, на мен ми е много трудно. Аз съм наследила от татко един такт...  Embarassed Добре, че повечето път съм го правила пред близки хора. Те знаят, че не е от лошавина, ами от глупост.
Виж целия пост
# 10
Спазвам го от уважение към болката.Ако човекът иска да говори пред мен,тогава му казвам всичко,което мисля.Ако иска да помълчим,мълчим.Не се чувствам неловко да говоря,ако има нужда.Но сама никога не подемам темата.С една близка моя приятелка 10 години така и не обсъдихме защо тя няма деца.Ужасно е да човъркаш в раната с пръсти.Скоро тя ей така ми изтърси:Ще осиновим дете.Ами чудесно,радвам се,много се радвам.Но защо досега не са,кой не може,как не може-мен не ме интересува.
Виж целия пост
# 11
Спазвам.
Виж целия пост
# 12
Разбира се, че се спазва навсякъде.
Понякога при леки неловкости, стават майтапи
Примерно навремето една моя позната работеше за едно момче турче. Обаче си е цапната в устата много, тя и затова работодател не може да свърти. Та влиза в стаята и му казва
"а, какво си се опънал като рязан турчин" и в същия момент загрява, че той направо си е турчин
Виж целия пост
# 13
Спазвам го, но не отказвам започнат от другата страна разговор.
Виж целия пост
# 14
понякога зачеквам темата. Иначе излиза, че не искам да се ангажирам с тревогата на човека отсреща. понякога той самият може да иска да повдигне темата, но в същото време да не иска да ме натоварва.
Търся най-подходящия момент. досега не се е случвало да се засрамя, дано наистина не съм засегнала никого. Но си мисля, че е по-добре да се говори.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия