Здравейте, мили Мами!
Сигурно темата, която започвам ви е писнала, но от работа, нямах време да намеря нещо по въпроса.
С моята Изцепка - баща на 2-годишната ми Дара - сме разделени година и половина. В началото на март стартира делото.
Както и да е, след всичко успях да си намеря добра работа, завърших висше образование и засега сме сами с нея - тати дава по 50 лв. на половин година, колкото да ми вдигне кръвното.
Откак се разделих с него, срещнах доста трудности. Не толкова от него, колкото от отношението на хората, които са големи гадове, когато разберат, че една жена е самотна майка. Особено повечето мъже.
Сега, след толкова трудности, разбирам, че до мен винаги е имало един човек, който без да ми се натрапва и да си иска (с извинение!!!) ме е подкрепял по всякакъв начин. Мислела съм, че е просто добър приятел и не съм обръщала внимание.
Наскоро обаче ми даде да разбера, че чувствата му не са само приятелски и т.н. С две думи - обясни ми се момчето. Той е мой колега - по-скоро шеф на сектор от близък отдел. Нещото, което ме притеснява, е че макар и доста по-голям от мен, няма дете. В момента скъсва 5-6 годишна връзка с жена, купува апартамент и всичко останало, с идеята да се съберем. С детето ми се държи повече от добре - непринудено и с топлина, а на мен ми се къса сърцето, когато тя заплаче след него, когато вечер се разделяме.
Освен всичко друго, изключително се е заел и с материалното ми благополучие - виждайки скапаната ми кола, реши че трябва да имам нова. И куп други неща.
Притеснението ми е, че за първи път в живота си се сблъсквам с подобно отношение и нали знаете как все търсиш нещо подозрително във всичко.
Затова, като субективно в цялата история, реших да се допитам до вас. Вие винаги наричате нещата с истинските им имена.
Благодаря ви предварително!
Виж целия пост
Сигурно темата, която започвам ви е писнала, но от работа, нямах време да намеря нещо по въпроса.
С моята Изцепка - баща на 2-годишната ми Дара - сме разделени година и половина. В началото на март стартира делото.
Както и да е, след всичко успях да си намеря добра работа, завърших висше образование и засега сме сами с нея - тати дава по 50 лв. на половин година, колкото да ми вдигне кръвното.
Откак се разделих с него, срещнах доста трудности. Не толкова от него, колкото от отношението на хората, които са големи гадове, когато разберат, че една жена е самотна майка. Особено повечето мъже.
Сега, след толкова трудности, разбирам, че до мен винаги е имало един човек, който без да ми се натрапва и да си иска (с извинение!!!) ме е подкрепял по всякакъв начин. Мислела съм, че е просто добър приятел и не съм обръщала внимание.
Наскоро обаче ми даде да разбера, че чувствата му не са само приятелски и т.н. С две думи - обясни ми се момчето. Той е мой колега - по-скоро шеф на сектор от близък отдел. Нещото, което ме притеснява, е че макар и доста по-голям от мен, няма дете. В момента скъсва 5-6 годишна връзка с жена, купува апартамент и всичко останало, с идеята да се съберем. С детето ми се държи повече от добре - непринудено и с топлина, а на мен ми се къса сърцето, когато тя заплаче след него, когато вечер се разделяме.
Освен всичко друго, изключително се е заел и с материалното ми благополучие - виждайки скапаната ми кола, реши че трябва да имам нова. И куп други неща.
Притеснението ми е, че за първи път в живота си се сблъсквам с подобно отношение и нали знаете как все търсиш нещо подозрително във всичко.
Затова, като субективно в цялата история, реших да се допитам до вас. Вие винаги наричате нещата с истинските им имена.
Благодаря ви предварително!
След ,което ясно-кой откъдето е 
С времето свикваш /колкото и да ти е странно/ да се грижат за теб, да се сещат за дреболиите, да "приемат детето като свое" и т.н. и когато недай си боже нещо се обърка - отиваш начална позиция - така че това със вратичката 
незнам как се получава 
Ако знаех бих се спестила гърча...
