Здравейте на всички.Досега четях вашите теми, но настъпи и моят ред да споделя огромната си тревога с вас.
Ето я и моята история. На 23 години съм. В момента съм студентка.Уча магистратура в Стопанска академия "Д.А.Ценов " в гр. Свищов.От година и 2 месеца имам приятел, с който живеем заедно вече цяла година. Запознахме се съвсем случайно, мой колега и негов приятел ни запозна. В началото се харесвахме много и за кратко време и двамата осъзнахме, че сме влюбени. Тук е момента да подчертая, че не сме от един град.Заживяхме заедно в Свищов при неговия дядо - страхотен човек.Миналата година на 23 януари за малко да изгубим живота си след тежка катастрофа, с една дума изживяли сме и хубави и лоши мигове.След катастрофата бяхме неразделни, разделяхме се единствено през 2 седмици за уикенда, когато се прибирах да видя семейството ми.Голяма и пламенна любов с много чувства, доказвани и показвани и от двете страни. И изведнъж цялата тази идилия се съсипа, просто живота ми се преобърна, а си живеехме толкова добре.Започнахме работа във фирмата на дядо му.Изобщо всичко вървеше отлично и никога не съм очаквала, че мога да го изгубя.Карахме се за дребни детски глупости, като например защо си хвърля чорапите под леглото и разни такива абсурдни неща.След последният път, в който се скарахме бях много ядосана и в момент на умопомрачение си тръгнах. И това е най-голямата грешка в живота ми.Никога няма да си позволя, че го загубих.След един ден отново му звъннах, извиних се, помолих го за прошка и последен шанс да опитаме отново.Обещтах му, че никога повече няма да му нараня мъжкото достойнство по този начин.Сега той иска време, иска да остане сам, но ми каза, че мислите му не са в положителна насока, очаквам най-лошото.
Помогнете ми, какво да правя, за да си върна любовта. Моля ви за съвет.
Виж целия пост
Ето я и моята история. На 23 години съм. В момента съм студентка.Уча магистратура в Стопанска академия "Д.А.Ценов " в гр. Свищов.От година и 2 месеца имам приятел, с който живеем заедно вече цяла година. Запознахме се съвсем случайно, мой колега и негов приятел ни запозна. В началото се харесвахме много и за кратко време и двамата осъзнахме, че сме влюбени. Тук е момента да подчертая, че не сме от един град.Заживяхме заедно в Свищов при неговия дядо - страхотен човек.Миналата година на 23 януари за малко да изгубим живота си след тежка катастрофа, с една дума изживяли сме и хубави и лоши мигове.След катастрофата бяхме неразделни, разделяхме се единствено през 2 седмици за уикенда, когато се прибирах да видя семейството ми.Голяма и пламенна любов с много чувства, доказвани и показвани и от двете страни. И изведнъж цялата тази идилия се съсипа, просто живота ми се преобърна, а си живеехме толкова добре.Започнахме работа във фирмата на дядо му.Изобщо всичко вървеше отлично и никога не съм очаквала, че мога да го изгубя.Карахме се за дребни детски глупости, като например защо си хвърля чорапите под леглото и разни такива абсурдни неща.След последният път, в който се скарахме бях много ядосана и в момент на умопомрачение си тръгнах. И това е най-голямата грешка в живота ми.Никога няма да си позволя, че го загубих.След един ден отново му звъннах, извиних се, помолих го за прошка и последен шанс да опитаме отново.Обещтах му, че никога повече няма да му нараня мъжкото достойнство по този начин.Сега той иска време, иска да остане сам, но ми каза, че мислите му не са в положителна насока, очаквам най-лошото.
Помогнете ми, какво да правя, за да си върна любовта. Моля ви за съвет.
