Знам , че някой може да каже , че си измислям глупости , ама повярвайте - проблем е
Ако поискам за една вечер да го оставя при майка ми / или при неговата / , мъжът ми започва да мрънка , че му е мъчно за детето , искал да сме заедно ... и дори и да отидем на ресторант примерно не е в настроение . Не че не ходим с детето по ресторанти , но то е едно излизане ... с този палавник .
Утре мислех на обяд да е при нашите , да спи в тях и утре да си го взема . Родителите ми живеят в прекрасна къща с двор , детето се чувства идеално с тях ... Същото е и при свекърите ...има пързалки , люлки , много го гледат .
Обаче , мъжът ми искал утре да ходим на Витоша , нямал време за детето в друг ден , което са глупости , защото работи на смени и си е повече в нас
Какво да го правя - все вика , каквото аз реша , а после се цупи и казва , че не се цупел и излизам аз виновна .
Гледаме си детето основно ние , от съвсем малък го влачим по морета , в чужбина ...ама , ето - гледат ми се акулите на 3D , ами от две седмици не можем да отидем .
Дали има и други в такава ситуация и какво да правя ?
Аз съм на мнение , че детето не може да е нон - стоп с нас .