Имаш два избора

  • 1 696
  • 15
Посвещам го на всички борбени момичета от този подфорум. Всички понякога имаме лоши дни, моменти, "дупки", както си ги наричаме ние. Не падайте духом! Винаги имате два избора. И така...
Имаш два избора!

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаряше: "По- добре от това не може да бъде" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант.Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора- добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора- да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора- да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз."Напротив, лесно е", каза Джери "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."

 

 От него научих, че всеки ден имаш избор- да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по- лесно.
Виж целия пост
# 1
Лесно е да направиш избор между лошото и доброто, но няма начин да контролирам настроенията си – няма начин когато ми е тъжно да се смея от сърце, въпреки че не искам да ми е тъжно, няма начин да се усмихна сутрин когато отново видя че температурата е паднала след 14 дневно повишение, просто няма начин......
Снощи излизахме с приятели, единият каза, че имал много проблеми за решаване и попита мъжът ми ние пък кави проблеми имаме – минал ни бил ремонта, минала ни била и сватбата и сега всичко ни е ок, какви били нашите проблеми ..... усмихнах се, макар и да ми се плачеше .... и си пожелах да не стига и да не стига до нашите проблеми ... Избрах да не плача, но само външно, в душата си не успях .....
Виж целия пост
# 2
Знам, че е така, Тани. Трудно е. Но понякога, за да изляза от лошото настроение си казвам: "Сега си свободна. Обикаляй насам -натам. Срещай се с много хора. Ходи на различни места!После няма да имаш време. "
Написах горното, за да ви накарам дълго време да не изпадате в безверие и лошо настроение. Иначе всички сме хора. За малко ни е простено  Hug
Виж целия пост
# 3
Този уикенд избрах да бъда с добро настроение. Обадих се на моя приятелка, пихме кафе, бъбрихме, децата й  играеха около нас.
В неделя излязох на разходка с бебев количка на друга приятелка, ядохме пица, снимах бебето. Беше страхотно. Избрах да се радвам на детския смях, вместо да се вкисвам защо го няма в моя дом. Почувствах се новородена. Днес отново ми е малко празно, но ми предстоят толкова задачи, че нямам време за самосъжаления.
Виж целия пост
# 4
Леичка,
да, човек има право на избор. Но и Таня е права. Често пъти аз избирам да изживея болката. Изживявам я по свой начин. В такива моменти не ми е весело, нито пък съм изпълнена с оптимизъм. В такива моменти се тръшкам, плача, самосъжалявам се. Всичко това ми е нужно, за да се оттърся и да събера сили да продължа напред.  Неизживяната болка се трупа и ни пречи да живеем пълноценно. Тя трябва да се извежда навън - системно и на малки порции. За мен това е рецептата. По-добре да изтрещяваме за кратко, отколкото да рискуваме в един момент да се сринем! Peace
Силна прегръдка за теб! Благодаря за споделената мъдрост! Радвам се, че познавам такъв заклет оптимист, като теб! Hug
Виж целия пост
# 5
Колкото и да ми е тежко винаги гледам да се усмихна , дори и сърцето ми да се къса, като болен оптимист все гледам от добрата страна на нещата които ми се случват и винаги си казвам едно и също " Може и да е за добро " , не казвам че не изпадам в дупки , но гледам да не се задържам дълго в тях защото там е мрачно и студено и винаги съм сама , но полза от това няма - единствения плюс на депресивните моменти е че оставаш насаме с мислите си и излизаш от тях с по-бистър ум и нови сили . Иска ми се избора който правя всеки ден да е толкова опростен и лесен както Леа е написала  Hug , наистина е текста е ободряващ . Леа  Hug
Виж целия пост
# 6
Поуката от тази история може би е, че не трябва да оставяме всичко в ръцете на съдбата, срещу която сме безсилни да се борим. Може би когато съзнателно направим избор да приемем реалността, ни става по-леко... За момент Simple Smile Да, напълно сте прави, че не можеш да се смееш от сърце след поредната неуспешна процедура - това би било леко дебилно всъщност. Но можем да си позволим от време на време да се позабавляваме искрено и да се насладим на приятните моменти, които се появяват напук на всичко. Може би поуката също е, че е в наши ръце да превърнем колкото се може повече изживявания в приятни - преди да сме посрещнали поредния отрицателен тест, разбира се... Има разлика между приятни мигове в 0,2% от времето и в 10% от него  Laughing
Виж целия пост
# 7
Откакто почина съпруга на една от нас някак си по-леко приемам нещата.
Какво пък, важното е да сме живи и здрави, другото някак си ще се нареди.
Ще се боря, докато съм здрава.
Харесвам притчата на Леа и живея така.
Опитайте, по-лесно се понася поредния неуспех.
Радвайте се, че имате човек до вас, с който да извървите заедно пътя до мечтаното бебче.
А бебето ще дойде, прото няма как! Peace
Силните момичета винаги успяват. Peace
Виж целия пост
# 8
Всеки ден се събуждам и заспивам с една единствена молба - денят на нашето родителство да настъпи възможно по-рано за да не приличаме на баба и дядо вместо на мама и татко. Радвам се на малката ми племенница, винаги когато мога се грижа за нея... и трупам опит. Нали един ден ще имам свое бебе. Вече не правя планове кога ще дойде този ден. Само се надявам да не е прекалено късно и да не се изгубим по пътя...
Виж целия пост
# 9
Наскоро ми се случиха куп неприятни неща, както знаете. Потънах дълбоко, в такава криза не съм била отдавна... Съзнателният избор беше нещастието и имах нужда да бъда нещастна.
Тогава ръцете на приятели ми помогнаха. Пак съзнателен избор - доверих им се. Трудно ми е да вървя напред, но има моменти, в които си казвам, че най-хубавото е, че съм жива. Защото можеше да нямам този шанс... Можеше да не се радвам на зелената трева, на цъфналите цветя, на пеещите птици, на синьото небе, на усмивката на детето си... На утрешния ден... И си казвам за сега това ми стига. Потънах наскоро пак, но се запознах с една прекрасна и борбена жена и дори само разговорите с нея ми пълнят главата с идеи за бъдещето, с нови сили и чувството, че съм нужна и реална. А днес получих най-хубавия закъснял подарък за рожденния си ден - положителния тест на една приятелка, която повярва и успя  bouquet По-хубаво от това няма.
Тани - вярвай и ще успееш! Така както аз вярвам за всички вас! Hug
Виж целия пост
# 10
Мили момичета, всяка една от нас много добре познава чувството на тъга, на скръб, чувството на изгубеност и познава вкуса на горчивите сълзи. Колко много пъти сме ги изпитвали и още колко ни предстои никой не може да каже. И всяка една от нас след поредния неуспешен опит, процедура, след поредния отрицателен тест или лош резултат от изследване има нужда и има право да си поплаче хубаво и да изживее мъката си. Но след това задължително трябва да се изправи и да продължи напред със силите, които са й останали, колкото и нищожни да са те. Нямаме право да скърбим постоянно и да се обвиваме в мрачно настроение! Трябва да помислим и за хората, които са до нас и страдат заедно с нас, нашите съпрузи, майки, бащи, сестри... Всички онези, които през годините на болка и тъга са били до нас... Заради тях, заради нас самите, заради бебетата, които ще родим и напук на всичко трябва да продължаваме борбата си и да вървим смело към целта си. Всяка една мечта се постига с постоянство, много труд и силен стрмеж! А всички ние имаме една мечта и една цел - да създадем дете... И заради благородството на тази наша мечта не трябва да се отказваме дори и за секунда, трябва да се борим до край, до последния си дъх...!!!
Да се радваме на това, което имаме, докато постигнем това, което искаме! А ние имаме много - имаме нашите близки, имаме работата си, имаме приятелите си, имаме здравето си, имаме живота си... Това малко ли е...?! Ще дойде време, ще имаме и децата си!!! Дълбоко вярвам в това и никой не може да ме убеди в противното, колкото и черен да ми се струва светът понякога...
Виж целия пост
# 11
Момичета вярвайте в мечтите си те се збъдват, рано или късно но ще стане трябва да стане .
ЗАСЛУЖАВАМЕ ГОООО
Wink
Виж целия пост
# 12
Притчата много ми хареса! Ще се постарая да я запомня! Хубаво е да се прилага, особено в тъпи моменти, когато не си заслужава да си влагаш нервите!
Наскоро една моя позната, която знае за моите премеждия каза: "Ти си силен човек. Бог не дава мъка на този, който няма сили да я преживее и не може да издържи. Но ти ще бъдеш възнаградена  за усилията и вярата"
Не знам, сигурно сме много силни, момичета!
Как издъжаме не знам!
Но може би ще ни е малко по-лесно ако се постараем да си създаваме повече положителни моменти!
Трябва да бъде оптимисти и да не се предаваме. Да направим този избор!
Виж целия пост
# 13
Откакто разбрах за болестта на майка ми, гледам да понасям нещата по-филосовски.
И аз като Лали се опитвам да претеглям кое е важно и кое не е, кое може да ме ядоса и кое да ме нарани.

Трябва да се радваме на това, което имаме, а не да старадаме за това, което нямаме.
Горе главите, след бурята винаги изгрява слънце. Wink
Виж целия пост
# 14
Леа, мерси за притчата! Hug Аз също напоследък избирам доброто настроение! Разбира се, когато имам избор, но сме хора и за съжаление понякога меланхолията ме обхваща. В последно време избирам все повече позитивните хора, четива, филми и въобще неща, които са ми приятни, развеселяват ме и ме карат да се чувствам добре. Знам, че не мога по този начин да изляза от проблемите си, но ако не друго, поне ги преживявам малко по-леко. Преди няколко месеца бях в една дупка, чувствах се ужасно, отделно попадах и четях мнения все на оплакващи се хора, постоянно някакви драми, хора, на които не им пука за другите и си го изкарват на тях, за да им олекне, получих съобщения, които разбиха представите ми, че хората може да са добри, то не бяха клетви, то не беше чудо, не можех да си представя, че съществуват такива хора, които могат да избълват толкова змии, но от както сложих черта и реших, че няма да търпя повече подобни простотии, аз летя. Да, буквално, чувствам една лекота и свобода. Simple Smile Не съм обвързана с лошотия и ми е приятен живота, просто направих моя избор, избрах какво да чета, избрах си хората, с които да контактувам и най-важното са ми приятни, усещам ги, че са истински и добри. Аз съм си аз и ако сама не си помогна, нямам кой да ми помогне. Не съм зависима от никой, мога да направя своя избор и затова избирам доброто, веселото, красивото! Опитайте, не е трудно!  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия