От една майка КЪМ биологичните родители

  • 18 070
  • 175
Отдавна мисля - защо от биологичните родители никой не пише тук? И си отговарям сама....

Но  поне една малка част от тях четат тук.

Майкта на бебе Мишо е един пример, че четенето и писането във форума може да помогне те да не се превърнат само в едно съкращение: БМ или ББ. А да останат родители

А ако вече са станали такива- преди месец, година, десет или двадвсет-и не смеят да пишат тук, ще ми се с тази тема това да се промени поне малко.

Аз найстина бих искала да чета техни постове, дори те да са на "гост"
Виж целия пост
# 1
Аист, какво ли може да се напише. Ако чете - навярно страда. Какво облекчение би намерила тук? Не мога да си представя как се живее с такава болка. Ако жена, родила някое от нашите деца пише искам да й кажа, че много трудно се справям с емоциите, свързани с Нея. Не зная как бих реагирала, ако чета нейни думи.
Мисля си, че бих искала да "говоря" с Онази жена. И ще се постарая да съм сдържана и възпитана.

До Теб - жената, която роди Преси и Вики

Моят път до майчинството мина през твоята утроба, ти ме направи щастлива по начин, които навярно ти струва скъпо /поне така се надявам в името на децата/. От чисто егоистична гледна точка ти благодаря, че се отказа да си тяхна майка, защото аз нямаше да познавам това велико чувство. Заради болката, която ще носят те мразя, но се опитвам да се отърся от това чувство, защото не искам те дори за миг да почувстват това. Наближава рождения им ден и това е денят, в който съм искала да мога да ти звънна и нямам идея какво мога да ти кажа, Моли се за децата ми. За тяхото щастие и душевно равновесие. Ако това да те наричат майка ще ги направи щастливи... Много ми е болно, но те имат право на това. И ще бъда до тях. И ще се усмихна. И ще се постарая да не ми личи.
Те са прекрасни! И са моят живот.
Виж целия пост
# 2

До Теб - жената, която роди Преси и Вики

Моят път до майчинството мина през твоята утроба, ти ме направи щастлива по начин, които навярно ти струва скъпо /поне така се надявам в името на децата/. От чисто егоистична гледна точка ти благодаря, че се отказа да си тяхна майка, защото аз нямаше да познавам това велико чувство. Заради болката, която ще носят те мразя, но се опитвам да се отърся от това чувство, защото не искам те дори за миг да почувстват това.

Не бих могла да го кажа по-добре. Аз изпитвам същите чувства. Това с болката, ме побърква. Иска ми се да не е така........

Наближава рождения им ден и това е денят, в който съм искала да мога да ти звънна и нямам идея какво мога да ти кажа, Моли се за децата ми. За тяхото щастие и душевно равновесие. Ако това да те наричат майка ще ги направи щастливи... Много ми е болно, но те имат право на това. И ще бъда до тях. И ще се усмихна. И ще се постарая да не ми личи.
Те са прекрасни! И са моят живот.

На рождения ден на голямата ми дъщеря, винаги мисля за нея. Какво ли мисли, къде ли е, как ли се чувства (иска ми се да вярвам, че не е една от онези, отървали се от едно нежелано бреме).В една друга тема, преди време, някой беше написал -
"...Зад всяко осиновено дете стои една женска трагедия..."

Виж целия пост
# 3
До жената която е дала живот на сина ми  -    "Не те мразя ,защото не мога да мразя ,безразлична си ми, но това което е в душата на сина ми с нищо не можеш да изкупиш, и прошка от него няма да получиш. Болката, която е в душата му ти сигурно никога не си изпитвала и няма да изпиташ. Само за едно се моля - когато той поиска да се срещне с теб ти да не го отблъснеш, и да не му причиниш още една мъка и болка, която сигурно ще го съсипе напълно или ще го излекува от досегашната. Сещаш ли се понякога за него, явява ли се в сънищата ти малкото бебе, което ти остави и не се замисли? Боли ме само за болката на сина ми, а теб дори и не те съжалявам.
Виж целия пост
# 4
Защо ли никой от БР не забелязва темата?
Или не искат да пишат?
Въобще влизат ли във форума?
Не губя надежда... newsm50...не се надявам точно нашите да срещна тук, но.....
Виж целия пост
# 5
Отдавна мисля - защо от биологичните родители никой не пише тук? И си отговарям сама....

Но  поне една малка част от тях четат тук.
...
Аз найстина бих искала да чета техни постове, дори те да са на "гост"[/color][/color]

Дълго е обяснението за причините, а и е само мое, но надали ще имаш шанс да прочетеш нещо от масата био-майки.
Затова след като мисля, че това е мнение от такава мама/татко (естествено анонимно), веднага щом го погледнах и ви го поствам тук.
Взех го от дискусията по повод статията на нашето момиче, с което се гордеем.

"
Не мога да си представя дали авторката на този анализ лично се е сблъсквала с проблема на осиновяването, за да дава мнението си. Може ли да си представи какво е за едно осиновено дете да разбере, че биологичните му родители съвсем не са тези, чиито образ си е изградил, може ли да си представи, че това може да е по-голям удар, отколкото неизвестността? А може ли да си представи, че е възможно основителите да изнудват биологичните родители, защото не искат да се грижат вече за детето? Може ли някой от пишещите законите да си представи какво е след 20 години в живота ти да се появи дете и просто да поиска да се настани в този живот? Не вярвам да има майка, която не е изпитвала вина за това, че е оставила детето си по една или друга причина, а колко са хората, които няма да се подиграят на нея, на следващите й деца, няма да ги гледат като странното семейство?
Колкото и да се говори за наследството и гена, те не носят възпитанието и средата, една много, много голяма част от характера се развива и оформя от бъдещият живот, не от гена, който носиш. Хубава илюстрация има към материала, но какво се опитва да ми каже? Че в представите на едно оставено за осиновяване дете родителите му са щастливо женени? Е, в почти всички случаи не са и състоянието, в което ги намираш може да е много по-голям удар, отколкото да не знаеш нищо за тях. А ако детето намери биологичните си родители, които са с по-висок статус и в по-добро материално положение от осиновителите му? Как ше реагира, няма ли реакцията му да бъде желание да е с тях, изключена ли е възможността за изнудване, за бягство, за нежелание да бъдеш с осиновителите си?
"

Покъртително ...     тъпо....    задънена улица.....
Особено пасажа за възможността на осиновителите да  ooooh! изнудват био-то .., както и това  за опасността след 20 г. да ти се появи дете и да "поиска да се настани", а за високия статус ... Tired
Високият статус е хубаво нещо, но ако си цялостен, ако можеш пълноценно да се възползваш от него. А ако не си, то и високият и ниският все не те удовлетворяват...

Е в тази задънена улица са био-мамите и затова не ми се вярва много да пропишат, а пък за смислено писане - забрави.
Виж целия пост
# 6
Много отрезвяващ постинг.

Доколкото ние, осиновителите все се лутаме между двете крайности, да игнорираме изцяло биологичните родители или пък да ги оправдаваме чрез граденето на идеалистични образи.

Като че ли най-добрият вариант за децата ни остава безразличието ни към биологичните им родители, най-ненатоварващия.

Не вярвам, че жена оставила детето си, би писала. И не само заради горните причини. Аз, на нейно място, не бих имала куража.
Виж целия пост
# 7
Така- поплаках си рано сабайле, както казваше баба ми.

Сигурна съм, че много жени изоставили децата си ще кажат тези думи и го чувстват така, и е било така. Според мен нещата са другаде. По ред причини тази жена е изоставила детето си. Има моменти в живота на всеки човек, когато си поставен пред труден избор. Този е един от най-трудните. И когато се случи на едно младо момиче - направо е несправедливо! Но никой не ни е казал, че животът е справедлив, ако го гледаме само от раждането до смъртта.  Нали пред очите ни "една жена" мина през колебанието да изостави детето си. Нека само за миг си представим времената без интернет - ето я същата тази, която се е отказала да бъде  свекърва на Мъничка. В такъв момент човек се нуждае от подкрепа, от съвет, от човек, който да е до него и да поеме тежестта от последствията, от много неща... И дали ще получи подкрепа или не- въпросът е да издържи. Не е за всеки. Аз не я съдя , защото не съм сигурна, ако на мен ми се случи - млада, без подкрепа на родители , а със страха оттях, без пари, просто не мога да знам как бих реагирала. А съм силен човек- това старите пушки тука го знаят, и от млада съм си такава. Просто много пъти казвам- благодаря на Бога, че не ми се случи! Та! Това е нейният живот, нейната съдба. На всеки се предлага различно изпитание. Това е нейното. Колко е справедливо или не , е друг въпрос, но всеки трябва да носи последствията от постъпките си, включително и БМ. И никой никого няма право да съди. Най-малко НИЕ - НЕЯ . Защото и нашата карма не е розова.

Бог проверява утроба и душа.
Виж целия пост
# 8
Единственето което искам да кажа на биологичната майка на Карина  е че тя е допуснала голяма грешшка защото тя е едно  прекрасно дете.Знам че и вие страдате защото от дома ми казаха че не вие сте виновни Кари да е там но вие не трябваше да оставятя близките ви да отнемат единственото ви дете. 
 
Виж целия пост
# 9
Дари, аз тази жена, зарязала си детето не я разбирам, да не кажа че жестоко я осъждам...не искам и не мисля, че бих могла да говоря нормално с такава жена....всеки има тежки мигове но освен редки случаи когато жената е била насилена от близките си - не виждам какво друго би я оправдало..а. и случаи на изнасилване също приемам...

поста ми е насочен към Фузи - тя пише "да отворят вратите и просто да ги обичат"
ми някои осиновители, не могат да отворят вратите точно защото обичат децата си
всеки родител е допъскал грешки спрямо детето си от лйбов - защото любовта е понякога егоистична!
но да твърдиш, че само защото не си успял да дадеш искната от детето свобода - значи не го обичаш...ми не мисля така...
Виж целия пост
# 10
Познавам две такива жени. Първата живее още с майка си. Но възраст е около 40 годишна. Личи си, че навремето е била много красива жена. Нещо в нея напомня за един друг човек, който си е отишъл преди много години. Историята е следната:
Жената забременява още ученичка. Родителите и я водят в някаква болница, където тя ражда. Тя не иска да оставя детето си, има планове за тях двамата. Ражда син, но незнайно как, родителите и успяват да отделят детето от нея. Часове наред тя го е държала в обятията си, кърмила го е, но в един момент просто отнемат детето от ръцете и. Жената изпада в истерия. Не зная подробности. Само  зная, че когато се е върнала в дома си, тя вече не е била същата. От тогава страда от някакво умопомрачение. По цял ден обикаля улиците и говори на детето си. Срещала съм я и съм чувала думи те и, с каква любов говори на детето си. Разплаквала ме е.

Втората жена също е била ученичка. Родителите и я принуждават да остави детето си. Година по-късно тя навършва пълнолетие, но детето и е осиновено вече. Тогава тя се жени прибързано за първия срещнат, може би за да компенсира липсата и болката. Ражда отново син и се развежда малко след това. Вкопчила се е във второто си дете, но не забравя първото. Цял живот ще трябва да живее с болката си и с угризенията.

Само тези две жени познавам. Първата не е имала избор, но втората е имала. И двете ги боли, а болката им е голяма. Но съм сигурна, че има и жени, на които им е все тая! И колкото ми се иска да не ги съдя, правя го. Не мога да ги оправдая по никакъв начин. Tired
Виж целия пост
# 11
...........Жената забременява още ученичка. Родителите и я водят в някаква болница, където тя ражда. Тя не иска да оставя детето си, има планове за тях двамата. Ражда син, но незнайно как, родителите и успяват да отделят детето от нея. Часове наред тя го е държала в обятията си, кърмила го е, но в един момент просто отнемат детето от ръцете и. ........
Имах близка, която е работила в дома в Пирдоп  и ми е разказвала подобни истории ... млади момичета- дори още деца, влачени към колата на родителите, пищят и се молят да не си тръгват, да не оставят бебето...., други ходещи като в унес, вероятно добре "надрусани" с успокоителни, от грижовните си родители - откъснати и отделени за винаги от рожбите си, макар заченати от неподходящия мъж и дошли на този свят не навреме...
За това може би и биологичните майки могат да се групират в няколко категории
- едната, на споменатите по-горе (искрено се надявам, че това е отминала практика и такива вече почти няма, защото според мен това е най-страшното);
- втора, не по-малко трагична - на жени излъгани, че бебето е починало при или веднага след раждането или единия близнак или дори тези женици, които са били оперирани от "миома"(преди няколко години разкриха един добре издържащ се лекар от подобни операции)
- трета група са тези, които съзнателно са направили избора си, но поне са го направили както трябва - придружен със всички необходими документи, даващи път в живота на новороденото;
- и накрая онези, които изобщо не ми се споменават, но като че ли са най-много - хем не искат детето,, хем не го дават на друг, взимат си помощите, а осиновителите водят дела, та издирвания и т.н., всички сме чели тези безумни одисеи.
Може би си позволявам да обобщавам, но според мен за това се разминаваме, кой съди био майката и кой не.Тези от нас, които знаят повече за БМ, за съжаление са тези, които имат най-силното право, да я упрекват. Аз освен личните й данни, нищо друго не знам за нея. В трудния си избор е постъпила разумно към детето, за това съм й благодарна
Виж целия пост
# 12
Има и една друга категория биологични майки,чиито действия по изоставяне на детето са далече по-стряскащи от много филми на ужасите.За да не разбунтувам духове , а и да не ви тровя предпразничното настроение няма да разказвам за тях.За съжаление не са една и две.За още по-голямо съжаление зная за техните истории не от махленски поукрасени разкази , а от документи.Да, в някои случаи и от лични контакти/ от професионален характер/Не изразявам упрек.Изразявам абсолютно неумение да вникна в такива ситуации.Тези дни малко си съпоставях темата с другата "за призрачната тайна..." и ми се искаше да си задам/първо на себе си, разбирасе/ своите въпроси.Защото и аз съм категорична, че ще дам на детето възможност да се срещне с биологичните родители/ като запазя и му предоставя информацията, която е достъпна до мен/Но същевременно се надявам, "нашата "биологична майка да е нормален човек.В социален аспект, за медицинския- нямам претенции.Затова единственото, ама наистина единственото категорично НЕ ,което написах в заявлението си ,бе в отговор на въпроса"бихте ли осинови и дете, преживяло насилие".Защото този вид "насилие" над новородено, което ми изникна пред очите ми е в повече.Нищо,че престъпленията за мен са ежедневие.
Виж целия пост
# 13
Аз също познавам жена оставила детето си. Забременя от женен мъж. Имаха връзка. Остави го и не подписа декларация за отказ. Детето й отрасна по домовете. Казваха, че ходела да го вижда. Вече трябва да е доста голямо , момичето й. Същата жена се омъжи  по-късно, роди си друго дете, пак момиче. Него го гледа. Поведението й, като жена с мъжете и сега е меко казано - леко, а е на доста години/ говоря за майката/ .
Тази май е от последните по класификацията на АниМ.
Виж целия пост
# 14
Знам за жена, която, развеждайки се с мъжа си разбира, че е бременна. Ражда и оставя детето, после се жени пак и има други деца .
Осиновяват детето, то като голямо случайно разбира, че е осиновено от  намерени документи в къщата. Вече е семеен и тръгват да намерят БМ с жена си. Намират я.Той не казва на родителите си, но често ходи семейно на гости при новото " приятелско" семейство, които живеят в курортен град.Родителите май така и не подозират кои са им "семейните" приятели...Май, че това е истински хепиенд.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия