Защо се гордея, че съм българка/ин

  • 3 206
  • 50
Пускам тази тема, в отговор на темата, "ние ли сме най-тъпи". Статията на "професор" Апостолов предизвика доста бурна реакция на обидени българи. Е нека обидените, пък и не само, да кажат защо трябва да се гордеем, че сме българи, с какво сме по-добри от другите народи, какво сме дали на света, кои са нашите добродетели и защо се обиждаме като ни наричат тъпи.
И много моля, "имаме прекрасна природа" не се приема за довод, най-малкото защото я съсипваме.
Виж целия пост
# 1
От  сантимент  Tired се заради историята ни....

За съжаление, колкото и да се напрягам, не чувствам от нищо друго българско гордост  Tired
Виж целия пост
# 2
Тутакси ще отговоря- ми не се гордея с това, тъй като не аз съм допринесла с нещо за факта на моята националност. Обаче не се и срамувам- пак поради същата причина.  Laughing
Виж целия пост
# 3
Трудно ми е да обясня и формулирам - не бих се тупала в гърдите с "Болгар! Болгар!", но и не се срамувам от произхода си.
Винаги разказвам на чужденците, с които общувам за България - за историята, за природата, за особеностите на кухнята и на бита. Някак това, което СЪМ е преплетено с това, че съм родена в България и съм възпитана в любов и уважение към всичко родно.
Чувствам, че това е моята страна, че тук са моите корени, че оттук се зареждам с енергия и се чувствам жива. Където и да ходя, независимо дали за дълго или за кратко, на границата на връщане винаги ми става едно такова... мило. Така ги чувствам нещата.
Виж целия пост
# 4
Нито се гордея, нито ме е срам. По същия начин бих се чувствала, ако бях американка или непалка.
Мога да се гордея или срамувам единствено със собствените си постижения или от собствените си падения.
Виж целия пост
# 5
Като човек на изкуството ще дам малко "професионален" отговор  Wink ... но винаги сьм се гордеела с бьлгарските гласове, които са прочути далеч извьн пределите на Бьлгария.   bouquet
Виж целия пост
# 6
Има поводи за гордост, но има и такива от които се срамувам.
Виж целия пост
# 7
Гордея се със славното минало и великите хора,които са живели преди мен,смятам ги за светъл пример,и ми е болно,когато някой се опитва съзнателно да умаловажава направеното от тях. Няма да ги изброявам,то е ясно кои са те.
А с родината си като цяло не се гордея, просто я обичам,както обичам майка си и баща си,Аязмото итн. Съответно е глупаво да търся отговори защо.
Виж целия пост
# 8
Мога да се гордея само  с това, което съм направила или постигнала сама.
Не виждам как да се гордея с нещо, което не е зависило от мен по никакъв начин.
Все едно блондинката да се гордее, че е блондинка, или пък, че майка й се казва Иванка примерно.
Виж целия пост
# 9
Нито се гордея, нито ме е срам. По същия начин бих се чувствала, ако бях американка или непалка.
Мога да се гордея или срамувам единствено със собствените си постижения или от собствените си падения.
newsm10
Виж целия пост
# 10
Гордостта ми от това,че съм българка не е мое постоянно чувство.
Като че ли най-силно се изразява в моменти като тези:
Стефка Костадинова постави световен рекорд през 87г.
Албена и Максим взеха златото на световното в Япония през 2007г.
Националният отбор по футбол достигна 4-то място  на световното през 94г.
Разбира се примерите са много и не мога да изброя всички.

А да,и като в чужбина ме попитат от къде съм ,всички се сещат за киселото ни мляко и за Христо Стоичков.
Виж целия пост
# 11
Гордея се единствено със себе си, което обаче
няма ама нищо общо с това, че съм българка.
Виж целия пост
# 12
Нито се гордея, нито ме е срам. По същия начин бих се чувствала, ако бях американка или непалка.
Мога да се гордея или срамувам единствено със собствените си постижения или от собствените си падения.
Виж целия пост
# 13
Човек се гордее, че е гражданин на страна, когато има силна Държава. Когато няма такава, няма повод за гордост, а си мериш на кантар ползите и вредите от преживяването ти на даденото място.
Не случайно българите са почти единствените, които в чужбина продължават да се оплакват и срамуват от родината си, тя просто рядко предизвиква други чувства. Носталгията няма нищо общо, тя е спомен от детството и би била свързана с което и да е място, където сте живяли.

Тук няма колективен дух, нито общество, нито закрила, дори заглавието поражда в мен тъжни мисли - такава тема се пуска, когато се вижда, че има сериозен проблем с гордостта. И сама по себе си е някакъв обобщен отговор.

Не се гордея, че съм българка, не се оплаквам, по-добре жена, родена в България, отколкото жена, родена в Япония или Арабските държави. При всички инициативи и личен труд, не успявам да се справя с боклука дори само под нашия балкон... Не съдя онези, които го хвърлят, но те са мнозинство и ме правят апатична.
Виж целия пост
# 14
Поправчица.
Ако не бях българка, може би нямаше
да владея така добре българския език,
барабар с правописа му, така че това
е едно основание да се гордея, че съм
българка. По изключение е гордостта.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия