Де е България?

  • 1 823
  • 32
Тема за нашата родина.
Тема за нашите размисли за нея: каква е била, каква е, каква ще бъде. Какво очакваме от нея, какво бихме дали от себе си.
Ако има какво да кажете, напишете го.
В понеделник е Трети март!

Ето го и Вазовия стих.
Виж целия пост
# 1
Аз съм потомък на много интересни в исторически план родове. 
Това, което най-точно описва чувствата ми към мястото, на което съм родена е:

Обич
Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице, направи
тая обич толкова голяма,
че светът във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени.

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...

Дора Габе

Виж целия пост
# 2
България е в сърцето ми!
Най-силно го изпитвам, когато съм в чужбина...така ми липсва!
Въпреки че е страна на абсурдите, чувството ми за принадлежност надделява.
Виж целия пост
# 3
Аз съм облаче бяло.Много се ядосвам когато си друсам хубавата кола по разбитите пътища,когато се налага да плащам,за да не чакам,когато чета за деца,които се оказват ничии.Обаче аз харесвам България,много ми е мила.Назад като се обърна изпитвам гордост.Изправена съм пред една действителност,която не ми е съвсем по вкуса.Но предчувствам,че далечното бъдеще ще бъде светло за децата ни.Не понасям да ми хулят родината българите от чужбина.
Виж целия пост
# 4
Нашата държава си е изживяла апогея. Сега е ред на други. Но рано или късно всички държави и държавици отиват там, откъдето ние се връщаме.
Историята е махало "цивилизация - децивилизация". И с хората /с вида/ е същото. Имало е някога върхов момент, от който бавно, но забележимо се отдалечаваме.

Нашият народ, нека не ви звучи обвинително, едва се отърсва от насажданите с векове схеми на самосиндикално оцеляване. Никой друг народ в Европа не е бил под толкова жестоко и продължително владичество първо от една империя, после от друга. Има и още нещо: никой друг народ в Европа не е бил владян с такава зверска жестокост от такава безкултурна, анормална сган толкова продължително време.

И все пак - животът продължава. Но историята не бива да се подминава, не бива да се пренебрегва, не бива да се неглижира и изкривява. Само така ще пребъде нашия народ.
Виж целия пост
# 5
България, е в сърцето ми, защото:

Аз съм българче обичам
наште планини зелени.
Българин да се наричам
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея.
Всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики в славно време.
Син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

 
Може да е патриотизъм, може и да е идиотизъм но, това е държавата в която съм се родила, живея, обичам и съм обичана.
Вярвам че, ще излезнем от блатото в което се намираме.....все някога...
Виж целия пост
# 6
Сетих се за едни думи, които чух някога: Който не помни миналото си го преживява отново.
Виж целия пост
# 7
ДЕ БЪЛГАРИЯ

Питат ли ме дей зората
ме огряла първи път,
питат ли ме дей земята
що най любя на света.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.

Тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.

Българийо, драга, мила,
земя пълна с добрини,
земя що си ме кърмила,
моя поклон приеми.
Виж целия пост
# 8
Все по- немила ми става България. Все по-угнетена се чувствам тук. Вече дори не правя и разлика между България като управление и България като природа и народ. Силно привързана съм към семейството и приятелите си. Сега те са България за мен.
Виж целия пост
# 9
Де е? Защото аз вече не зная къде живея. Накрая стигам до извода, че България е на място с хубава природа и население с кофти възпитание и усещане за безпомощност (поне критично голяма част от населението).
Виж целия пост
# 10
Сетих се за едни думи, които чух някога: Който не помни миналото си го преживява отново.
  По точно:"Който не знае историята я повтаря". Peace
 А за България-държава като всички останали, има и хубави и лоши неща.Аз си я харесвам.И защо всички обвиняват държавата за това че не се справят.Не забравяйте, че има и Гвиана, и Судан, и Пакистан....
Виж целия пост
# 11
Била е, е и винаги ще бъде в сърцето ми  Heart Eyes
Виж целия пост
# 12
Не го пускам за пръв път във форума, но е по темата и мисля, че е любимото ми по темата.

Родина - Яворов


Обичам те, родино, и ме трови

поради тебе често ядна скръб,

под гнет стоименен превивам гръб

и влача аз, неволник, твоите окови...

 

Но що си ти? Земя ли в някои предели?

Пръстта на тоя дол, на оня хълм,

еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм

която днес един - друг утре ще насели?

 

Къде си ти, къде, родино моя?

Нима сред тая повилняла сбир

от вълци и кози - на длъж и шир

потирена, чието име е безброя?

 

Не си ли ти на майчиното слово,

що най-напред погали моя слух,

не си ли откровителния дух:

на словото, - на битието вечно ново?

 

Но то... но то е в мене, тук, където

ридае миналото - тъмен ек,

и дето бъдащето - зов далек,

нашепва сънищата здрачни на сърцето.

 

И ти си в мене - ти, родино моя!

И аз те имам: радостта е скръб...

Че под неволно бреме вия гръб.

И аз те имам - за да бъда сам в безброя.

 
Виж целия пост
# 13

Между Рила и Родопите
Пирин
Черно море
Царевец

България е красота!
Виж целия пост
# 14
За родината ми беше мисълта, Ji, не за държавата  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия