Ще ми се да знам...

Публикувана: 2 март 2008, 22:55 ч.
Последно мнение: 9 март 2008, 07:52 ч.

2 769
15

2 март 2008, 22:55 ч.

Аз само чета при вас и скърбя с вас, мили майчета! Hug

Hug

Но ме гложди въпрос, на който не намирам отговор, а ми се струва, че даже няма такъв!...
Откакто се роди Шош все мисля за живота си, за живота му. Все мисля за мен и тези от вас, които са загубили дете... Дори не смея да си представя, а надали и ще мога, каква е мъката. Това, знам, не подлежи на описание...
Ясно е, че Шош е всичкият смисъл на моя живот. Но когато го създадох, аз знаех, че животът е несъвършен (субективно определение, знам), че той е обречен да страда (повече или по-малко). Страх ме е, че нещо може да му се случи и знам, че ще ми се иска да не съм се била раждала, ако е най-лошото, че бих заменила цялото преживяно щастие, за да не съм се раждала самата аз! (да пази Господ)
Сигурно ви звуча като луда, защото хормоните би трябвало да са утихнали, но често се тормозя така, а вие тук знаете как се продължава напред! Не съм параноична, а само търся смисълът на живота - дано разберете лутането ми.

Използвам случая да изразя съпричастност и да ви кажа, че не сте сами в мъката си - има много други жени, които ви подкрепят в мислите си и скърбят искрено за рожбите ви! bouquet

bouquet

Виж целия пост

C

# 1 3 март 2008, 14:35 ч.

ivonska, всяка майка се терзае по този начин Hug

Hug

Не си параноичка, нито луда.
Всяко дете е смисълът на живота на своите родители и е нормално да се страхуваме.
Майка ми казва нещо към, което напоследък се опитвам да се придържам " За всяко нещо се мисли като му дойде времето..." Радвай се на Шош, каквото е писано ще стане, независимо от нашите мисли и желания...
Благодаря за съпричастността bouquet

bouquet

п.п. Стихчето в подписа ти е страхотно Hug

Hug

Виж целия пост

R

# 2 3 март 2008, 18:02 ч.

Здравей Ивонска
Не си параноичка, разбира се. Всички майки сме така. И аз като родих първото си дете, гледах го, растеше и ни радваше, съм си мислела Боже ако стане нещо с него сигурно ще умра. Като се роди малката и на втория ден ми казаха, че няма да живее много - месеци, може би година си дадох сметка, че не мога да се предам. Заради хората, които обичам. Откакто загубихме Бети, преди месец, се опитвам да не се поддавам на мъката, да търся щастието във малките неща, опитвам се да намеря смисъл в това, което ми се случи. И знаеш ли, мисля че нещастието ме направи по-силна, по-мъдра и по-добра.
Гушкай си прекрасното бебе и не мисли за лоши неща, живей пълноценно днес, за да ти се усмихне щастието и утре. Hug

Hug

Виж целия пост

# 3 3 март 2008, 22:01 ч.

майката на Шер го е казала най-добре "за нещо се мисли като му дойде времето"
живях в срах с втората бременост и в страх за сина си и все още се страхувам дали няма да даде някое отклонение...
света е несъвършен и труден и жесток...ще се боря като дойде момента, а до тогава отказвам да се поддавам на страх и параноични мисли, защото те могат само да отровят живота ми...и този на ближните ми....

Виж целия пост

# 4 3 март 2008, 22:09 ч.

Цитат на: roxsana в пн, 03 мар 2008, 18:02

... И знаеш ли, мисля че нещастието ме направи по-силна...
...

Знам... Познавам тази логика, но вече ме е страх от нея. При вас съм чела, че Господ дава само това, което човек може да преживее и преодолее, но майчинството изостря сетивата и болката вече има друга "скала на измерване". Майчинството промени моето лично тълкуване за болка, страх, нещастие, отчаяние. Друго ме плаши сега, а преди бях от безстрашните.
Е... споделих. Олекна ми и на мен.

Виж целия пост

р

Редовен потребител

# 5 4 март 2008, 10:02 ч.

Ивонска, всеки живее с някакви страхове.
На мен ми се ще да ти споделя мисъл, която съм чувала от колежка: "Дано никога не ти се случва това, което ти мисли твоята майка. Дано ти се случи това, което ти мисли жена ти."
И ти си вторият човек, който забелязвам в бг-мама, претърпял промяна след раждането. Голяма промяна. Hug

Hug

Виж целия пост

The sorceress

Редовен потребител

# 6 4 март 2008, 17:23 ч.

Подобно на Роксана и аз след раждането на Вики съм си мислила, че ако загубя дете, ще умра с него. Майчинството неизменно води подобни мисли. После загубих две бебета - момиче и момче. При загубата на момичето наистина мислех, че ще умра и че трябва да умра. Но оцелях. При загубата на момченцето вече знаех, че не бива да умирам, че животът продължава по един или друг начин. Че имам син, който има нужда от мен и че отново ще продължа. И продължавам. Независимо от това, че намерих силите, след загубите станах два пъти по-параноична по отношение на Вики. Пноякога през ума ми минават кошмарни мисли за него. Тогава си казвам, че Бог няма да позволи нещо да му се случи и си налагам да не мисля повече за това.

Виж целия пост

# 7 6 март 2008, 09:01 ч.

ivonska радвай се на живота си ,на детето най вече ти трябва да си щастлива майка не мисли така негативно

Виж целия пост

Тарталета

# 8 6 март 2008, 17:03 ч.

Нали знаеш, че да си майка означава да пуснеш сърцето си да се разхожда наоколо Simple Smile

Simple Smile

Това, което остана в мен, след загубата на детето ми, не се описва с думи.
Знаеш ли колко хора са ми казвали, че ми завиждат за силата и духа. Но истината е, че всеки сам знае как продължава да живее с болката си.
Гледай позитивно на нещата, ще ти е по- леко Peace

Peace

Виж целия пост

# 9 7 март 2008, 08:51 ч.

Цитат на: Тарталета в чт, 06 мар 2008, 17:03

Знаеш ли колко хора са ми казвали, че ми завиждат за силата и духа.

Сигурна съм! Но също така съм сигурна, че би дала много да не ти се е налагало да тестваш силата на духа си!
Hug

Hug

Hug

Hug

Виж целия пост

I

# 10 7 март 2008, 10:36 ч.

ivonska единият от моите близнаци почина. Сега щеше да е на почти 8 месеца, а живя по-малко от 48 часа. В този момент изках да умра с него. Даже не знаех какво да правя - да се радвам или да плача. Сърцето ми се раздели на две. Едната част остана там при него в онзи кувиоз. Другата сега тупти силно за другия ми герой. Не знам докога ще продължавам да страдам и кога ще свикна. Знам само едно - не изкам повече никога да ми се случва такова нещо. Сега изпадам в ужас при всяко неразположение на сина ми и съм станала параноичка. Ти нямаш този проблем, затова радвай се на детето си и го обичай много. Не мисли за лошото и то просто няма да ти се случи.

Виж целия пост

Б

Буболина!

# 11 7 март 2008, 23:05 ч.

Благодаря ivonska за въпроса ти тук.... аз много отдавна исках, но нямах смелост да пиша и да питам..
Прекланям се пред силата ви момичета, чета ви - не знам защо, плача и преживявам всичките ви тежки моменти...
Понякога и аз си мисля, че съм параноична, страшно много ме е страх, знам, че не мога да се справя с такъв удар от съдбата и знам, че ще свърша със себе си ако стане нещо....
И аз след раждането на Джули се замислям, даже много си мисля, че страховете са ми повече от радостта, че не мога да й се порадвам, защото непрекъснато чертая някакви болести и черни мисли, непрекъснато всяко едно нещо ме изкарва извън равновесие, непрекъснато се боря срещу нещо, което в момента не съществува....\
Сега страха ми е двоен, но по - силен за малката, не знам защо, може би защото голямата може да ми обясни какво й е...
Объркано стана, за което се извинявам Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

р

Редовен потребител

# 12 8 март 2008, 08:54 ч.

Буболина, преди време си мислех да ти пусна една тема от този форум. Въздържах се. Реших, че достатъчно страхотии четеш и няма нужда да те препращам към ту тук.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108092.0

Цитат на: рони в вт, 04 мар 2008, 10:02

И ти си вторият човек, който забелязвам в бг-мама, претърпял промяна след раждането. Голяма промяна. Hug

Hug

Ще се самоцитирам, но ти си знаеш, че другият човек с промяна кой е. Визирах теб.

Моята леля има подобни на вашите страхове, но по отношение на внуците си. Наскоро стана прабаба. Пожелавам го на всички. Въпреки страховете всеки да се радва на своите наследници дълго време. bouquet

bouquet

Виж целия пост

# 13 8 март 2008, 10:24 ч.

Буболинче, това си е параноя
аз съм имала проблемни бремености, поради проблемите на децата и ч
ета въ вфорум пълен само с болести...но гледам напред до колкото мога семло
не съм смела, не съм нищо ...просто нямам избор - ако не спра да страдам от ужас и страх - не мога да съм пълноценен човек
още повече трябваше да преодолея постоянното поставяне на диагнози на децата ми....
Silviayo - беше един от страховете ми лятото - никога няма да забравя тези две седмици докато трепетно чаках малкия да сес прави...сякаш Мими бе в болница..а кой изкл възможността да стане това...
но отказвам да робувам на тези мисли, още повече тук жените се справят и доказват, че живота продължава...значи и аз само с моите страхове - мога и трябва!

не искам да звуча поучително и се надявам да не е така - но определено ви разбирам, а и аз не съм загубила /слава богу/ децата си, въпреки перипетиите ни - които смело твърдя бяха нищожни на фона на чужди съдби
разбирам ви и з0атова ви казвам, че всичко е въ ввашите ръце - дали ще живеете в поробващ ви страх или ще живеете...пък каквото дойде....
като дойде - ще го мисля и ще видя как ще се справя, предварително нищо не мога нито да променя нито пък да се подготвя, въобще всяко подобно нещо е излишно...

радвам се на децата си ТУК и СЕГА! никой не знаее колко му е отредено...опитвам се да живея като японците за сегашния момент, а не само в планове за бъдещето....нещо което е много относително...

Виж целия пост

Б

Буболина!

# 14 8 март 2008, 22:55 ч.

Рони, така си и помислих, че мен имаш предвид Wink

Wink

bouquet

Дано въпреки страховете ни, да даде Господ да се радваме на здрави деца и внуци Praynig

Praynig

catnadeen , много е трудно, когато вече не е в ръцете ти страха, когато те е парализирал и за нищо друго не можеш да мислиш, когато живота ти няма смисъл, защото е окопан от страх и ужас за утрешния ден...
Да си лягаш и ставаш с мисъл, какво ще се случи днес, не е живот, когато гледаш как лекари, учени да се справят и да виждат този страх вдигат безпомощно рамене, почваш да се ужасяваш от мисълта, че си сам... изплашен и това няма да спре...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

398
0

Родители, преживели загуба

Забременяване след мъртво раждане

231 197
1 439

Родители, преживели загуба

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

1 889
3

Родители, преживели загуба

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.