Знаем как да преживяваме,но не знаем как да &

  • 1 291
  • 15
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради , но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на ,по-малко. Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. 'Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите се. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме, атома, но не и предръзсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко, Планираме повече, но пистигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване"-


ЗАПОМНЕТЕ, ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ. ЗАПОМНЕТЕ, КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА Т0ЗИ,КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ ДО ВАС. ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКАДО СЕБЕСИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА. ЗАПОМНЕТЕ, КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДАВАТ ОТ СЪРЦЕТО. ЗАПОМНЕТЕ, ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО. ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС!
ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ.ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ !

Наистина ли според Джордж Карлин незнаем как живеем, а само преживяваме! Дайте вашето мнение, нека коментираме написаното от него!
Виж целия пост
# 1
Благодаря ти! Накараме да се замисля за много неща.
Наистина започваме да губим себе си в един свят, в което всичко е твърде бързо, ново, високотехнологично. Свят, в който човек губи  най-обичаните от него хора.

Животът е предизвикателство - приеми го! Животът е песен - пей я! Животът е мечта - осъществи я! Животът е игра - играй я! Животът е любов - наслади му се!
Виж целия пост
# 2
Мдам, така е. Бързаме и забравяме от къде сме тръгнали и какво всъщност е важно да постигнем.

И трябва да се случи някое голямо нещастие, за да ни разтърси и да ни извади от дълбокия ни сън... за кратко!

Ще се радвам, ако повече хора тук напишат, че не съм права, че Джордж Карлин не е прав. Дано!
Виж целия пост
# 3
  Добре ни го е казал. Без грешка.
Виж целия пост
# 4
наистина ли са останали хора, да не са чели това есе
Виж целия пост
# 5
аз го четох от ей тук
http://www.izvorite.com/text/text78.htm
отдоло като цъкаш на стрелкичните има още от този сорт.
Но за този текст се иска подходящ читател ....
Виж целия пост
# 6
аз го четох от ей тук
http://www.izvorite.com/text/text78.htm
отдоло като цъкаш на стрелкичните има още от този сорт.
Но за този текст се иска подходящ читател ....

Прекрасни са!!! Peace
Виж целия пост
# 7
Аз пък се надявам поколението, което расте сега да е готино и тези неща да не са валидни за него.
Ние също сме си готини.  Wink
Не знам, но за мен красотата и добрината винаги са си били Победителки.
Виж целия пост
# 8
наистина ли са останали хора, да не са чели това есе

Естествено, че повечето са го чели. Но тези неща е хубаво да се напомнят отново и отново, защото са истина, и защото обикновено забравяме за тях и оставяме живота да минава покрай нас просто ей така, без да сме живяли наистина.
Виж целия пост
# 9
Не бях го чела досега. Докосна ме определено...особено за малкото същество, което те гледа отдолу нагоре с възхищение.

Че всичко е вярно, няма спор, не веднъж съм коментирала тази тема с близки...как се променихме, какви хора бяхме, с какво бяха различни старите времена....
Виж целия пост
# 10
Много силно! Чела съм го много пъти и още толкова мога да го препрочитам! Хубаво е човек понякога да поспре и да помисли...
Виж целия пост
# 11
Честно казано такива разкази ме карат да......плача.
аз го четох от ей тук
http://www.izvorite.com/text/text78.htm
отдоло като цъкаш на стрелкичните има още от този сорт.
Но за този текст се иска подходящ читател ....
А тези разкази са доста поучителни.Ще ги прочета като си легне детето довечера.
Виж целия пост
# 12
Пак ли? Crazy
Виж целия пост
# 13
Не пак ли, а отново!!!
Виж целия пост
# 14
Всички осъзнаваме,че написаното от Джордж Карлин отговаря на истината.Но в днешно време,независимо от прогреса на технологиите,които улесняват битието ни ,пак не можем да намерим време да бъдем по-близки с любимите си хора.
Пример за това съм аз.Виждам майка си 2 пъти в годината,защото все отлагам срещите ни за следващия месец.Все гледам да поработя малко повече и докато се обърна,времето е отлетяло.А как ми се иска да имаме повече време една за друга...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия