(Започнах да пиша това в темата за Мариус. Но го копирам тук и го оформям и като отделна тема, защото ме интересува какво ВИЕ мислите за Любовта – сериозно, като никога!)
Знае се, че целта на йогата е освобождението. На „духа“ от материята, от зависимостта от желанията и т. н. Те казват обаче, че Йогата на Любовта е най-висшия вид йога, защото при нея е изчезнало дори това последно желание – желанието за освобождение е също „желание“, нали?
Изчезнало е, защото никой не желае да бъде свободен от обекта на своята любов.
Та, според йогите, любовта се дели на „спокойна“ и „неспокойна“.
Спокойна е топлата умиротворена любов, която изпитваш към хората като цяло, към всички хора, към човечеството.
Неспокойната екстазна любов има степени.
Първата степен е благоговението. Любовта започва с харесване, с обожание, каквито щете синоними. Но в тази любов има страх, тя е страхопочитанието към някого, когото, обичайки го, го считаш по-горе от себе си, поставил си го на пиедестал. Колко хора намират тази любов за най-голямата възможна, а старите йоги – ето – казват, че е едва първата степен.
Всъщност ние, обикновенните хора не отиваме отвъд тази любов в отношението си към Бога, смятаме, че страхопочитанието е единственото подобаващо отношение към него.
Аз ПОД тебе.
Втората степен е приятелската любов. Чудех се защо. Докато не срещнах отговора в един стих от Рабиндранат Тагор – „Пиян от сладостта на песнопението, забравям себе си, и се обръщам като към приятел към Тебе, който си ми Господар.“(Това, разбира се, е обърнато към Бога, от Гитанджали е.) При приятелството има взаимодействие, има отговор.
Аз До тебе.
Третата степен е родителската любов. Когато започне да те е прекалено много грижа за „приятеля“ ти. (Както моята приятелка ми казва – не ми бъди майка!) Това е любовта-грижа. Невъзможността да го запазиш това твое любимо същество от всичкото възможно Лошо...
Това го има и в християнската религия – култа към детето Христос.
Аз НАД тебе.
При четвъртата степен на Неспокойната любов изчезва дори идеята за грижата. Това е еротичната любов. Това е жестока любов. Не съм аз тази, която ще тръгне сега да обяснява на света какво представлява еротиката.
Аз СРЕЩУ тебе.
Петата степен (има и пета!)... не я разбирам и не желая да я разбера. Йогите я наричат „Маха бава“. Тя е разрушителност. Това представлява нещо като достигането до желанието за пълно унищожение на въпросния ти любовен обект. Любов-омраза.
Не вярвам да е нещо като оправдание на убийството от ревност например, но само Господ знае какво да оправдава.
Представям си, че това е нещо като негодувание срещу цялото мироздание от невъзможността по дефиниция на постигане на Любовта.
В християнството е имало монаси-отшелници, които са влизали в църквите и са замервали с камъни иконите.Не са им казвали нищо, защото са знаели, че са свети люде.
Господ дарява на човека да изпитва тези видове любов, като повдига булото от очите му спрямо КОНКРЕТНИ хора. Не съм съгласна, че любовта е сляпа, тя е единственото зрящо нещо – Той вдига булото на незнанието и ти виждаш Красотата на Именно Този Човек! За красотата на другите си сляп. Те казват, че е „сляпа“ като имат предвид че е отдадена, разбира се.
Така животите ни стават едни несвършващи Упражнения по Любов.
Не е важен кой е „обекта ти“(въпреки, че за теб той е най-важното нещо на света!), важно е вътрешното ти състояние.
И, милиони години учейки се да обичаш, накрая ще можеш да избереш Бога за свой обект. Това е нещо, което не го разбирам, защото не го усещам непосредствено, но не ми и трябва. Утешавам се с думите на Лао Дзъ:
„Който няма страсти вижда безпределното.
Който има страсти вижда пределното.
От едното към другото – врата на всяка тайна“
Това е. Написах го, защото може да има хора, които да го прочетат и да го запомнят.
(Защото обикновено любовта-страхопочитание (към Бог) се има за “по-висша” например по отношение на еротичната любов, която пък е низвергната...)
Интересува ме какво мислите за горното, на какво казвате „да“ и на какво - „не“.
И освен това ме интересува Собствения Ви опит. Ако някой реши да сподели.
Ако ми кажете – а къде да вместим така наречения „секс“ в тази схема?
Ми където успеете.
При много бракове любовта не е непременно еротична, и това не е подсъдно, според мен.
Знайно е, че Любовта е нещо повече от „секса“. Без да го пожелавам на никого да изпита това на собствения си гръб.