Кога се върнахте на работа?

Върнах се на 3 месец нямаше как. Когато е здрав няма проблем, но когато ми е болен искам да съм с него, а не мога и много ме боли понякога (както беше днес  )

na  1година и 6 м е Елена и мисля да почвам работа. пак ми се вижда малка.Ще ходи на ясла

Не съм се върнала на работа, а започнах нова работа, когато детето стана на годинка. Стана почти както при теб - имаше много добро предложение и започнах работа още преди да бяхме намерили детегледачка.

 Върнах се на работа когато детето ми беше на 2г.8м.Не съжалявам за миг за времето изкарано с него.Това е един път и всяка една работа не си заслужава пред детето.

Хората са различни.
За мен идеята някой друг да ми гледа бебето е супер неприемлива и бих отказала дори да ми предложат да стана президент.
Ти обаче трябва да прецениш сама от кое решение ще се чувстваш най-добре.
Например имаш ли основания да смяташ, че ако си погледаш детето още известно време, предложенията ще спрат да валят?
Всичко зависи от теб самата, от това, което те кара да се чувстваш удовлетворена. Познавам много майки, за които времето с детето вкъщи е загубено и въобще не се вълнуват от факта, че няма да видят как детето им прохожда.

Напълно съм съгласна. Аз така и не се върнах на работа, а сега, живот и здраве, ме очакват още поне 3-4 години у дома с децата

При голямата дъщеря когато навърши 1 година.
При малката - когато навърши 1 г и 1 м.
Да допълня, че не съм ги давала на ясла.
Бабите ги гледат 

Зависи колко пари ще получаваш и каква е професията ти. Дилемата пред съвременната майка с образование и около 30те е голяма - дали да остави професията  и да е майка в пълния смисъл на думата или да изкарва парички пак за детето. Къде е златната среда - не знам.  От цялата бременност и майчинство съм почивала само 1 месец и 1-2 седмици. Аз съм зъболекар, т.е. работата ми е частна и развитието на практиката зависи изцяло от мен - дали ще имам пациенти и колко пари ще получавам. Доброто име се създава с години и трябва всеки ден да работиш за него. Работих до 1-2 седмици преди термина и при навършване на 1 месец на моя син пак се върнах в кабинета като продължавам да го кърмя и досега не съм му давала добавка. Никой от пациентите ми няма да ме чака 3 години да съм си в къщи и след това аз да разчитам, че той пак ще се върне при мен. Избрах компромиса да живея със свекър, свекърва и баба така, че вкъщи винаги има човек, на когото да го оставя. Те са много добри хора и напълно мога да разчитам на тях. Не съм по цял ден - смените ми са 6-часови. Искам да ти кажа, че с разбирателство и желание всичко се постига. Но пък и тайничко съм си поплаквала, когато се прибера вкъщи и от вратата ги чуя как си пеят и гукат с баба си, и ми се иска аз да съм била там и ме обхваща една ревност. Но в крайна сметка ти все някога пак ще започнеш работа. Моят съвет е, ако работата не ти го налага, а само парите, стой колкото се може повече вкъщи, защото започнеш ли веднъж, трябва да продължиш. Но аз лично предпочитам баба пред гледачка.

тази дилема е точно в момента пред мен 

много ме натискат да се връщам на работа, аз много си я обичам, но още повече обичам дъщеря си... та не знам какво ще правя 

при нас ще се наложи детегледачка, тъй като бабите са далече и са заети 

И аз. Мисля да гледам сина си поне до 2-годишен.

Върнах се, когато КАлоян беше на 1 година и 3 месеца. По финансови причини. Нямам мъж-бизнесмен, а имаме 3 кредита. Предпочетох синът ми да е нахранен, облечен и обут, макар и с цената на това да не го виждам по цял ден. Все пак малката ми утеха е, че си го гледаме сами. Мъжът ми е на дневни и нощни смени и той го гледа, а когато е дневна смяна - моят баща. Засега се оправяме. Ще видим нататък.

Сара беше на 5месеца когато се върнах на работа а Джонатан на 1годинка

Аз се върнах, когато малкият беше на 7,5 месеца и не съжалявам, чувствам се много по-удовлетворена.

Иво беше на годинка и 3 месеца, максимум. Не помня точно. Първо почнах да ходя само по няколко часа, майка ми го гледаше.Постепенно си удължих работния ден, а на 2год. го дадох на ясла.