Здравейте, мили мами. Този постинг е личен. Хубаво ми е, че мога да споделя просто с някого. Не знам дали бъркам или не, дали съм в по-лоша кондиция или не, но все пак искам да пиша и да кажа какво ми тежи, защото отговор не получавам. Не ми е в стила да занимавам други с лични проблеми, никак, но наистина не виждам какво друго да направя. Всъщност моля се всеки ден и вярвам, че ще получа отговор от Бога, разрешението ще е от него, но имам нужда да разкажа.
Става въпрос за финансите ни. Обожавам съпруга си, той ми е най-близкият човек и сме много добри приятели. Но ми тежи това, че средствата ни не стигат. Той работи във фирма на приятел, която не знам как въобще съществува, условията са ужасни, получава 250 лева за половин работен ден, останалите пари ги докарва от други проекти, по които работи и така има месеци, в които взема 1200 лв., други по 600 лв. Тази несигурност много ме дестабилизира, опитвам се да правя какви ли не финансови акробатики, че да изкараме месеца. Изкарваме все пак с помощта на родителите, а това ми тежи повече от всичко. Вече не искам техните пари, защото на тях не им е лесно. Чудя се колко средно изкарват мъжете и дали аз не искам прекалено много. Смятам, че с 1500 лв. ще изкараме. Аз получавам 200 от държавата майчински. Студентка съм и завършвам, гледам си детето сама и не мога да мисля за работа сега иначе никога няма да завърша и ще стане още по-зле.
Говорила съм много с мъжа си, плакала съм, говорила съм мило, карала съм се, говорила съм спокойно и конструктивно. И като резултат, сега след 1 година, той сега се опитва да си намери работа, но това е само на думи. Страх го е да бъде агресивен и да търси нахално работа, защото няма самочувствие, няма диплома, влачил е образованието си години и му остава 1 изпит, който също влачи от години, за да завърши. Макар и да звучи като неудачник, не е, уважаван е от приятели близки и далечни, защото е талантлив и умен. Повечето се изненадват, че няма диплома и работата му е скапана. В моите очи също е такъв. Не пиша това да се оплача от него. Не му се сърдя за финансовите проблеми. Просто търся отговори. Нямам много поглед как живеят другите хора. Затова пиша.
Не искам да се сравнявам, просто искам да сме в час със света и стандарта, защото самият живот го изисква. Не искам богатства, но не ни стигат за насъщни неща. Не пиша с молба за помощ, а просто искам да чуя нещо отстрани. Спокойна съм и в същото време понякога ми идва да крещя, защото няма никакво развитие. Не мога да накарам мъжа ми да си смени работата, всъщност той го иска повече от мен. Не мога да му я намеря аз. Насила хубост не става. Не съм неблагодарна, Бог се грижи за нас, но не ми харесва това да затъваме в дългове. Къде бъркам?
Виж целия пост
Става въпрос за финансите ни. Обожавам съпруга си, той ми е най-близкият човек и сме много добри приятели. Но ми тежи това, че средствата ни не стигат. Той работи във фирма на приятел, която не знам как въобще съществува, условията са ужасни, получава 250 лева за половин работен ден, останалите пари ги докарва от други проекти, по които работи и така има месеци, в които взема 1200 лв., други по 600 лв. Тази несигурност много ме дестабилизира, опитвам се да правя какви ли не финансови акробатики, че да изкараме месеца. Изкарваме все пак с помощта на родителите, а това ми тежи повече от всичко. Вече не искам техните пари, защото на тях не им е лесно. Чудя се колко средно изкарват мъжете и дали аз не искам прекалено много. Смятам, че с 1500 лв. ще изкараме. Аз получавам 200 от държавата майчински. Студентка съм и завършвам, гледам си детето сама и не мога да мисля за работа сега иначе никога няма да завърша и ще стане още по-зле.
Говорила съм много с мъжа си, плакала съм, говорила съм мило, карала съм се, говорила съм спокойно и конструктивно. И като резултат, сега след 1 година, той сега се опитва да си намери работа, но това е само на думи. Страх го е да бъде агресивен и да търси нахално работа, защото няма самочувствие, няма диплома, влачил е образованието си години и му остава 1 изпит, който също влачи от години, за да завърши. Макар и да звучи като неудачник, не е, уважаван е от приятели близки и далечни, защото е талантлив и умен. Повечето се изненадват, че няма диплома и работата му е скапана. В моите очи също е такъв. Не пиша това да се оплача от него. Не му се сърдя за финансовите проблеми. Просто търся отговори. Нямам много поглед как живеят другите хора. Затова пиша.
Не искам да се сравнявам, просто искам да сме в час със света и стандарта, защото самият живот го изисква. Не искам богатства, но не ни стигат за насъщни неща. Не пиша с молба за помощ, а просто искам да чуя нещо отстрани. Спокойна съм и в същото време понякога ми идва да крещя, защото няма никакво развитие. Не мога да накарам мъжа ми да си смени работата, всъщност той го иска повече от мен. Не мога да му я намеря аз. Насила хубост не става. Не съм неблагодарна, Бог се грижи за нас, но не ми харесва това да затъваме в дългове. Къде бъркам?
.Да си потърси по платена работа,или ти ,ако имаш връзки някакви........да го уредиш,щом му е проблем 
Да, явно ще трябва да почакаме и да се потрудим още дълго на празен ход, докато завършим, за да се променят нещата. 
