Срещнах бившата си работодателка (директор на у-ще) и разбрах, че е безработа от 3 месеца...Училището, в което работехме се намира на брега на морето и от 20тина години представлява интерес за инвеститорите...Шефката ми успяваше да се пребори и да защатава както персонала си така и децата, до миналата година...Започнаха съкращения, ликвидация и т.н Тя си подаде молбата за да не се наложи да си съкрати "колектива", но не й одобриха молбата. Междувременно си намери работа като преподавател в гимназия. Тъй като не я освободиха - тя предостъпи местото си на друга наша млада колежка...Намери работа на повечето от колегите, а когото успя пенсионира и обещети...а сега тя е в къщи-безработна.
Много ме заболя от този факт, че човек толкова много дал от себе си за другите-в един момент бива забравен, обиждан, че дори и съден (няколко колежки са я съдили за дето ги е освободила от работа!)
Нямам думи
Бих искала да й помогна по някакъв начин, защото май такива хора вече са на изчезване...
п.п просто исках да споделя с вас...