Хипер сенситивност при осиновените деца

  • 1 294
  • 9
Все си мислех, че с порастването си нашето момче ще „възмъжее” и ще израстне претрансформирайки болезнената си привързаност към нас в друг вид емоция и отношение ....
Да, ама – не. В къщи е откакто е на 1 годинка и 6 месеца, а след 3 ще направи 4 години. Имам чувството, че с напредването на възрастта, болезнената му привързаност към нас се изостря, вместо да се тушира и „размива”.

-   Не желае да бъде оставян при когото и да е без нас – баби, лели, детски кът, театър и пр.
-   Като отсъства няколко дни от градина, завръщането му обратно е свързано с болезнена раздяла сутрин с татко му, който го води.
-   Припомни ми наскоро как преди 1 година, като сме заспали заедно при баба му се е събудил без мен
-   Като играе с други деца не смее да ни изпуска от поглед
-   Повтаря по 30 пъти на ден колко ни обича (ние му отвръщаме със същото). За това сигурно сме виновни ние, защото още в началото като дойде в къщи и не говореше го гушвахме и целувахме в критични моменти и гледайки го в очите му казвахме, че го обичаме много (това го успокояваше ... пък и си е самата истина)
-   Всяка наша (работим заедно с мъжа ми) командировка, дори и двудневна се превръща в криза. Всяко пътуване е свързано със стократни разяснения, условия, коментари, обещания.

Вече си мисля, че няма изход от положението. Пътуваме много и с него. Старая се да го социализирам и извън детската градина - каним на гости на игра съседчета с които е в хармония и приятелчета от градината (по едно).
A иначе расте като живичък момък, който няма спиране по цял ден което някак си в моите очи е в разрез с емоционалността му.
Ако някой ми даде съвет или сподели подобенпреживян опит и чувства ще съм много благодарна.
Виж целия пост
# 1
d_ivа, всичко ще отмине. Ще ти пиша на лични.
Виж целия пост
# 2
Подобно поведение се наблюдава и при Милен, същата възраст на осиновяване, същото поведение.
Може и да е някаква закономерност, може да е етап от израстването.
Може да се дължи на малко по-голямата възраст на осиновяването.

Направо съм ти от помощ с моето може  Joy Joy

Забелязала ли си преди година да речем дали е било така задълбочено.
Защото преди година, всъщност преди тръгването на ясла /Милен тръгна на 2,8/ можех да го оставя за някои и друг час при една съседка без да се сети дори за мен или само констатирайки отсъствието ми, а сега е почти невъзможно.
Виж целия пост
# 3
Не зная дали се израства. Съпругът ми винаги ме докосва, когато спи. Една част от тялото му е винаги опряна в мен. Но сега сме по-добре. В началото спеше върху мен и всички мои опити да се наспя нормално завършваха с неуспех! Чудя се, защо си купихме това голямо легло, като ползваме 1/3 от него! Joy
Когато е в командировка или аз съм извън града, настава кошмар. Той не може да заспи и ми звъни по нощите, ей така, да си приказваме. Гледаме да не се разделяме за дълго, защото определено не му понася добре.
Когато ме извика за нещо от другата стая, а аз не отговоря, започва да вика името ми по-силно и гласа му придобива една особена тревожност. Често, когато отида да видя какво има, за секунда виждам уплашения му поглед, но после всичко отминава за секунди.
За повтарянето, че ме обича - по десет пъти на ден. Същото важи и за прегръдките - никога не са достатъчни. Рядко се задържа близо до мен, без да ме докосне - явно това му носи някакъв вид спокойствие, че съм там.

Ето кое ме притеснява много - когато е изнервен започва да си гризе ноктите. Когато всичко е прилежно изгризано, се преминава към ръцете и краката - така зверски се чопли, че си разранява кожата. Понякога е целият е в ранички, но аз го виждам, когато е вече късно. Обикновено става, когато мисли по някой проблем или говори с някого по телефона и е притеснен. Вече 8 години се опитвам да намеря решение, но не става и не става! Tired

Иве,
не помогнах с много, но съм сигурна, че с  времето някой неща ще избледнеят!  Hug
Виж целия пост
# 4
Не зная дали се израства. Съпругът ми винаги ме докосва, когато спи. Една част от тялото му е винаги опряна в мен. Но сега сме по-добре. В началото спеше върху мен и всички мои опити да се наспя нормално завършваха с неуспех! Чудя се, защо си купихме това голямо легло, като ползваме 1/3 от него! Joy
Когато е в командировка или аз съм извън града, настава кошмар. Той не може да заспи и ми звъни по нощите, ей така, да си приказваме. Гледаме да не се разделяме за дълго, защото определено не му понася добре.
Когато ме извика за нещо от другата стая, а аз не отговоря, започва да вика името ми по-силно и гласа му придобива една особена тревожност. Често, когато отида да видя какво има, за секунда виждам уплашения му поглед, но после всичко отминава за секунди.
За повтарянето, че ме обича - по десет пъти на ден. Същото важи и за прегръдките - никога не са достатъчни. Рядко се задържа близо до мен, без да ме докосне - явно това му носи някакъв вид спокойствие, че съм там.

Ето кое ме притеснява много - когато е изнервен започва да си гризе ноктите. Когато всичко е прилежно изгризано, се преминава към ръцете и краката - така зверски се чопли, че си разранява кожата. Понякога е целият е в ранички, но аз го виждам, когато е вече късно. Обикновено става, когато мисли по някой проблем или говори с някого по телефона и е притеснен. Вече 8 години се опитвам да намеря решение, но не става и не става! Tired

Иве,
не помогнах с много, но съм сигурна, че с  времето някой неща ще избледнеят!  Hug

Всеки си прави постянно "счетоводен баланс" на сигурността. Тъпо и супер-енергоемнко е, но го правя най-редовно.
Голямата ми победа е поне да разбера, че го правя.


Много ми е горчиво от упреците и лъжите, че съм коментирала невъзможността на някого да има деца, ама като се поотърся и ще се опитам да съм по-точна. И аз го забелязах при доста деца, но нямам сила да го изкореня от себе и, та камо ли да дам изход за другите.
Виж целия пост
# 5
Ива, знаеш, че нямам кой знае какъв богат опит измерим във време, но от друга страна високата възраст на Иринка, наложи по естествен начин едно много екстремно и наситено преминаване през етапи и периоди, които при други деца траят с години.

Мисля, че разбирам за каква степен на привързаност говориш, не защото чисто описателно при Ирина е различно, а защото си спомням на онзи рожден ден, как Марти реагираше на това, че ти  си само на крачка от него, но разделени от стъклената врата.

Наскоро превеждах нещо, което би могло да обясни донякъде, как без да искаме ние родителите можем да подпомогнем този процес на „пълна зависимост”, разбира се, не без участието и на детето.
Ще се опитам да го интерпретирам за да спестя излишната научна натруфеност.

Когато детето стане част от семейството ни, за всички е най-важно да започнем изграждането на връзка. Това е дълъг, емоционален и нелек процес и за двете страни, но рано или късно идва моментът, когато детето вече явно показва нуждата си от нас и тогава най-накрая, ние се чувстваме родители като всички. Доста приятно като усещане и съответно подвеждащо.
Самото дете ни стимулира да се държим все по-закрилнически, да откликваме на всяка една негова нужда, порив и емоция, да бъдем винаги там, винаги до него, готови да го пазим, да го напътстваме, да го предпазваме, тъй като то има потребност да усеща това отношение, а то от своя страна му дава сигурност.
Но, ако този тип връзка, продължи повече от необходимото, детето не успява да изгради самостоятелност най-просто казано или иначе: трудно изгражда представа за себе си като отделен индивид.

Мисля че донякъде детето се идентифицира с нас и отчасти затова изживява така болезнено всяка „раздяла”. Необходимо е да му помогнем да изгради тази идентичност.
Лично аз започнах постепенно да стимулирам Ирина към повече самостоятелност, доста трудно начинание, тъй като при нея всичко беше много по-наситено като етапи на наваксване - като филм на забързан кадър и все още търсим взаимно този баланс между ласки и дисциплина, стимул да изследва света, но без да изпита страх, че ще се изгуби, свобода и чувство за отговорност, експериментиране  и порядък, и т.н.

Бих сравнила това, без да изпадам в безкрайни разкази, като едно въже, което аз освобождавам все повече, отпускам краят понякога по-леко, на моменти повече. Продължавам да го държа, така че когато тя се обърне, винаги да ме вижда там - на другия край, но малко по-малко разширяваме периметъра.
Понякога е нужно да я побутвам, ако видя страх и несигурност я подсигурявам с всичките си наши, изградени с времето начини. В началото го правех плахо, но след като видях колко по-сигурна се връща всеки път, сега знам, че сме на прав път. Това побутване, никога не бива да е рязко, по-скоро съпровождащо.

Не мисля, че с вашите думи за обич, сте ограничили детето си, напротив. Аз ги казвам на Ирина по сто пъти на ден и на нея никога не й омръзва, по-скоро именно тези думи, ще помогнат на Марти да поеме някой ден да открива света по-самостоятелно. Просто лека полека отпускайте въженцето, помагайте му, ако трябва и с леко побутване.

И... не знам... напоследък все по-често ми се случва странични хора да ме съдят като много строга майка, но мисля, че идва момент, в който трябва да се научим да казваме НЕ на децата си. Иначе се получава конфликт, искаме те да бъдат отделни индивиди, но ги лишаваме от сигурност като не им поставяме така желаните от тях граници...
Виж целия пост
# 6
    "Не желае да бъде оставян при когото и да е без нас – баби, лели, детски кът, театър и пр".  Никое дете не желае.......Всички искат да са при мама и татко.Там чувстват сигурност. Явно има нужда да чувства тази сигурност.Той има нужда от точно това и то сега!!!  Полека лека трябва и да бъди по- самостоятелен.   Моето момченце постоянно иска вниманието ми и когато дойде  в къщи някой и аз не мога да му обърна внимание той започва да прави това , което съм му забранила. След което аз съм много ядосана.Затова му измислих следната игра. Звъня на звънеца и казвам , че е дошла леля Анка.И започвам , да си приказвам със нея все едно , че тя е там. В същото време на него му казвам , че докато си приказвам  с нея той трябва да си играе, и да не ни притеснява.На него му стана смешно, той с нищо не си игра , но поне не прави забранените неща. След един ден , когато дойде леля ми , без да му казвам нищо , той се държа много добре!
Опитайте тази игра с него.Един вид тренировка, когато вас ви няма.  Например:Оставяте го при баба му ,  обяснявате му , но кракто и ясно , без много обяснения,но не си отивате, а  отивате в другата стая и стоите известно време там. Но това е само играта. Той не трябва да плаче и тем подобни.
След това излизате от стаята. Тези игри трябва да траят много малко, поне в началото. При нас тези неща имат някакъв ефект. Може да опитате! Всички и на мен ми казват: Търпение , търпение ......... всичко ще отмине......И мен много неща ме притесняват, но явно всяко нещо с времето  си, но при осиновените деца това време не винаги съвпада с общоприетото.Гледаме филмчета с Франклин  и там в песничката се пее" ще порастнем като на шега"  Дали?
Виж целия пост
# 7
Имах този проблем (и все още имам с №3) с две от децата ми, които се наложи рано (по на 1 година) да "оставя" за отглеждане на баби или детегледачки.  С № 2, който отглеждах "по социалистически"  Wink пълни 3 години вкъщи, изобщо нямаше този проблем.
Тъй като съм рожденна майка и на тримата, считам, че пораждането на този страх от изоставане е нормален за всички деца в зависимост от възрастта на "разделяне" с майката. (Пиша в кавички, за да не си помисли някой, че наистина са изоставени - не са, но те така го приемат. На 1 година денят е мнооого дълъг, а мама все я няма?)

Подкрепям метода на постоянно и постепенно стимулиране на повече самостоятелност и оказване на пълна подкрепа при "срив".
Виж целия пост
# 8
Мили момичета  Hug,

Благодаря от сърце за  включването (вкл. и на лични) на всички. Всяка вечер си препрочитам написаното от вас с удоволствие за успокоение и .... имам чувството, че този факт дори (това, че приемам нещата по-спокойно) се отразява на детето  Simple Smile. От 1 седмица не се клати докато спи! По цяла нощ се ослушваме с мъжа ми и "гледам и не вярвам на ушите си", както казва нашумял напоследък роден професор  Wink.
Следващата стъпка е посещение при психолог (отново ценен съвет).
Поздрави на всички   bouquet
Виж целия пост
# 9
грешка Embarassed
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия