Точката започва да пулсира - НОЕМВРИйска мама си от кеф примира!

Пу първа, като никога 

Все ми се струваше, че сме повече. Мамите, които не са докладвали, бързо да докладват 

Тонеса, мерси за оформлението 

Галисис, да те разприветствам най-официално и тук и честита ти точица  Сега лежачка докато доки разреши   

  tonesa, СТРАХОТНА СИ - БРАВО НА ТЕБ     

И на мен така ми се иска  едно розово бебе 

Тонеса - браво на теб! Невероятно оформление! Благодаря ти!

Момичета как сте?!? Аз нямам време да ви изчета, че съм си все на работа... Много ви прегръщам и не спирам да мисля за вас!

Желая ви лека и приятна седмица!

уауауауа
страхотно   
колкото до пола и аз искам розово бебе, много го искаааааааааааааааам 

иначе ми хрумна и нещо друго-много ще се радвам някоя от нас да се похвали до седмица - две с близнаци 

Благодаря за похвалите   радвам се, че ви харесва

Шамс много от мамите не са си казали термина и затова сме толкова малко - официално записаните
Към мамите които ги няма в списъчето - пишете си термините, та да ви изтипосаме и вас на 1 страница

Мацки да се оплача и аз - събота и неделя ми беше много зле. Адски много ми се гадеше главата ме болеше много и на всичкото отгоре от толкова много ядене така се бях надула като плондер, че и стомаха и корема ме боляха като за световното Бях изпратила моите мъже в неделя на село и аз цял ден не съм станала от диваните. Днес съм по-добре макар, че гаденето продължава. Както вика моя мъж "ще мине, ама време трябва"

То и аз искам розово бебе, ама да видим какво сме си го направили

Тонеса прекрасна е новата тема и заглавието е страхотно, браво на теб 

Поздравления за доброто оформление!

Цяла седмица не съм влизала и вече има нова тема, здравейте ноемврийски майчета и леко бременеене.

Така като чета май почти никой не са го подминали ужасните симптоми на първите 3 месеца... Е и аз съм в този кюп, гадене, виене на свят, засега още не съм връщала порчаката  и дано да не се случва.. С нетърпение чакам да мине още месец и нещо и да вляза във второто тримесечие, поне с първата ми бременност тогава се чувствах доста добре.

Миналата седмица ходих на лекар, но още няма тонове, а и бебето изглежда по-малко, отколкото е... Но не бързам да се притеснявам, лекарите ми обясниха, че от секциото при първото раждане имам прищипване на матката и затова бебчето не може да се види много добре в реални размери. Следващия понеделник пак съм на лекар и дано тогава да чуя сърчице

Добро утро и от мен
Тонеса много ни е хубавичка темата, страхотна си
Както каза tonya_dr всички сме май в кюпа с тея гадения виенен на свят.Момичета аз да ви питам , как точно ви се вие свят, на мен ми се вие буквално свят ама без да ми става лошо , просто ей така ми се завива света пред очите Нормално ли е според вас.Ще питам и док ама скоро няма да ходя чак другия месец

Благодаря ви за топлото посрещане.
Шамс, радвам се да те видя
Моят термин засега е 22.11.2008 г.,  а и гледам, че мястото за тогава е свободно . Бременността ми е първа и живея в София.

Записче!
Гади ми се само като огладнея и се тъпча с нездравословна храна от сорта на бисквити между яденетата  ... Засега де.
За "номер две" нуждата при мен от всички плодове най- работеха черешите и крушите като бях бременна с Данни... иначе засега сме си ок.
Спокойно бременеене, момичета    !!!

здравеите и от мен
страхотна темичка БРАВО
дано да се увели4аваме и лошите симптоми да намаляват 4е са много неприятни наистина
ако има някои от Бургас нека ми пише искам да ми помогне с малко информация
успешен ден и целувки ма вси4ки

За новите бремелинки – момичета пожелавам ви лека и красива бременност без проблеми и притеснения и на всички нас същото 
Ах момичета аз имам проблеми със стомаха вечер толкова лошо ми става на стомахчето, тежест, парене, подуване и постоянно ми се оригва (с извинение), но не става. Днес също съм зле, а и имам един вкус в устата и повишено слюнкоотделяне, което много ми разваля комфорта .. Гледам да набивам повече плодове и да ям по малко мазни храни, но пак положението е много неприятно, хода си подута след всяко хапване като балон.. Вие как сте ?
Видях че сме имали рожденица и на патерица да и пожелая да е жива и здрава и много щастлива ..   
Честито на всички видели сърчица и ембриончета да са им живи и здрави 

Лана все едно, че за мен говориш. И аз се чувствам по същия начин

Момичета, искам да споделя с вас едно прекрасно стихотворение, на което попаднах случайно, и което много ме развълнува:

Всичко знам за тебе, бебе!
Мая Дългъчева         



Днес татко ме гушна и радостно рече:
„В корема на мама живее човече.
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?

То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема и бебе.”

Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
„Не, не се тревожи! – Мама права застава. –
Виж, коремът ми също расте, наедрява.

Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка – и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува –
има място за бебчо дори да лудува!”

Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама –
два банана изяжда, две филийки препича...
И след малко от глад към хладилника тича!

Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема и кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.

Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът и доста тежи.
Тогава съм мил – безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.

Когато заспи, стихват стъпки и песни –
съня и не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.

Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега и е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?

Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.

С нетърпение питам: „Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
„Още малко остана – моят татко отвръща. –
Ще ухае на бебе после цялата къща!”

Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?
 
сп. Мама, януари 2006г