Кумата настоява да е кръстница?! Как да й откажа!

  • 2 439
  • 34
Привет! Моята кума от сватбата е решила, че щом традицията повелява, то непременно тя трябва да стане кръстница на детето ми и всеки път повтаря "Нали аз ще съм кръстница", а аз мълча и я заблуждавам с мълчанието си, защото истината е , че не случихме на кума , която да е подходяща за кръстница. Не искам да я обидя, нито да бъда груба, но незнам как да и кажа, да не се заблуждава повече, че имаме други намерения. ако имате идеи как деликатно да и кажа, че няма да е тя, моля , споделете?!
Виж целия пост
# 1
Кажи и истината,а именно че имате други намерения.
Виж целия пост
# 2
Аз съм една от тези дето не е спазила традицията ,но пак съжалявам за избора на кръстница  Tired

А ти кой си избрала  newsm78  и дали ако е примерно брат ,сестра или леля няма да е по-лесно да се разберете  Peace
Виж целия пост
# 3
Моята кума е най-добрата ми приятелка,аз също трябваше да и откажа,защото с мъжът ми сме се разбрали,че неговият най-добър приятел ще става кръстник на детето ни.Малко се поразсърди,ни няма как.Чак толкова традиционалисти не сме! Laughing
Виж целия пост
# 4
Кажи и истината,а именно че имате други намерения.
само като знам как ще ми се развика, не си представям направо да и кажа например, за кръстница имаме други намерения, или ние ще решим кой да е кръстница?!
иначе искаме братът на мъжа ми да е кръстник, понеже е много привързан и всеотдаен, обича детето и е много интелигентен, внимателен, деликатен и е вярващ, запознат е с библията, докато кумата е просто джаста праста и никак не е внимателна, нито пък е привързана към детето.
Виж целия пост
# 5
Ето това е решението  Peace  просто сядате и обясняваш че ще има промяна в решението ви за кръстник за детето и че сте решили да е братът на мъжа .Мисля че все пак трябва да се уважи вашето мнение ,но и да не я пренебрегвате за да не се разсърди.  Wink
Мисля че наистина сте направили добър избор  Peace 
Виж целия пост
# 6
Тогава и обясни че искаш кръстника на детето да бъде от семейството,няма как да се сърди.
Виж целия пост
# 7
Хич не му мисли, казваш "Така сме решили! " и точка. Какво толкова се притесняваш, че щяла да вика?!!? Дори да се разсърди ще е до време и ще и мине, не е болка за умиране.
Виж целия пост
# 8
Kакво има да вика и да се сърди? ooooh!Все пак става въпрос за твоето дете!Като не и харесва пътя,пътеките и да я няма.И ние сме в това положение.В слисъл че не попаднахме на кумове.Но нито ще давам обаснения,нито мисля дори има какво да и отказвам.Казвам че сме решили еди кои си да е кръстник на дедето.и край по въпроса Hug
Виж целия пост
# 9
Кажи и, че в семейството на мъжът ти има традиция кръстник на детето да  е роднина на бащата и че много държат на тази традиция. Или, че свекитата те натискат чичото да е кръстник и не искаш да влизаш в конфликт с тях. Или, че си много вярваща и искаш и кръстникът на детето ти да е човек, отдаден на религията...
Виж целия пост
# 10
Lara е права. Ако не искаш да бъдеш директна, избери едно от нейните предложения.
Виж целия пост
# 11
Тогава и обясни че искаш кръстника на детето да бъде от семейството,няма как да се сърди.

Подкрепям  Simple Smile
Виж целия пост
# 12
Хич не му мисли, казваш "Така сме решили! " и точка. Какво толкова се притесняваш, че щяла да вика?!!? Дори да се разсърди ще е до време и ще и мине, не е болка за умиране.

не мога все още да и кажа така сме решили, защото чичото още не сме го питали дали иска, той може да не иска, ще го питаме като дойде време, но не ми се иска да я заблуждавам с мълчанието си. Иска ми се да и кажа, като ми каже следващият път по телефона /щото рядко се виждаме/, нали аз ще съм кръстница, нещо от сорта, "ако те поканим", не толкова грубо де, но толкова ме дразни вече, или пък "ние ще решим кой ще е кръстник", защото истината е, че чичото не може да ми служи за оправдание, като още не знае дори. някакъв синоним на това, но в по-мек вариант, но не се сещам newsm78
Виж целия пост
# 13
Хич не му мисли, казваш "Така сме решили! " и точка. Какво толкова се притесняваш, че щяла да вика?!!? Дори да се разсърди ще е до време и ще и мине, не е болка за умиране.

не мога все още да и кажа така сме решили, защото чичото още не сме го питали дали иска, той може да не иска, ще го питаме като дойде време, но не ми се иска да я заблуждавам с мълчанието си. Иска ми се да и кажа, като ми каже следващият път по телефона /щото рядко се виждаме/, нали аз ще съм кръстница, нещо от сорта, "ако те поканим", не толкова грубо де, но толкова ме дразни вече, или пък "ние ще решим кой ще е кръстник", защото истината е, че чичото не може да ми служи за оправдание, като още не знае дори. някакъв синоним на това, но в по-мек вариант, но не се сещам newsm78
Значи казваш:" А бе чудим се още...." Ако те питак как така се чудите, тя трябва да е, казваш "То така е по традиция, права си, ама много желаещи има. Ти нали няма да ми се сърдиш ако предложим на друг? Теб, все пак те избрахме за сватбата!" Това последно с мек, меден гласец, та сърце да не и даде да ти викне. Simple Smile
Виж целия пост
# 14
Така се чувствах и аз точно преди година - кумове са ни приятелско семейство. Момичето /тогава ми беше и близка/ все повтаряше "кога ще кръщавам малката" без аз никога да съм я канела. А двамата с мъжа ми искахме да я кръсти приятелката ми от близо 30 години /от първи клас сме близки/. Обясних на кумата , че държа и на двете ми приятелки и затова едната ми е кума, а другата я каня за кръстница и ако знаете какво се получи......... Почнаха се едни приказки за мен, изкараха ме най-черната ; никога нямало да ми простят никога и от тогава не сме се виждали, но приказките по мой адрес продължават.. Не мога да разбера как някой може да определя кой ще кръщава детето ми - това е право само мое и на баща му. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия