Възрастно куче

  • 14 998
  • 21
Нашето куче /порода коли/ е на 14 години. Има здравословни проблеми: недочува, недовижда и
често се блъска в мебелите. Има туморчета на венеца, но поради възрастта не може да се оперира, често кърви. Най-сериозен е проблемът със задните му крака: пада и не може да се изправи сам, като спи - често се схваща и пак не може да стане сам. Като се храни или пие вода - трябва да има някой около него да го изправя. Не го оставяме сам, че е много жално като се прибереш и го намериш схванат и разпънат на земята. Често се напишва - затова е с памперси. Но пък от тях получи алергична реакция и сега има и кожни проблеми.
Хубавото е, че все още се движи, макар  и бавно, слиза и се качва по стълбите, има добър апетит.
Кажете ми, посъветвайте ме  - в какво състояние трябва да е животинчето, за да се решим на евтаназия? Как да взема такова решение? Трябва ли въобще да си помислям за евтаназия?
Виж целия пост
# 1
доплака ми се.
нашето също беше старо, не го държаха задните крака, но до последно си беше жизнено .

умря от бъбречна недостатъчност.
незнам за ефтаназията, аз не мога да взема такова решение....
Виж целия пост
# 2
Dobitu съжалявам много за вашето куче  Sad
Ние имаме далматинец, който е на 11 години, но от скоро започнаха проблеми, които ти описваш. Схващат му се задните крака, понякога и врата. Напишква се и има дни в които само лежи и не иска да стане да се разходи. Страхувам се от момента в който вече няма да може да става, да се храни или разхожда  Cry
Виж целия пост
# 3
Много е тъжно това... Моето куче умря миналия март на 18 години.. още ми е много мъчно за него, но знам, че вече не се мъчи и вярвам, че е на по-добро място и пак ще го видя когато Бог реши.. За евтаназията - със сигурност не се взима лесно такова решение, но все пак послушайте ветеринаря. Той най-добре може да определи как се чувства животинката. Не е добре да се мъчи. Не е добре и да се приспи. Не знам как да дам съвет.. Мога само да съчувствам. Cry
Виж целия пост
# 4
Много е трудно това решение ,но както ти си писала има и дни в които е малко по-добре значи може да се радвате взаимно още малко.
Съжалявам за мъката на кученцето а и вашата тъга заради мъките му.  Sad   Нашето кученце  и то се влоши сериозно зимата /краката се парализираха и не го държаха/ след като нямаше ефект от лекарствата ги спряхме а то взе че се оправи без тях  Shocked  и  сега като се постопли врмето малко повече живна и много ни се радва /какви симфонии ни пее   Laughing /

Една гушка за кученцето  Hug  а и за вас  Hug  bouquet 
Виж целия пост
# 5
Благодаря за милите думи.

Надявах се ако някой е бил в подобна ситуация да сподели как е постъпил.
Знам, че всичко е твърде индивидуално, но чуждият  опит е поучителен.
Виж целия пост
# 6
Благодаря за милите думи.

Надявах се ако някой е бил в подобна ситуация да сподели как е постъпил.
Знам, че всичко е твърде индивидуално, но чуждият  опит е поучителен.

ох мила... какво да ти кажа.
кученцето ни си беше част от семейството.
до последно нашите се бореха да живее Tired

но нашето беше малко, а и си правеше тоалета навън.
отиде си за 1 седмица милата Cry
никой не искаше да вземе решение за инжекцията...
сега само на нас ни е много мъчно Cry

понякога идва насън да ме види...
Виж целия пост
# 7
Имахме такова куче...на 21 години умря...накрая на дните си, живееше повече в малкото ни дворче.
Като излезеше навън и се молехме да не го смачка някоя кола - разпознаваше ни само по миризмата...
Един ден Чарли легна под колата и повече не стана  Cry

...така и не се решихме за евтаназия - цял живот щяхме да се измъчваме, че сме го "омъртвили"  Tired
Според мен не го правете...после да не се измъчваш Peace

Гушка и от мен за мъничето  Hug
Виж целия пост
# 8
От опит знам колко е трудно това решение.Ние приспахме кучето си.Решението не беше никак лесно,близо месец ни бе необходим за да се решим на тази стъпка.То беше на 15 г. и много болно.Ветеринарът каза че животинката само се мъчи и няма смисъл да продължаваме агонията му. Кученцето имаше рак и вече много метастази. Страдахме много като го гледахме как се мъчи.След като го приспахме,преживяхме ужасни дни,тогава решихме повече да не взимаме друг любимец,за да не ни се налага да преживяваме отново всичко това.От тогава минаха години ,но на нас още ни е мъчно за него.
Виж целия пост
# 9
Съвсем наскоро приспахме едното си куче. Караше 19-та година.
Не чуваше отдавна, но виждаше добре. Вървеше бавно. Имал е през годините много проблеми с гръбнака. После му откриха шипове. Започнаха да му се движат вс епо-трудно задните крака. ПОсле предните. Сваляхме го на ръце от третия етаж на двора по два пъти на ден. Ходеше все по-малко и по-малко. Предимно лежеше.
Правихме снимки - шиповете по гръбнака му бяха огромни. Общо взето за това няма лечение, има поддържащи лекарства.
Един ден вече не можеше изобщо да се движи, вършеше си нуждите на място и после започваше да вие, ако не съм видяла. Да ида и да го почистя. Хапваше само ако го придържаш, но се уморяваше на 3-тата минута и не можеше да яде повече. С водата по същия начин. Можеше само да лежи, нищо друго.
Тогава решихме, че няма да го мъчим повече.


Моя съвет е, ако не си водила кучето на лекар, да го заведеш. Да се направи снимка и да се каже какъв му е точно проблема. Има поддържащи лекарства, които при някои случаи наистина много помагат на старците. За себе си знам (а доста пъти съм била пред дилемата за евтаназия), че всеки път е различен. Всеки преценява сам. И все пак, докато има живец и не страда, не бива да му се отнема.
Виж целия пост
# 10
Обнадеждена съм за нашето животинче  Simple Smile

Намерихме нашия стар лекар /които му беше G.P. в продължение на години/
Доиде удома, в продължение на два часа го преглежда, обсъждахме състоянието му...
Много диагнози, много лекарства...
Но от 3-4 дни кучо е различен - яде сам, пие си вода, не пада, движи се нормално.

А като си помисля, че сме го водили при друг лекар и никаква полза не е имало... Embarassed

Сега живот и здраве да се стабилизира, да закрепне...  Praynig
След това можем да мислим дори и за операция на венците/да се изрежат туморчетата/

Важното е, че сърцето му е здраво.
И има още живот в него  newsm10
Виж целия пост
# 11
браво на куч, че се е стабилизирал. Laughing
ти сигурно си много щастлива  Hug

дано животинката си поживее още Praynig
Виж целия пост
# 12
Благодаря за милите думи.

Надявах се ако някой е бил в подобна ситуация да сподели как е постъпил.
Знам, че всичко е твърде индивидуално, но чуждият  опит е поучителен.

много жалко за кученцето, така както обясни състоянието му явно доста се мъчи. аз на твое място може би няма да го оставя още дълго, но честно казано много си зависи от човека и ситуацията.
Виж целия пост
# 13
Много се радвам, че се пооправил малко  Grinning
Виж целия пост
# 14
Dobitu много се радвам,че е по добре дано още дълги години ви прави щастливи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия