Известно е , че жените са по-докачливи, обръщат повече внимание на детайлите и дребните неща, които говорят за много неща, по-наблюдателни, по-чувствителни, обидчиви, засягат се лесно, палят се лесно, а мъжете в повечето случаи дори не разбират защо жената се "разлютва"?! Какви сте вие?! Как приемате отношението към вас, ако то според вашите разбирания не е уважително, как реагирате?
Виж целия пост
Лесно ли се обиждате и засягате?
- Публикувана: 6 апр. 2008, 18:49 ч.
- Последно мнение: 4 май 2008, 01:58 ч.
# 1
6 апр. 2008, 19:10 ч.
Не, падам си малко дебил 
Когато усетя, че някой незначителен е успял да ме засегне, осъзнавам, че нещо не ми е наред в душицата. Когато всичко ми е наред, въобще не ми пука 
Виж целия пост
Когато усетя, че някой незначителен е успял да ме засегне, осъзнавам, че нещо не ми е наред в душицата. Когато всичко ми е наред, въобще не ми пука 
# 2
6 апр. 2008, 19:18 ч.
Зависи от кого идва "обидата". От близък човек се засягам понякога доста повече, отколкото трябва. От непознати или слабо познати индивиди в повечето случаи не ми пука.
Виж целия пост
# 3
6 апр. 2008, 19:19 ч.
Не, по принцип съм доста търпелив човек в това отношение. Освен това имам чувство за хумор и автоирония.
Човек трябва доста да си е позволил, за да се обидя или да ми е мн., мн. близък.
Виж целия пост
Човек трябва доста да си е позволил, за да се обидя или да ми е мн., мн. близък.
# 4
6 апр. 2008, 19:36 ч.
Трудно някой може да ме обиди, а когато успее се старая да не го показвам.
Виж целия пост
# 5
6 апр. 2008, 19:37 ч.
Могат да ме засегнат и обидят думи и поведение само на най-близките ми хора, на тези, които обичам най-много (съпруг, майка, сестра и 3-4 приятели).Извън този списък на никой не се връзвам.
Виж целия пост
# 6
6 апр. 2008, 19:48 ч.
Чета една книга в момента "Изкуството да не пречим сами на себе си" и в нея много се говори за гнева, който произлиза от нараняване от най-близките и то в ранно детство, което е повод и като възрастни да отключваме гнева си в ситуации, които ни отхлюпват психичната раничка от миналото, и често пъти повода е незначителен, но понеже ни напомня на стара рана и ние реагираме болезнено.
Така пренасяме модела на семейни взаимоотношения и извън семейството, а това не винаги е добро.
Да, и аз не обръщам внимание на хора,които не са ми важни и каквото и да кажат или направят не може да ме засегне, но някой близък да прояви недобро отношение директно или индиректно с поведение или думи или мълчание, могат с дни наред да ме изкарат от равновесие, а реакцията ми понякога е неразбрано силна от тези към които е насочен гневът ми?!
Виж целия пост
Могат да ме засегнат и обидят думи и поведение само на най-близките ми хора, на тези, които обичам най-много (съпруг, майка, сестра и 3-4 приятели).Извън този списък на никой не се връзвам.
Чета една книга в момента "Изкуството да не пречим сами на себе си" и в нея много се говори за гнева, който произлиза от нараняване от най-близките и то в ранно детство, което е повод и като възрастни да отключваме гнева си в ситуации, които ни отхлюпват психичната раничка от миналото, и често пъти повода е незначителен, но понеже ни напомня на стара рана и ние реагираме болезнено.
Така пренасяме модела на семейни взаимоотношения и извън семейството, а това не винаги е добро.
Да, и аз не обръщам внимание на хора,които не са ми важни и каквото и да кажат или направят не може да ме засегне, но някой близък да прояви недобро отношение директно или индиректно с поведение или думи или мълчание, могат с дни наред да ме изкарат от равновесие, а реакцията ми понякога е неразбрано силна от тези към които е насочен гневът ми?!
# 7
6 апр. 2008, 19:52 ч.
Аз ще съм първата, която си признава без притеснение - да, лесно се обиждам. 
Натъквала съм се на липса на такт, на грубо отношение и преднамерена враждебност от хора, към които моето отношение е било добро; не ги оправдавам, бих ги извинила, но не си кривя душата да отричам, когато нещо ме обижда.
Виж целия пост
Аз ще съм първата, която си признава без притеснение - да, лесно се обиждам. Натъквала съм се на липса на такт, на грубо отношение и преднамерена враждебност от хора, към които моето отношение е било добро; не ги оправдавам, бих ги извинила, но не си кривя душата да отричам, когато нещо ме обижда.
# 8
6 апр. 2008, 20:54 ч.
Много лесно 
,познати,непознати,роднини.....няма значение.
Но пък умея да отвръщам подобаващо
!
Виж целия пост
,познати,непознати,роднини.....няма значение.Но пък умея да отвръщам подобаващо
! 
# 9
6 апр. 2008, 21:12 ч.
Голямо перде съм.... не е много женствено, но пък си се чувствам супер така
Виж целия пост
# 10
6 апр. 2008, 21:55 ч.
Яхвам метлата за секунди.И съм неудържима.на никой не оставам длъжна. 
Виж целия пост
# 11
6 апр. 2008, 21:59 ч.
АМи, да, много лесно могат да ме обидят или поласкаят.
Голямо анализиране пада в главицата ми на всяка дума, която чуя, особено от близките ми.
Виж целия пост
Голямо анализиране пада в главицата ми на всяка дума, която чуя, особено от близките ми.
# 12
6 апр. 2008, 22:09 ч.
Обиждам се сериозно само на най-близките ми хора, но и бързо прощавам. Не съм злопаметна и даже често ми се е случвало да забравя, че се сърдя. 
Виж целия пост
# 13
6 апр. 2008, 22:16 ч.
Могат да ме засегнат хора които са ми близки,но от чуждите почти не ми пука за да не кажа изобщо.
Виж целия пост
Могат да ме засегнат хора които са ми близки,но от чуждите почти не ми пука за да не кажа изобщо.
# 14
6 апр. 2008, 22:24 ч.
тези 2те ме опреличават най-добре
Могат да ме засегнат хора които са ми близки,но от чуждите почти не ми пука за да не кажа изобщо.
Виж целия пост
Яхвам метлата за секунди.И съм неудържима.на никой не оставам длъжна.
Могат да ме засегнат хора които са ми близки,но от чуждите почти не ми пука за да не кажа изобщо.
Препоръчани теми