Здравейте, напоследък няколко пъти се улавям, че викам по децата в края на деня. Наистина много съм уморена и изнервена, но това не го очаквах от себе си. Откакто се чух, че викам по дъщеря си, започнах да броя до 30 преди да се скарам, за да овладея тона и думите си, ама понякога ситуацията е такава, че няма време да се брои ...(например решила е да помага на брат си да се катери по секцията - той е на 1 г. тя на 4). Да са ми живи и здрави децата, но са кое от кое по-диви и палави, малкият се води по сестра си и измисля даже по-големи щуротии от нея, а глезенето и налагането им ме изкарва извън равновесие понякога. Как се справяте с това да не креснете за някоя дивотия на палавото си дете?
Виж целия пост
Викате ли в къщи?
- Публикувана: 9 апр. 2008, 15:26 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 14:57 ч.
# 1
9 апр. 2008, 15:28 ч.
Не се притеснявай, аз понякога викам дори и сутрин, а и на обед ми се е случвало.
Виж целия пост
# 2
9 апр. 2008, 15:34 ч.
Да, викам и то не само в края на деня. Такава съм си - ядосвам се, развиквам се и след 2 минути ми минава. Същата съм и с баща и. Това е положението.
Виж целия пост
# 3
9 апр. 2008, 15:34 ч.
Случвало ми се е. Едва ли някой не е виквал на детето си. От няколко месеца се опитвам да се озаптявам , за да гарантирам спокойствието на една съседка, която ми заяви, че й идвало да дойде да спасява детето от мен. Всичко си е обаче за моя сметка, но няма как. Дребният не е намалил белите си от това, че аз му говоря спокойно. Надявам се някога да стане. 
Виж целия пост
# 4
9 апр. 2008, 15:35 ч.
За съжаление - да, и то не само в края на деня, при това детето все още е само едно, при това не само викам, но и пердаша. Не съм съгласна със себе си, но това е положението. Потърси в този форум, има много теми по този въпрос.
Виж целия пост
# 5
9 апр. 2008, 15:39 ч.
И в другите подфоруми са се получили подобни дублирания. Не е в теб грешката. 
Виж целия пост
# 6
9 апр. 2008, 15:55 ч.
Викам по всяко време на деня, когато се изнервя и ситуацията го "изисква" 
. Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания...
Виж целия пост
. Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания... 
# 7
9 апр. 2008, 16:09 ч.
Понякога си изпускам нервите,но трябва много да съм се подразнила вече от нещо.Случвало се е и сутрин и обед и вечер,когато има за какво да се вика!
Виж целия пост
# 8
9 апр. 2008, 16:17 ч.
Случила си на съседи, не са като тази нашата, дето беше ме обвинила за майка-тормозителка само, защото понякога повишавах тон. 
Вече страхова невроза ще получа 
Тези хора сякаш деца не са отгледали. Много често вечер дребният реве само, защото е изморен, но и не иска да си легне . Какво ли й се върти тогава в главата на онази с богатото въображение. 
Виж целия пост
Съседите са свикнали
Вече страхова невроза ще получа Тези хора сякаш деца не са отгледали. Много често вечер дребният реве само, защото е изморен, но и не иска да си легне . Какво ли й се върти тогава в главата на онази с богатото въображение.
# 9
9 апр. 2008, 17:16 ч.
Викам много, просто съм си нервна натура. Особено когато се мотаят сутрин детето и таткото заедно, а аз закъснявам. Няма такава истерия като моята просто:))) Но пък и съседите викат, та сме квит.
Виж целия пост
# 10
9 апр. 2008, 17:24 ч.
да, случВа ми се и ми е много тъпо след това 
особено като видя как малкия повтаря по някога и вика, когато нещо не става както той иска. Затова се опитвам всячЕски да се въzдържам и не ми се случВа чЕсто да си иzпусна нервите Мног ое трудно понякога. Все пак сме хора и се иzморяваме доста
Виж целия пост
особено като видя как малкия повтаря по някога и вика, когато нещо не става както той иска. Затова се опитвам всячЕски да се въzдържам и не ми се случВа чЕсто да си иzпусна нервите Мног ое трудно понякога. Все пак сме хора и се иzморяваме доста 
# 11
9 апр. 2008, 17:32 ч.
Да викам и се мразя за това.Мразя да изтерясвам,ама вече нямам нерви. 
Виж целия пост
# 13
9 апр. 2008, 17:47 ч.
И аз се присъединявам към клуба на викащите. Ми то по-добре да се вика, отколкото да се пляска, та си викам на воля, а за съседите не ме е грижа 
Виж целия пост
# 14
9 апр. 2008, 17:47 ч.
Уверих се, че Марти не отбира нито от викане, нито от пердах. Хили се нагло и продължава с пакостите.
Виж целия пост
Препоръчани теми