Прилики и разлики в очакванията за бебето

  • 1 955
  • 32
Здравейте Peace
Малко нещо екзистенциални и метафизични въпроси са ме налегнали. Чудя се какво точно си представяхте, че ще случи, когато имате бебе и какво се случва в действителност? Откъде се поражда чувството и осъзнаването, че искате детенце? Преди да станете родители представяхте ли си бебенцето като едно мило, мъничко, усмихнато същественце, което безкрайно ще ви обича (и вие ще обичате) и ще внася пълнота и хармония в живота ви, че ще се смее, ще слуша много, ще се забавлявате всички вкупом и изобщо - кеф отвсякъде.  Simple Smile

Или напротив - занимавали са ви мисли като как бебето (и после порасналото дете) ще намери мястото си с вас - мама и тати, които досега са били безгрижни любовници и любими, дали сте пораснали за това, дали няма да е много страшно, дали ще се справите психически, дали умората и битовизма няма да ви дойдат в повече и т.н.

Или не си мислехте нищо, имаше сила, която нашепва, че искате дете, ей така, без непременно да има причина и че няма значение какво е -  палаво или спокойно...

С какви мисли бяхте преди да станете родители (може би дори преди още да направите първите опити за бебче)? А какво се случи в действителност - още по-хубави е и от най-светлите ви мечти или по-сложно отколкото бяхте планирали?

Поздрав най-сърдечен! Hug
Виж целия пост
# 1
Като бях бременна си мечтаех за кротко детенце, ядящо здравословна храна, режим и така нататък. Сега...пупу да не му е уруки, ама ми е доста палав и буен, злояд.Нямаме режим на хранене, за какъвто мечтаех. Любима храна солети и кисело мляко. Друго почти не признава...
Иначе относно как ще се гледаме...ами нямам кой знае какви разочарования, дори напротив.Е, мечтаех като семейство събота и неделя да прекарване в разходки тримата заедно. Сега тате е затрупан от работа и почти няма време за нас. Може би това е по-голямото ми разочарование Sad
Виж целия пост
# 2
Честно да си кажа: представях си живота като на рекламите.Аз да съм перфектната майка с перфектния съпруг, подредена къща, кротко и послушно здраво бебе, цялото семейство скупчено и усмихнато... И преди съм казвала че при мен майчинското чувство дойде доста след раждането на бебето - може би защото раждах секцио. Но така или иначе мисля че не съм перфектната майка като по рекламите, със сигурност дома ми не е така подреден както искам, с тати имахме периоди в които се карахме повече отколкото преди да се появи бебето и т.н. Животът преди това беше много по-спокоен и безотговорен, но пък и много по-празен...
Сега има моменти когато нямам търпение да я оставя на бабите и да изляза някъде да се забавлявам, обикновено 4-5 часа след това нямам търпение да отида да си я взема... Въбоще луда работа... Grinning
Виж целия пост
# 3
Преди да родя знаех, че много искам да имам дете. Да му даря цялата си обич и грижа.
Знаех, че отговорноста и грижатата са големи, но чак след като го изпитах на гърба си разбрах за какво става въпрос.
Не съм очаквала да изпитвам нещо такова като безрезервната обич към дете. Да съм готова всеки миг да дам живота си за него, да страдам за всяко негово неразположение така както не съм страдала и не ме е боляло никога в живота ми, макар да съм преживяла доста неща и загуби преди това.
Не съм очаквала толкова безгранична обич и себеотдаване като това което в момента изпитвам, за всяка усмивка.
Каквито и да са очакванията винаги има изненади. Най-хубавото и най-тежкото в живота е да си майка.
Виж целия пост
# 4
Представях си много неща и си мислех, че вече съм готова за всички трудности, свързани с отглеждането на детето. Разбира се, оказа се че няма как човек да е подготвен предварително и да знае какво е да си майка. Изобщо не очаквах, че съм способна да изпитвам такава любов и всеотдайност. Детето ми е мило и чувствително, такова каквото исках да бъде.
Виж целия пост
# 5
представях си шошо който няма да отказва мляко и храна.. до 6м съм го гонила с цицката да яде... не е злояд ама бавно бавно си хапва... храна не иска само  защото друг яде.. но пък се сбъднаха очакванията ми да е добродушко и да не е неврозен.. за сметка на това е по хубав от колкото очаквах..
Виж целия пост
# 6
Докато очаквах сина ми да се роди си представях, че ще имам най-прекрасното бебе на света, което ще обичам безкрайно.Мислех, че ще бъда идеалната майка, че винаги ще реагирам адекватно и ще го обгрижвам и възпитавам по най-правилния начин.Изобщо, че ще бъда изряден родител.
Очакванията ми не се оправдаха.
Синът ми е много по-хубав, отколкото го виждах в мечтите си. Обичам го в пъти повече, отколкото  съм си мислила, че е възможно да обичам изобщо. Оказа се обаче, че да бъда идеален родител е едно от най-трудните за мен неща. Оказа се, че освен цялата си любов, трябва да дам на детето си и цялото си внимание и търпение-нещо на което все още се уча.
Виж целия пост
# 7
Честно да си кажа: представях си живота като на рекламите.Аз да съм перфектната майка с перфектния съпруг, подредена къща, кротко и послушно здраво бебе, цялото семейство скупчено и усмихнато... И преди съм казвала че при мен майчинското чувство дойде доста след раждането на бебето - може би защото раждах секцио. Но така или иначе мисля че не съм перфектната майка като по рекламите, със сигурност дома ми не е така подреден както искам, с тати имахме периоди в които се карахме повече отколкото преди да се появи бебето и т.н. Животът преди това беше много по-спокоен и безотговорен, но пък и много по-празен...
Сега има моменти когато нямам търпение да я оставя на бабите и да изляза някъде да се забавлявам, обикновено 4-5 часа след това нямам търпение да отида да си я взема... Въбоще луда работа... Grinning

Peace Боже все едно аз съм го написала.Единствената разлика е че не съм раждала секцио, иначе се подписвам на 100% по всяка дума!
Виж целия пост
# 8
Нищо не съм си представяла,защото не знаех,какво ме очаква.Само се надявах да е жива и здрава
Виж целия пост
# 9
Неможех да си представя как може да изглежда моето бебче,а толкова исках.Много силно желаех да бъда мама.Обаче не мислех че ще съм перфектната майка.И бях много учудена от себе си,когато бебо се роди и аз поех на 100% грижите за него.
Преди да родя си мислех че ще оставям бебето по-често на бабите му,а сега не е така.
Представях си хубави уикенди заедно с тати.Но за съжаление и това не е така.Мислех че съпруга ми ще бъде по-обгрижващ родител,но...
Но никога не съм си представяла,че мога да изпитвам такава необятна и безгранична любов.
Виж целия пост
# 10
Всичко се оправда, само коликите не бях предвидила в сметките. Исках сладко, умно, активно и весело дете, точно такова имам. Знаех, че не мога да бъда майка "режимлийка", дисциплинирана и подредена, такава  си се оказах. Детето ми и то на мен мяза. Исках да се забавляваме тримата, аз, съпругът ми и бебчо, вкъщи сега е малка, прекрасна лудница.
Виж целия пост
# 11
В общи линии всичко е както се надявах да бъде-роди ни се здраво и хубаво бебче,вече превърнало се в палаво и своенравно дете Mr. Green.Веселба голяма,думите скука и апатия сякаш останаха в друг живот Wink.За колкики,ревове и безсънни нощи не бяхме се настроили много с таткото,но...свикнахме.Иначе наистина е прекрасно да имаш бебе,а толкова бързо отлитат тези мигове Heart Eyes,бях чела някъде че с първите крачки бебето напуска своя бебешки свят и се отправя към детството-по-самостоятелно и уверено в себе си.В този момент осъзнаваш че бебето е пораснало....ох,натъжих се Rolling Eyes Blush,толкова е хубаво да имаш бебе Hug
Наслаждавахме се на сладките триумфи на нашето бебе-първата усмивка,първата думичка,първата крачка...беше толкова прекрасно и вълнуващо,колкото винаги съм си мислела че ще е и съм знаела че ще е така HugИмаше и моменти в които сме имали трудности,и продължава да ги има,но това не е някаква изненада-никога не съм се заблуждавала че е лесно да имаш дете и да го възпитаваш PeaceНай-хубаво е когато семейството е заедно и става една голяяяяма лудница Simple Smile
Независимо от приликите и разликите в очакванията,когато бебето се появи преобръща целият ни свят и се превръща в нежен ''диктатор'' на живота ни.На какво сме способни за него понякога даже и не подозираме,нали?  bouquet
Виж целия пост
# 12
Първо здрасти,
Сутринта почти бях написала отговор в тая темичка когато угасна тока.... Whistling
Сега ще се опитам да го пресъздам отново, дано да успея....
Та, по някои въпроси от темичката - при мен нещата в живота винаги са идвали когато му дойде времето! Исках да завърша висше - стана, после си намерих сериозен приятел - настоящият ми съпруг. Имах късмет да започна работа, която ми създава невероятно удовлетворение и която работя с удоволствие защото ден след ден ме развива. Със съпруга ми живяхме заедно 3 години преди да решим, че вече сме достатъчно зрели да полагаме грижи и за още едно човече, което ще зависи изцяло от нас. Забрменях през 2003година, със съпруга ми нямахме идея да се женим, мислехме просто така да си живеем. Не съжаляваме и за миг, че послушахме съвета на родителите ни и сключихме брак! Бях бременна в началото на 4ти месец като беше тържеството. Бебчо се роди януари, точно един ден след нова година! ПРез цялото време на бременността си мислех, че в корема ми расте момиченце. Доктора подклади тези ми идеи, защото уж видя такъв пол на видеозона. Мислех си, че ще прилича на мен. Може би защото когато си бременна без да искаш почваш да мислиш за собственото си детство, за отношенията с майка ти, за приликите с нея, аз специално много приличам на моята майка, което адски ме радва, защото тя беше красива и изключително умна, което за мен е по-важно! Peace Когато в 9ти месец ми казаха, че порасналото бебе в корема ми е момче, доста мигах на парцали и малко се притесних. Когато, обаче, в родилното за първи път ми показаха Дани със сърцето си усетих, че просто е нямало начин да родя друго бебе, а не него, сякаш цял живот е бил някъде вътре в мен и просто е чакал подходящия момент да излезе и да стане реален в дните ни - моите и на съпруга ми! Мисля си, че живота е устроен така - при всяка една двойка се ражда бебето, което е наистина най-подходящото за дадения мъж и жена, при реализиране на ролята родители. Така че, човек не трябва да има предварителни нагласи и очаквания! Просто трябва да се чака мига и да се  случи вълшебството, което да се изживее максимално пълноценно, всичко друго след това е въпрос на желание и достатъчно положени позитивни усилия! Grinning В момента нямам никакви очаквания за бебенцето, което расте вътре в мен и много здраво мърда в последните седмици! Важното е, че ще си е моето дете, че ще е братче или сестриче на сина ми и той ще си има в бъдеще един близък човек, освен нас - родителите му, на когото винаги ще може да разчита и който винаги ще го обича без условности, независимо какво се случва! Абсолютно е сигурно, че ще прилича визуално или на мен или на съпруга ми, а възпитанието му ще зависи изцяло от нас!
С една дума - аз залагам на мига! Не са ми нужни очаквания, които биха ме разочаровали по една или друга причина! Важно е да има здраве и живот, всичко друго се подрежда!
Поздрави!   bouquet
~~
Виж целия пост
# 13
Аз чесно казано нищо не съм си представяла, знаех, че като дойде ще е каквото-такова....или по-точно такова каквото трябва да е......
Виж целия пост
# 14
sindarella---Написаното от теб е толкова чуствено!Просълзих се! Heart Eyes
А сега по темата--- На мен пък ми повтаряха че ще е момче!Аз от самото начало пък исках момиче!Когато казаха че е момче започнах да се навивам че така е по добре и че ако е момиченце ще го мисля по-вече и ще се "мъчи" по-вече/с раждания и такива други неща знаете какво имам в предвид/
Когато я родих бях като гръмната защото ми викат:"Имате прекрасна дъщеричка"
Много ама много бях щастлива и ще направя всичко възможно тя да расте в най-добрата обстановка и хубава семейна среда!
Психически се бях подготвила за задълженията ми към малкото човече,но то се оказа доооста ревливо!Това е единствената разлика!Моля се само да ми е жива и здравичка! Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия