Бих искала да разбера има ли някой, който да е с лични впечатления от този хотел.
Виж целия пост
Хотел на Св.Константин и Елена?
- Публикувана: 16 апр. 2008, 09:41 ч.
- Последно мнение: 31 май 2008, 15:59 ч.
# 2
16 апр. 2008, 10:35 ч.
Били сме там веднъж,огромен е ,с много стаи и адски шумен.
На партера има дискотека и лудницата е до ранни зори.
Виж целия пост
На партера има дискотека и лудницата е до ранни зори.
# 4
16 апр. 2008, 11:11 ч.
Aми ние бяхме на 7-ия,но пак беше шумно.
Но беше доста отдавна де,сега може да се е променило нещо.
По коридорите все тичаха някакви тинейджури,крещяха и псуваха.
Виж целия пост
На високите етажи е супер.
Aми ние бяхме на 7-ия,но пак беше шумно.
Но беше доста отдавна де,сега може да се е променило нещо.
По коридорите все тичаха някакви тинейджури,крещяха и псуваха.
# 5
16 апр. 2008, 11:57 ч.
etomira,вие по кое време сте ходили?Плажът на какво разстояние е от хотела, храната добра ли е?
Виж целия пост
# 6
16 апр. 2008, 11:59 ч.
Плажа е близо,не сме яли там.
Виж целия пост
etomira,вие по кое време сте ходили?Плажът на какво разстояние е от хотела, храната добра ли е?
Плажа е близо,не сме яли там.
# 7
16 апр. 2008, 14:31 ч.
Благодаря на всички за информацията, очаквам още включвания!
Виж целия пост
# 8
18 апр. 2008, 20:54 ч.
И аз се вгледах в този хотел. Доколкото има някакво описание в нета предлага доста неща.Близостта до плажа, нещо като all inclusive - какво ли е точно? 
. Пише че има басейн , но няма и снимчица на него... много ми е съмнително какво точно може да се очаква там. Иначе ми се иска тази година да отидем някъде около Варна, но ме възпира факта, че приличните места, които срещам са ми доста над остатъка изцеден покрай седмокласничката и първокласника. И аз искам да видя отзиви на някой, който е ходил последните няколко години, защото отзивите които аз чух са отпреди десетилетия.Приемам идеи и за други хотелчета в района, които имат прилични условия и задължително басейн и да не ме разорят
Виж целия пост
. Пише че има басейн , но няма и снимчица на него... много ми е съмнително какво точно може да се очаква там. Иначе ми се иска тази година да отидем някъде около Варна, но ме възпира факта, че приличните места, които срещам са ми доста над остатъка изцеден покрай седмокласничката и първокласника. И аз искам да видя отзиви на някой, който е ходил последните няколко години, защото отзивите които аз чух са отпреди десетилетия.Приемам идеи и за други хотелчета в района, които имат прилични условия и задължително басейн и да не ме разорят
# 9
2 май 2008, 20:39 ч.
МАТЕРИАЛ ЗА ХОТЕЛА
Олга Маркова,
доктор на изкуствознанието
Винаги съм уважавала хората със спомени. Те се отнасят с достойнство към собственото си минало, което логично ги свързва с бъдещето. Онези, които живеят днес за днес, не са в състояние да осмислят предопределената си преходност, както и смисъла на своето съществуване на земята. Имам предвид задъханите бизнесмени, които продължават да се състезават по правата "доизглозгване на родината". Половин век те знаеха къде е "зарито" националното съкровище и успяха през последното десетилетие да изровят онова, което бе възможно. Сега се състезават за невъзможното.
Погледнете, например, Златни пясъци и Слънчев бряг и си спомнете как изглеждаха само преди няколко години: китни, зелени, с уникални цветя и дървета. Безумният, преминал всякакви граници в последно време стремеж към лична печалба, невъзпрепятстван от държавните институции, превърна тези перли на нашия дълголетен туризъм в бетонни коптори, в които липсата на флора, пространство и въздух напомня гето от съвременен тип. И като резултат - посещаемостта на курортите ни не само намаля, но и равнището на туристите удари пода. Този факт признават самите туроператори, които се втурнаха на всяка цена да спасяват бизнеса, съответно и процентите си. Така на преден план излезе нов вид туризъм: алкохолният! Той замени уважавания навсякъде по света културен туризъм, с който бе известна родината на Орфей.
И представете си водещо място в този порочен и пагубен за възпитанието на подрастващите вид туризъм, срещу който най-после реагираха нашите медии, зае уникалният със своето местоположение (на самия бряг на Ривиера) и обширен парк с богата и разнообразна растителност Международен дом на журналистите. Десетилетия наред той бе своеобразен клуб на пишещите в печата и работещите в радиото и телевизията, средище за колегиални разговори и обмен на идеи.
Първо лято от летописа на този дом тук заварваме пустош и разруха: плажът и неговото живописно барче, винаги пълно с колеги и техни гости от страната и чужбина, ликвидирани. Останалите по чудо насаждения - повяхнали, цветя изобщо няма. Пръскачките, които непрестанно поливаха зеленината и охлаждаха въздуха, са само спомен. На по-малко от километър от "Журналист", пред хотелите "Оазис", "Ривиера 1 и 2", "Лотос" и "Империал", плажната ивица е земен рай. Все още няма кичови и гигантомански сгради. Наоколо диша дивна и завладяваща с естетското си аранжиране природа: нови алпинеуми и редки видове дървета, декоративни храсти и треви край басейни и малки заведения.
Влизаме в любимия парк на МДЖ, където са отрасли нашите деца, и сърцето ни се свива от болка. По изсъхналата трева се въргалят и крещят денонощно пияни русначета, от които ръководителите им са вдигнали ръце. Бодигардовете се опитват да овладеят ситуацията, но за жалост често старанията им са безрезултатни. Досега не мога да си обясня по какъв начин туроператорките от фирмата "Vassy" са подбрали тези туристи тъкмо за това място, известно с културната си традиция, обещавайки им всяка вечер гърмяща до среднощ в ресторанта дискотека, която изгонваше всички българи, настанени във вече неизползваемия Дом 1 (без хигиена, без право на отдих, без необходимия инвентар, с вмирисан мокет и стени, декорирани от убити комари, паяци, стоножки и бълхи), за да запълнят останалите между тези "достолепни" гости стаи. Всеки ден и всяка нощ се унижавахме да молим за малко тишина и отдих, но безрезултатно: нито управителката, нито отговорниците на групите, нито туроператорките се интересуваха от нас. За тях бе важна само планираната на каквато и да е цена печалба!
Колкото повече гледахме наоколо, безсънствахме и слушахме непрестанните оплаквания на нашите колеги, дошли тук с кътаните цяла година средства за почивка, толкова повече в гърдите на всички ни се надигаше ярост срещу новата наемателка на МДЖ, чиито намерения са повече от очевидни: да последва печалния за държавата, но доходоносен за самата нея пример на Златни пясъци. А умишленото й унищожение явно преследва други цели: преди всичко изгонване на законните собственици - журналистите. Те пречат и с присъствието си, и с медиите, които представляват. А и не искат да участват в алкохолния туризъм.
За да запазим собственото си равнище и добрите отношения, колегиално отправихме писмена молба до наемателката, с копие до ръководството на СБЖ (което отдавна бе известено за бедствената ситуация тук от участвалите в предишната смяна). Както очаквахме, отговор не последва. Все едно, че нищо не се е случило. А ние продължавахме да се питаме кой има право да се гаври с нас, отнемайки, при това срещу сериозно заплащане, правото ни на отдих в полагаемия ни се комплекс. Какъв е този бизнес на цената на човека! Сключеният с новата наемателка договор на СБЖ не предполага такава разруха и нелепа посещаемост. Друг е въпросът, че някои клаузи подлежат на доуточнение като разширяване на обекта с модерен спацентър, бунгала и търговски площи. Представете си догодина какво ще стане с този сенчест и лековит парк, заради който идваха толкова чужденци. Явно голяма част от него ще бъде застроена. Затова и е оставен на самотек...
От години учените в света предупреждават за наближаващата екологична катастрофа. Свидетели сме на непрестанни аномалии във времето, урагани и наводнения, водещи до неспасяеми бедствия и човешки жертви. На Скандинавския полуостров отсичането на едно дърво подлежи на сериозно наказание. Нашите бизнесмени обаче се интересуват от собствените си авоари: сякаш екологичната катастрофа ще избегне именно тях и децата им - все едно дали са у нас или на Запад. По-социално мислене, здраве! "Тук и сега" - този девиз разгони фамилията на родината ни, известна от миналото с природната си красота и разнообразие, с древните исторически паметници, за които до ден-днешен говорят чужденци, пребивавали или курортували у нас. Кой чакаме да ни спаси от нашествието на алчния и неграмотен бизнес, който е убеден, че цяла България е негова собственост.
Какво ни остава: да помечтаем за миналото лято, когато явно сме направили тук последните си живописни снимки, сред зеленина и чайки, разхождали сме се по брега на цялата Ривиера (сега е вдигната огромна буна от страна на съседите-частници, която не само възпрепятства движението, но и отправя към нашия плаж камъни и фекалии), или да защитим законните си права. Естествено, второто. Призовавам колегите към проверка на сключения с наемателката договор и журналистическо разследване на място. Елате в МДЖ с камери и интервюирайте потърпевшите. Обобщенията на базата на онова, което ще чуете и ще видите, безспорно ще доведат до конкретни действия. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Няма защо по-късно да съчиняваме ретробалади за някогашния черноморски оазис...
Сякаш по ирония на съдбата из целия път от Варна за София ни следваше билборд с далновидна сентенция в стила на Илф и Петров, съответстваща на преживяното: "Това, че си почиваш, не значи, че не работиш."
-------
* Наемател на МДЖ от началото на 2007 година е фирма "Балкантурист"
28.08.2007
-------
* Наемател на МДЖ от началото на 2008 година е фирма "БГ ИМОТИ"
Виж целия пост
Олга Маркова,
доктор на изкуствознанието
Винаги съм уважавала хората със спомени. Те се отнасят с достойнство към собственото си минало, което логично ги свързва с бъдещето. Онези, които живеят днес за днес, не са в състояние да осмислят предопределената си преходност, както и смисъла на своето съществуване на земята. Имам предвид задъханите бизнесмени, които продължават да се състезават по правата "доизглозгване на родината". Половин век те знаеха къде е "зарито" националното съкровище и успяха през последното десетилетие да изровят онова, което бе възможно. Сега се състезават за невъзможното.
Погледнете, например, Златни пясъци и Слънчев бряг и си спомнете как изглеждаха само преди няколко години: китни, зелени, с уникални цветя и дървета. Безумният, преминал всякакви граници в последно време стремеж към лична печалба, невъзпрепятстван от държавните институции, превърна тези перли на нашия дълголетен туризъм в бетонни коптори, в които липсата на флора, пространство и въздух напомня гето от съвременен тип. И като резултат - посещаемостта на курортите ни не само намаля, но и равнището на туристите удари пода. Този факт признават самите туроператори, които се втурнаха на всяка цена да спасяват бизнеса, съответно и процентите си. Така на преден план излезе нов вид туризъм: алкохолният! Той замени уважавания навсякъде по света културен туризъм, с който бе известна родината на Орфей.
И представете си водещо място в този порочен и пагубен за възпитанието на подрастващите вид туризъм, срещу който най-после реагираха нашите медии, зае уникалният със своето местоположение (на самия бряг на Ривиера) и обширен парк с богата и разнообразна растителност Международен дом на журналистите. Десетилетия наред той бе своеобразен клуб на пишещите в печата и работещите в радиото и телевизията, средище за колегиални разговори и обмен на идеи.
Първо лято от летописа на този дом тук заварваме пустош и разруха: плажът и неговото живописно барче, винаги пълно с колеги и техни гости от страната и чужбина, ликвидирани. Останалите по чудо насаждения - повяхнали, цветя изобщо няма. Пръскачките, които непрестанно поливаха зеленината и охлаждаха въздуха, са само спомен. На по-малко от километър от "Журналист", пред хотелите "Оазис", "Ривиера 1 и 2", "Лотос" и "Империал", плажната ивица е земен рай. Все още няма кичови и гигантомански сгради. Наоколо диша дивна и завладяваща с естетското си аранжиране природа: нови алпинеуми и редки видове дървета, декоративни храсти и треви край басейни и малки заведения.
Влизаме в любимия парк на МДЖ, където са отрасли нашите деца, и сърцето ни се свива от болка. По изсъхналата трева се въргалят и крещят денонощно пияни русначета, от които ръководителите им са вдигнали ръце. Бодигардовете се опитват да овладеят ситуацията, но за жалост често старанията им са безрезултатни. Досега не мога да си обясня по какъв начин туроператорките от фирмата "Vassy" са подбрали тези туристи тъкмо за това място, известно с културната си традиция, обещавайки им всяка вечер гърмяща до среднощ в ресторанта дискотека, която изгонваше всички българи, настанени във вече неизползваемия Дом 1 (без хигиена, без право на отдих, без необходимия инвентар, с вмирисан мокет и стени, декорирани от убити комари, паяци, стоножки и бълхи), за да запълнят останалите между тези "достолепни" гости стаи. Всеки ден и всяка нощ се унижавахме да молим за малко тишина и отдих, но безрезултатно: нито управителката, нито отговорниците на групите, нито туроператорките се интересуваха от нас. За тях бе важна само планираната на каквато и да е цена печалба!
Колкото повече гледахме наоколо, безсънствахме и слушахме непрестанните оплаквания на нашите колеги, дошли тук с кътаните цяла година средства за почивка, толкова повече в гърдите на всички ни се надигаше ярост срещу новата наемателка на МДЖ, чиито намерения са повече от очевидни: да последва печалния за държавата, но доходоносен за самата нея пример на Златни пясъци. А умишленото й унищожение явно преследва други цели: преди всичко изгонване на законните собственици - журналистите. Те пречат и с присъствието си, и с медиите, които представляват. А и не искат да участват в алкохолния туризъм.
За да запазим собственото си равнище и добрите отношения, колегиално отправихме писмена молба до наемателката, с копие до ръководството на СБЖ (което отдавна бе известено за бедствената ситуация тук от участвалите в предишната смяна). Както очаквахме, отговор не последва. Все едно, че нищо не се е случило. А ние продължавахме да се питаме кой има право да се гаври с нас, отнемайки, при това срещу сериозно заплащане, правото ни на отдих в полагаемия ни се комплекс. Какъв е този бизнес на цената на човека! Сключеният с новата наемателка договор на СБЖ не предполага такава разруха и нелепа посещаемост. Друг е въпросът, че някои клаузи подлежат на доуточнение като разширяване на обекта с модерен спацентър, бунгала и търговски площи. Представете си догодина какво ще стане с този сенчест и лековит парк, заради който идваха толкова чужденци. Явно голяма част от него ще бъде застроена. Затова и е оставен на самотек...
От години учените в света предупреждават за наближаващата екологична катастрофа. Свидетели сме на непрестанни аномалии във времето, урагани и наводнения, водещи до неспасяеми бедствия и човешки жертви. На Скандинавския полуостров отсичането на едно дърво подлежи на сериозно наказание. Нашите бизнесмени обаче се интересуват от собствените си авоари: сякаш екологичната катастрофа ще избегне именно тях и децата им - все едно дали са у нас или на Запад. По-социално мислене, здраве! "Тук и сега" - този девиз разгони фамилията на родината ни, известна от миналото с природната си красота и разнообразие, с древните исторически паметници, за които до ден-днешен говорят чужденци, пребивавали или курортували у нас. Кой чакаме да ни спаси от нашествието на алчния и неграмотен бизнес, който е убеден, че цяла България е негова собственост.
Какво ни остава: да помечтаем за миналото лято, когато явно сме направили тук последните си живописни снимки, сред зеленина и чайки, разхождали сме се по брега на цялата Ривиера (сега е вдигната огромна буна от страна на съседите-частници, която не само възпрепятства движението, но и отправя към нашия плаж камъни и фекалии), или да защитим законните си права. Естествено, второто. Призовавам колегите към проверка на сключения с наемателката договор и журналистическо разследване на място. Елате в МДЖ с камери и интервюирайте потърпевшите. Обобщенията на базата на онова, което ще чуете и ще видите, безспорно ще доведат до конкретни действия. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Няма защо по-късно да съчиняваме ретробалади за някогашния черноморски оазис...
Сякаш по ирония на съдбата из целия път от Варна за София ни следваше билборд с далновидна сентенция в стила на Илф и Петров, съответстваща на преживяното: "Това, че си почиваш, не значи, че не работиш."
-------
* Наемател на МДЖ от началото на 2007 година е фирма "Балкантурист"
28.08.2007
-------
* Наемател на МДЖ от началото на 2008 година е фирма "БГ ИМОТИ"
# 10
5 май 2008, 00:21 ч.
Това е далеч от темата, , защо всеки пише без да знае подробности, а има гооолямо мнение.
наематела от тази година е нов, но той не е за година или две така че нещата сега са в процес на работа в обекта, така че сами преценете кога да идете. Казвам го защото имам ЛИЧНИ набюдения над обекта.
Виж целия пост
МАТЕРИАЛ ЗА ХОТЕЛА
Олга Маркова,
доктор на изкуствознанието
Винаги съм уважавала хората със спомени. Те се отнасят с достойнство към собственото си минало, което логично ги свързва с бъдещето. Онези, които живеят днес за днес, не са в състояние да осмислят предопределената си преходност, както и смисъла на своето съществуване на земята. Имам предвид задъханите бизнесмени, които продължават да се състезават по правата "доизглозгване на родината". Половин век те знаеха къде е "зарито" националното съкровище и успяха през последното десетилетие да изровят онова, което бе възможно. Сега се състезават за невъзможното.
Погледнете, например, Златни пясъци и Слънчев бряг и си спомнете как изглеждаха само преди няколко години: китни, зелени, с уникални цветя и дървета. Безумният, преминал всякакви граници в последно време стремеж към лична печалба, невъзпрепятстван от държавните институции, превърна тези перли на нашия дълголетен туризъм в бетонни коптори, в които липсата на флора, пространство и въздух напомня гето от съвременен тип. И като резултат - посещаемостта на курортите ни не само намаля, но и равнището на туристите удари пода. Този факт признават самите туроператори, които се втурнаха на всяка цена да спасяват бизнеса, съответно и процентите си. Така на преден план излезе нов вид туризъм: алкохолният! Той замени уважавания навсякъде по света културен туризъм, с който бе известна родината на Орфей.
И представете си водещо място в този порочен и пагубен за възпитанието на подрастващите вид туризъм, срещу който най-после реагираха нашите медии, зае уникалният със своето местоположение (на самия бряг на Ривиера) и обширен парк с богата и разнообразна растителност Международен дом на журналистите. Десетилетия наред той бе своеобразен клуб на пишещите в печата и работещите в радиото и телевизията, средище за колегиални разговори и обмен на идеи.
Първо лято от летописа на този дом тук заварваме пустош и разруха: плажът и неговото живописно барче, винаги пълно с колеги и техни гости от страната и чужбина, ликвидирани. Останалите по чудо насаждения - повяхнали, цветя изобщо няма. Пръскачките, които непрестанно поливаха зеленината и охлаждаха въздуха, са само спомен. На по-малко от километър от "Журналист", пред хотелите "Оазис", "Ривиера 1 и 2", "Лотос" и "Империал", плажната ивица е земен рай. Все още няма кичови и гигантомански сгради. Наоколо диша дивна и завладяваща с естетското си аранжиране природа: нови алпинеуми и редки видове дървета, декоративни храсти и треви край басейни и малки заведения.
Влизаме в любимия парк на МДЖ, където са отрасли нашите деца, и сърцето ни се свива от болка. По изсъхналата трева се въргалят и крещят денонощно пияни русначета, от които ръководителите им са вдигнали ръце. Бодигардовете се опитват да овладеят ситуацията, но за жалост често старанията им са безрезултатни. Досега не мога да си обясня по какъв начин туроператорките от фирмата "Vassy" са подбрали тези туристи тъкмо за това място, известно с културната си традиция, обещавайки им всяка вечер гърмяща до среднощ в ресторанта дискотека, която изгонваше всички българи, настанени във вече неизползваемия Дом 1 (без хигиена, без право на отдих, без необходимия инвентар, с вмирисан мокет и стени, декорирани от убити комари, паяци, стоножки и бълхи), за да запълнят останалите между тези "достолепни" гости стаи. Всеки ден и всяка нощ се унижавахме да молим за малко тишина и отдих, но безрезултатно: нито управителката, нито отговорниците на групите, нито туроператорките се интересуваха от нас. За тях бе важна само планираната на каквато и да е цена печалба!
Колкото повече гледахме наоколо, безсънствахме и слушахме непрестанните оплаквания на нашите колеги, дошли тук с кътаните цяла година средства за почивка, толкова повече в гърдите на всички ни се надигаше ярост срещу новата наемателка на МДЖ, чиито намерения са повече от очевидни: да последва печалния за държавата, но доходоносен за самата нея пример на Златни пясъци. А умишленото й унищожение явно преследва други цели: преди всичко изгонване на законните собственици - журналистите. Те пречат и с присъствието си, и с медиите, които представляват. А и не искат да участват в алкохолния туризъм.
За да запазим собственото си равнище и добрите отношения, колегиално отправихме писмена молба до наемателката, с копие до ръководството на СБЖ (което отдавна бе известено за бедствената ситуация тук от участвалите в предишната смяна). Както очаквахме, отговор не последва. Все едно, че нищо не се е случило. А ние продължавахме да се питаме кой има право да се гаври с нас, отнемайки, при това срещу сериозно заплащане, правото ни на отдих в полагаемия ни се комплекс. Какъв е този бизнес на цената на човека! Сключеният с новата наемателка договор на СБЖ не предполага такава разруха и нелепа посещаемост. Друг е въпросът, че някои клаузи подлежат на доуточнение като разширяване на обекта с модерен спацентър, бунгала и търговски площи. Представете си догодина какво ще стане с този сенчест и лековит парк, заради който идваха толкова чужденци. Явно голяма част от него ще бъде застроена. Затова и е оставен на самотек...
От години учените в света предупреждават за наближаващата екологична катастрофа. Свидетели сме на непрестанни аномалии във времето, урагани и наводнения, водещи до неспасяеми бедствия и човешки жертви. На Скандинавския полуостров отсичането на едно дърво подлежи на сериозно наказание. Нашите бизнесмени обаче се интересуват от собствените си авоари: сякаш екологичната катастрофа ще избегне именно тях и децата им - все едно дали са у нас или на Запад. По-социално мислене, здраве! "Тук и сега" - този девиз разгони фамилията на родината ни, известна от миналото с природната си красота и разнообразие, с древните исторически паметници, за които до ден-днешен говорят чужденци, пребивавали или курортували у нас. Кой чакаме да ни спаси от нашествието на алчния и неграмотен бизнес, който е убеден, че цяла България е негова собственост.
Какво ни остава: да помечтаем за миналото лято, когато явно сме направили тук последните си живописни снимки, сред зеленина и чайки, разхождали сме се по брега на цялата Ривиера (сега е вдигната огромна буна от страна на съседите-частници, която не само възпрепятства движението, но и отправя към нашия плаж камъни и фекалии), или да защитим законните си права. Естествено, второто. Призовавам колегите към проверка на сключения с наемателката договор и журналистическо разследване на място. Елате в МДЖ с камери и интервюирайте потърпевшите. Обобщенията на базата на онова, което ще чуете и ще видите, безспорно ще доведат до конкретни действия. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Няма защо по-късно да съчиняваме ретробалади за някогашния черноморски оазис...
Сякаш по ирония на съдбата из целия път от Варна за София ни следваше билборд с далновидна сентенция в стила на Илф и Петров, съответстваща на преживяното: "Това, че си почиваш, не значи, че не работиш."
-------
* Наемател на МДЖ от началото на 2007 година е фирма "Балкантурист"
28.08.2007
-------
* Наемател на МДЖ от началото на 2008 година е фирма "БГ ИМОТИ"
Олга Маркова,
доктор на изкуствознанието
Винаги съм уважавала хората със спомени. Те се отнасят с достойнство към собственото си минало, което логично ги свързва с бъдещето. Онези, които живеят днес за днес, не са в състояние да осмислят предопределената си преходност, както и смисъла на своето съществуване на земята. Имам предвид задъханите бизнесмени, които продължават да се състезават по правата "доизглозгване на родината". Половин век те знаеха къде е "зарито" националното съкровище и успяха през последното десетилетие да изровят онова, което бе възможно. Сега се състезават за невъзможното.
Погледнете, например, Златни пясъци и Слънчев бряг и си спомнете как изглеждаха само преди няколко години: китни, зелени, с уникални цветя и дървета. Безумният, преминал всякакви граници в последно време стремеж към лична печалба, невъзпрепятстван от държавните институции, превърна тези перли на нашия дълголетен туризъм в бетонни коптори, в които липсата на флора, пространство и въздух напомня гето от съвременен тип. И като резултат - посещаемостта на курортите ни не само намаля, но и равнището на туристите удари пода. Този факт признават самите туроператори, които се втурнаха на всяка цена да спасяват бизнеса, съответно и процентите си. Така на преден план излезе нов вид туризъм: алкохолният! Той замени уважавания навсякъде по света културен туризъм, с който бе известна родината на Орфей.
И представете си водещо място в този порочен и пагубен за възпитанието на подрастващите вид туризъм, срещу който най-после реагираха нашите медии, зае уникалният със своето местоположение (на самия бряг на Ривиера) и обширен парк с богата и разнообразна растителност Международен дом на журналистите. Десетилетия наред той бе своеобразен клуб на пишещите в печата и работещите в радиото и телевизията, средище за колегиални разговори и обмен на идеи.
Първо лято от летописа на този дом тук заварваме пустош и разруха: плажът и неговото живописно барче, винаги пълно с колеги и техни гости от страната и чужбина, ликвидирани. Останалите по чудо насаждения - повяхнали, цветя изобщо няма. Пръскачките, които непрестанно поливаха зеленината и охлаждаха въздуха, са само спомен. На по-малко от километър от "Журналист", пред хотелите "Оазис", "Ривиера 1 и 2", "Лотос" и "Империал", плажната ивица е земен рай. Все още няма кичови и гигантомански сгради. Наоколо диша дивна и завладяваща с естетското си аранжиране природа: нови алпинеуми и редки видове дървета, декоративни храсти и треви край басейни и малки заведения.
Влизаме в любимия парк на МДЖ, където са отрасли нашите деца, и сърцето ни се свива от болка. По изсъхналата трева се въргалят и крещят денонощно пияни русначета, от които ръководителите им са вдигнали ръце. Бодигардовете се опитват да овладеят ситуацията, но за жалост често старанията им са безрезултатни. Досега не мога да си обясня по какъв начин туроператорките от фирмата "Vassy" са подбрали тези туристи тъкмо за това място, известно с културната си традиция, обещавайки им всяка вечер гърмяща до среднощ в ресторанта дискотека, която изгонваше всички българи, настанени във вече неизползваемия Дом 1 (без хигиена, без право на отдих, без необходимия инвентар, с вмирисан мокет и стени, декорирани от убити комари, паяци, стоножки и бълхи), за да запълнят останалите между тези "достолепни" гости стаи. Всеки ден и всяка нощ се унижавахме да молим за малко тишина и отдих, но безрезултатно: нито управителката, нито отговорниците на групите, нито туроператорките се интересуваха от нас. За тях бе важна само планираната на каквато и да е цена печалба!
Колкото повече гледахме наоколо, безсънствахме и слушахме непрестанните оплаквания на нашите колеги, дошли тук с кътаните цяла година средства за почивка, толкова повече в гърдите на всички ни се надигаше ярост срещу новата наемателка на МДЖ, чиито намерения са повече от очевидни: да последва печалния за държавата, но доходоносен за самата нея пример на Златни пясъци. А умишленото й унищожение явно преследва други цели: преди всичко изгонване на законните собственици - журналистите. Те пречат и с присъствието си, и с медиите, които представляват. А и не искат да участват в алкохолния туризъм.
За да запазим собственото си равнище и добрите отношения, колегиално отправихме писмена молба до наемателката, с копие до ръководството на СБЖ (което отдавна бе известено за бедствената ситуация тук от участвалите в предишната смяна). Както очаквахме, отговор не последва. Все едно, че нищо не се е случило. А ние продължавахме да се питаме кой има право да се гаври с нас, отнемайки, при това срещу сериозно заплащане, правото ни на отдих в полагаемия ни се комплекс. Какъв е този бизнес на цената на човека! Сключеният с новата наемателка договор на СБЖ не предполага такава разруха и нелепа посещаемост. Друг е въпросът, че някои клаузи подлежат на доуточнение като разширяване на обекта с модерен спацентър, бунгала и търговски площи. Представете си догодина какво ще стане с този сенчест и лековит парк, заради който идваха толкова чужденци. Явно голяма част от него ще бъде застроена. Затова и е оставен на самотек...
От години учените в света предупреждават за наближаващата екологична катастрофа. Свидетели сме на непрестанни аномалии във времето, урагани и наводнения, водещи до неспасяеми бедствия и човешки жертви. На Скандинавския полуостров отсичането на едно дърво подлежи на сериозно наказание. Нашите бизнесмени обаче се интересуват от собствените си авоари: сякаш екологичната катастрофа ще избегне именно тях и децата им - все едно дали са у нас или на Запад. По-социално мислене, здраве! "Тук и сега" - този девиз разгони фамилията на родината ни, известна от миналото с природната си красота и разнообразие, с древните исторически паметници, за които до ден-днешен говорят чужденци, пребивавали или курортували у нас. Кой чакаме да ни спаси от нашествието на алчния и неграмотен бизнес, който е убеден, че цяла България е негова собственост.
Какво ни остава: да помечтаем за миналото лято, когато явно сме направили тук последните си живописни снимки, сред зеленина и чайки, разхождали сме се по брега на цялата Ривиера (сега е вдигната огромна буна от страна на съседите-частници, която не само възпрепятства движението, но и отправя към нашия плаж камъни и фекалии), или да защитим законните си права. Естествено, второто. Призовавам колегите към проверка на сключения с наемателката договор и журналистическо разследване на място. Елате в МДЖ с камери и интервюирайте потърпевшите. Обобщенията на базата на онова, което ще чуете и ще видите, безспорно ще доведат до конкретни действия. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Няма защо по-късно да съчиняваме ретробалади за някогашния черноморски оазис...
Сякаш по ирония на съдбата из целия път от Варна за София ни следваше билборд с далновидна сентенция в стила на Илф и Петров, съответстваща на преживяното: "Това, че си почиваш, не значи, че не работиш."
-------
* Наемател на МДЖ от началото на 2007 година е фирма "Балкантурист"
28.08.2007
-------
* Наемател на МДЖ от началото на 2008 година е фирма "БГ ИМОТИ"
Това е далеч от темата,
, защо всеки пише без да знае подробности, а има гооолямо мнение.наематела от тази година е нов, но той не е за година или две така че нещата сега са в процес на работа в обекта, така че сами преценете кога да идете. Казвам го защото имам ЛИЧНИ набюдения над обекта.
# 11
21 май 2008, 08:45 ч.
Момичета, моля ви помагайте 
Искахме да ходим на Елените през септември, но ни сюрпризириха че не можем да излезем отпуска тогава
Ще трябва да ходим август и затова се спрях на Св.Константин и Елена.
Бихте ли ми препоръчали хотел в близост до плажа на AI
Досега гледах Долфин, Сируис бийч и хотелите в карето около Гранд хотел Варна. Не знам къде е най-добре
Държа да ми е близо до плажа, защото ще седим там, а не на басейна.
Виж целия пост
Искахме да ходим на Елените през септември, но ни сюрпризириха че не можем да излезем отпуска тогава
Ще трябва да ходим август и затова се спрях на Св.Константин и Елена.
Бихте ли ми препоръчали хотел в близост до плажа на AI
Досега гледах Долфин, Сируис бийч и хотелите в карето около Гранд хотел Варна. Не знам къде е най-добре
Държа да ми е близо до плажа, защото ще седим там, а не на басейна. 
# 12
21 май 2008, 08:52 ч.
http://www.azaliahotel.com/read.php?name=2&lang=bg%20
Този е на самия бряг. Не съм влизала вътре, но оттук личи, че е хубав. Ние ходим на плаж само там - морето е чисто
Виж целия пост
Този е на самия бряг. Не съм влизала вътре, но оттук личи, че е хубав. Ние ходим на плаж само там - морето е чисто
# 13
21 май 2008, 08:54 ч.
Сириус Бийч - бяхме там 2006 г, много ни харса. Хотелът има собствен плаж.
http://www.siriusbeach.com/
Виж целия пост
http://www.siriusbeach.com/
# 14
21 май 2008, 09:17 ч.
Азалията е много хубав,но май нямат цени още
Виж целия пост
http://www.azaliahotel.com/read.php?name=2&lang=bg%20
Този е на самия бряг. Не съм влизала вътре, но оттук личи, че е хубав. Ние ходим на плаж само там - морето е чисто
Този е на самия бряг. Не съм влизала вътре, но оттук личи, че е хубав. Ние ходим на плаж само там - морето е чисто
Препоръчани теми