За отношението на детето към тате

  • 5 701
  • 86
Здравейте,
аз не съм самотна мама, но напоследък се замислям и за това... с таткото имаме непреодолими проблеми. Детенцето ни е на почти годинка. Няма да коментирам драмата ни  Grinning
Въпросите ми:
Защо държите дечицата да приемат като татко биологичния баща (ако са толкова малки, че още не го осъзнават)?
Аз си мисля, че ако не съм с него, за хлапето ми ще е по-лесно да знае, че татко няма... дали правилно разсъждавам?
Така ако се появи някой в бъдеще, то ще може да бъде приет по-леко, защото няма да има кого да измества...?
Виж целия пост
# 1
Зюмбюлка, сигурно знаеш, че детето ти няма да е винаги на една , две, пет , или десет години.
Сега за детето може да няма голямо значение, но не винаги ще е така. А ако научи след много време, от "доброжелатели", със сигурност няма да е щастливо, и ще попита, с какво право си го лъгала.
Просто е достатъчно, да се поставиш на негово място, как ти би понесла подобна ситуация. Без да отчиташ , чувствата които имаш сега към мъжа си. Само поглед отстрани, което не винаги е много лесно.
Виж целия пост
# 2
А татко му не иска ли да го вижда? Не ми се вярва, дори сега да не иска, заради проблемите ви, след време като ви се поуталожат нещата положението може да се промени.
Не може да лишиш бащата от това да е баща.
Виж целия пост
# 3
Не може да лишиш бащата от това да е баща.

Да,абсолютно съгласна Peace...,при условие че бащата иска да е в ролята на баща.Тва дете е колкото твое,толкова и негово... Wink
Виж целия пост
# 4
Зюмбюлке,не лишавай детето си то родния му баща тежко ще е за самото дете.
Виж целия пост
# 5
Ако татенцето не иска да го вижда ,ако се разделите, по примера на всики тук "заслужили" и "примерни" бащи, дилемата ти е решена-няма как насила да го караш да има връзка с детето Thinking
Тогава -да, евентуално в бъдеще, той ще бъде заместен от някой друг, но със сигурност трябва да кажеш на детето истината,когато поотрасне. Децата трябва да научават истината от нас, за да усещат,че ги уважаваме, не от тук-там да подразбират,че мама 1 време била женена.... ShockedВажно е за възпитанието на децата.
Ако пък мъжът ти си иска детето- няма по-хубаво от това,нека си бъдат баща и дете, ти само можеш да си щастлива от това и да се опитваш да подпомогаш контактите им  Peace
Виж целия пост
# 6
Зюмбюлка, сигурно знаеш, че детето ти няма да е винаги на една , две, пет , или десет години.
Сега за детето може да няма голямо значение, но не винаги ще е така. А ако научи след много време, от "доброжелатели", със сигурност няма да е щастливо, и ще попита, с какво право си го лъгала.
Просто е достатъчно, да се поставиш на негово място, как ти би понесла подобна ситуация. Без да отчиташ , чувствата които имаш сега към мъжа си. Само поглед отстрани, което не винаги е много лесно.

Много точно казано  Peace
И аз бих искала да изхвърля "татенцето" от нашия живот, но нямам това право  Naughty
А и не бих рискувала след време детето ми да се обърне срещу мен, защото съм я излъгала!
Виж целия пост
# 7
Навремето и аз имах мисли подобни на твоите, докато бях бременна. Но все пак ние така и не сме живели заедно с таткото.
После стигнах до извода, че по-добре нешата да се получават по естествен начин. И не е проблем и 2-ма бащи да има, детето ще ги приеме така както аз ги приемам и му ги представя. Но с това си спестявам лъгането и спирането на някой да си вижда детето. А и наистина осъзнах, че нямам право да прехвърлям собственото си отношение към бащата върху детето.
Виж целия пост
# 8
Рецепти по въпроса няма, всичко е индивидуално. Ако бащата иска да виода детето, проявява загриженост - ОК, постигате някакъв режим на вигдане, удобен и за двамата.
А ако няма такива намерения - тогава просто не насилвай нещата.

Аз лично бих изхвърлила с кеф от полезрението си БНД....То засега и дребната е на настроения - понякога дори довиждане не му казва, друг път мрънка да го види.....Но като цяло знае, че той не живее с нас, но съществува някъде в пространството и времето....
Колкото до втори баща - там вече зависи и от другия мъж иска ли да приеме детето за свое или не...
Разрови из темите назад да видиш най-различни конфигурации по въпроса.
Виж целия пост
# 9



И аз бих искала да изхвърля "татенцето" от нашия живот, но нямам това право  Naughty


Да,когато отношенията са стигнали до там ,че вече не можете да се понасяте,а същевременно бащата иска да се грижи за детето си,тогава го изхвърляш само от твоя живот,но не и от този на детето.Определението "нашия живот",тука не важи.Не прави тази грешка,да поставяш на едно ниво отношението му към детето заедно с отношението му към тебе.
Това естествено не ти пречи да си търсиш друг,но детенцето трябва да познава баща си.Ако попречиш на това,един ден то ще обвини тебе,с пълно право мисля.

Ако пък нещата не стоят така и бащата изобщо не се интересува,тогава какво му мислиш.Гледате си вашия живот и той остава в миналото. Peace
Виж целия пост
# 10
 ...само да допълня
   Отошенията с БНД и не само... детето има баба, дядо и вуйчо или леля по бащина линия и понякога тези хора са свестни и може да ти помогнат и да са искренни и любящи към детето. Особенно дядото и бабата, според мен страдат доста... той е тяхно дете и ги е срам, че зарязва внучето им, че е безхаберен и го изживяват като свой личен провал. Те са от едно по-морално поколение и повярвайте ми... срам ги е ... даже повече от нас - самотните родители.
Виж целия пост
# 11
... срам ги е ... даже повече от нас - самотните родители.
Нашите пък не ги е срам. Ама какво се учудвам, те не понасяха собствената си майка, пък искаха аз да я понасям. Та срам... няма такова животно в техния род.

Но със сигурност детето понася по-добре положението като свикне от малко със ситуацията. И няма смисъл да го лишава от мисълта че и то е като другите деца и също си има татко, където и да е той. Може би е по-трудно с големите. Сина ми например един ден ми каза и какво като се карахте, по-добре ми беше (да ама на него, ами аз!!!!) Обяснявах и продължавам да обяснявам, понякога се виждам в задънена улица, а понякога виждам нежеланието му да общува с баща си. Абе не можеш с лека ръка да го изтриеш от миналото, няма начин.
Виж целия пост
# 12
... срам ги е ... даже повече от нас - самотните родители.
Нашите пък не ги е срам. Ама какво се учудвам, те не понасяха собствената си майка, пък искаха аз да я понасям. Та срам... няма такова животно в техния род.

Но със сигурност детето понася по-добре положението като свикне от малко със ситуацията. И няма смисъл да го лишава от мисълта че и то е като другите деца и също си има татко, където и да е той. Може би е по-трудно с големите. Сина ми например един ден ми каза и какво като се карахте, по-добре ми беше (да ама на него, ами аз!!!!) Обяснявах и продължавам да обяснявам, понякога се виждам в задънена улица, а понякога виждам нежеланието му да общува с баща си. Абе не можеш с лека ръка да го изтриеш от миналото, няма начин.
Никога не можеш да знаеш какво ще кажат децата.....Аз лично изпотвах облекчение след като моите родители се разведоха и никога не зададох въпроса - защо? и на мен ми беше по-добре иначе.....А сега вече съвсем напълно ги разбирам и никого не обвинявам....Така, че в крайна сметка иние сме хора и един живот имаме....да не го съсипваме в името на идеята - на всяка цена баща! Не си струва усилието!
Виж целия пост
# 13
Благодаря за отговорите, дами!  Hug
Да ви питам още нещо - децата не се ли объркват от това да имат един тати, който не живее с тях, а също и още един тати, с когото живеят, но той не е "истински" тати?
Как се обяснява тази ситуация?
Виж целия пост
# 14
Нямах намерение да се включвам....
Ми какво значи да се объркват... детето не си избира бащата, избира го майката и от там насетне той е един....... Просто не виждам как ще подмениш фактите, а те са че всяко дете произхожда от определени майка и баща... Дори осиновените деца знаят, че са имали майка и татко, но по някакви  причини са били оставени.... Не разбирам как ще скриеш, че е имало брак, че си била омъжена.. нали има снимки, това все пак е цяла едн година, не разбирам и защо да го правиш... освен това задаваш  въпроси, на които няма общовалиден отговор. Ясно е, че ако бащата изобщо не желае да вижда детето, няма да имаш голям избор  в обясненинията, но ако бащата иска да го вижда, даже да е рядко и не както теб те удоволетворява,  не виждам защо смяташ, че имаш право ти да решаваш????
Само, ако бащата вреди на детето, не се грижи или по някакъв начин  му вреди, майката има право да го ограничи....
А освен  това не е  добре да използваш думата "истински".... защото истиснки  е точно, който се грижи, а другият е биологичен  родител.....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия