Моята дълга и тъжна история започна, когато се роди моето момченце - преди три години. Казах си: "Не съм напълняла много - 15 килограма, карала съм велоергометър всеки божи ден, за един месец пак ще съм си аз, тра-ла-ла!". От родилния дом си тръгнах, свалила още девет килограма. Какво са шест кила? Нищо работа! Да, ама не. От хормони ли, от стрес ли (бабите ни са болни и няма как да помагат, сама се оправям с всичко плюс работата) за две седмици станах пак 15 кила отгоре, при това - без да ям. Кърменето не помогна, както ме уверяваха всички. Нищо не помогна. На всичкото отгоре, и кърма нямах. И след като съвсем спря след два месеца, се започна истинската част на ходенето по мъките - то не бяха японски чудеса, зелеви супи, лунни диети... Продължавах с велоергометъра, всеки ден не само, че правех големи разходки с количката, но иа. "Това дете баба няма ли си!". "Няма си..."
Едва-едва се смъкваха грамчетата. За човек, който (с цената на усилия, де) се е поддържал във форма и слаботелесност толкова години, това си е направо смърт. Нищичко не ми ставаше. Дънките си обувах до колената и нагоре - нъцки. След близо една година се върнах на позиция плюс онези шест килограма. И пак бях дебела. Тогава започнах да тичам. А аз мразя да тичам. Но какво да се прави. Започнах с две минути. Не се смейте, и това ми беше много. Стигнах до петнадесет с триста зора. Всяка сутрин, преди да се събудят мъжете, аз се изсулвам в парка и там забавлявам ранобудните кучешки стопани и техните питомци. През зимата пак на велоергометъра. Втора година правя обиколки и вече бягам по половин час. Разбира се, спазвам и поносим (за мен) хранителен режим. А сега стигам до най-хубавото - ефектът. Само три месеца след като започнах, се сдобих с ново дупе - подобрен модел. След това започнаха да се оформят и краката, талията, дори ръцете! И преди си се харесвах, но сега съм по-стегната и атлетична. Според мъжа ми, сега съм по-хубава от преди. Честно казано, и аз се харесвам повече. Освен отслабването и стягането има и още бонуси. Косата ми стана по-жива и по-хубава, кожата ми също е чиста и опъната, имам розови страни (както се пееше в песничката за зеленчуците) и много енергия. А на мен ми трябва гориво, защото отглеждам звяра (както вече споменах - без помощ) и работя - вкъщи, но това прави нещата "по-весели", защото освен работа си вървят и всички чудесни домакински задължения. И понеже днес се регистрирах най-после тук, след като от скоро хвърлям по едно око, реших да агитирам. Бягайте, няма да сбъркате!
Виж целия пост
Едва-едва се смъкваха грамчетата. За човек, който (с цената на усилия, де) се е поддържал във форма и слаботелесност толкова години, това си е направо смърт. Нищичко не ми ставаше. Дънките си обувах до колената и нагоре - нъцки. След близо една година се върнах на позиция плюс онези шест килограма. И пак бях дебела. Тогава започнах да тичам. А аз мразя да тичам. Но какво да се прави. Започнах с две минути. Не се смейте, и това ми беше много. Стигнах до петнадесет с триста зора. Всяка сутрин, преди да се събудят мъжете, аз се изсулвам в парка и там забавлявам ранобудните кучешки стопани и техните питомци. През зимата пак на велоергометъра. Втора година правя обиколки и вече бягам по половин час. Разбира се, спазвам и поносим (за мен) хранителен режим. А сега стигам до най-хубавото - ефектът. Само три месеца след като започнах, се сдобих с ново дупе - подобрен модел. След това започнаха да се оформят и краката, талията, дори ръцете! И преди си се харесвах, но сега съм по-стегната и атлетична. Според мъжа ми, сега съм по-хубава от преди. Честно казано, и аз се харесвам повече. Освен отслабването и стягането има и още бонуси. Косата ми стана по-жива и по-хубава, кожата ми също е чиста и опъната, имам розови страни (както се пееше в песничката за зеленчуците) и много енергия. А на мен ми трябва гориво, защото отглеждам звяра (както вече споменах - без помощ) и работя - вкъщи, но това прави нещата "по-весели", защото освен работа си вървят и всички чудесни домакински задължения. И понеже днес се регистрирах най-после тук, след като от скоро хвърлям по едно око, реших да агитирам. Бягайте, няма да сбъркате!
Хубаво е че са заразителни, поне при мен 
!Ти си доказателство,че с воля и амбиция човек може да постигне мечтата си.Аз мисля,че всеки може да отслабне,но това не става с приказки и с мързел,а с диета и спорт. 
Стегнатото дупе и с 3 кила отгоре - пак добре изглежда 
! Ама явно ще се вземам в ръце! 
Браво!Възхищавам ти се на търпението и волята.Аз много мразя да тичам ,а и не мога ,че на 5-тата крачка дъх не си поемам от умора-не,това определено не е за мен.