Този вид треска ме тресе от известно време. До скоро не ми се беше случвало да се изявявам пред големи аудитории. Но това ще бъде неизменна част от работата ми за в бъдеще. Последно трябваше да чета доклад и да правя изказване на един форум. Никак не харесах представянето си. Трудно овладявах гласа си, дланите ми се запотяваха, предполагам и нервниченето не остана незабелязано. Яд ме е за това, че съм се подготвила перфектно, може би съм най-добре запозната от всички присъстващи за материята, която коментираме и пак се панирах.
Кажете – как я преодоляхте тази гадна треска? Знам, някои от вас ще кажат с опит. Сигурна съм, че след години ще гледам с насмешка върху сегашните си сценични вълнение, но на мен ми е нужен съвет сега.
Виж целия пост
Кажете – как я преодоляхте тази гадна треска? Знам, някои от вас ще кажат с опит. Сигурна съм, че след години ще гледам с насмешка върху сегашните си сценични вълнение, но на мен ми е нужен съвет сега.
Аз много повече се притеснявам от познати хора. Колкото по-голяма е аудиторията, толкова ми е по-лесно. Но в твоя случай,след като си убедена в перфектните си познания пред материята,може би лесно ще преодолееш притеснението. Опитай се да изнесеш същия доклад пред приятели,все едно им разказваш за нещо,което ти се е случило през деня. Или просто си го изрепетирай така и после се опитай със същата напринуденост да излезеш пред въпросната аудитория. 
