Четях и си казвах...Това не мен не може да се случи...
Е, да Но...ето, че днес попаднах в подобна ситуация.
Исках да умра или....най-вече да се самонакажа по някакъв начин ...
Шошко си играе в стаята, а аз излизам да прибера от терасата дрехите от простора...в един момент го виждам, че е до вратата и си помислих, че ще излезе при мен - както винаги прави.Да, но не БИ...Детето затвори вратата и хвана дрЪжката...затвори ме на терасата... ОнемяХ
Не искам да описвам каквО точно преживях, но повече от ЧАС викане, плаЧ и безпомощност (живеем във вилна зона и всички около нас са възрастни хора, може би легнали за следобеден сън) дойде един дядо, който се качи по стълбата на втория етаж и счупи стъклото на вратата на терасата.
а точно преди да изляза оставих телефона на масата...
...милотО ми....ревеше и викаше "Мамо тои (отвори), мамо искам мамО, мамо ла (ела)...Накрая заспа в плача си до вратата...
Пиша и плача ...с МОЛБА ДА ВНИМАВАТЕ мили мами и приятелки...
Честно, с ръка на сърцето исках да умра
....пия и пуша сега...самоуспокоявам се, макар и греШно