Да помрънкаме малко: графини и лордове 3

Разписвам се май първа. С ново мрънкане.Мислех си, че като си е вкъщи, мойта тийнка ще зачита празниците и ще е с нас . Понякога го прави, понякога не, уж бях свикнала с това. Да я насилвам да е вкъщи не върви. Правя се на либерте, както казваше баба ми.
Ама днес не издържах, като каза ,че ще се прибере чак довечера.Казах, че явно са велики за нея други хора, за да бъде с тях на Великден.

Като си помисля, какво променям като го казвам?

пп Дойде си наистина чак вечерта, макар, че имах надежда, че ще я загризе съвестта....
Дали да не се радвам , че въобще си дойде?

Аист,
да те успокоя малко, не си само ти с този проблем.Голямата ми хубавица Ина изживява първата си съществена любов, първият си интимен мъж и мисля, че към момента освен него, друг не признава.Спа при него петък, в събота се прибра за два часа вечерта с думите "боядиса ли яйца за Ванката?", ходихме на църква и тя хукна уж за час да го види.Изрично я помолих да е сериозна, тъй като в неделя сме на плануван обяд в майка ми, след което в бившата свекърва и баща и и тя сто пъти обеща да е на кратко рандеву, чак ми се нацупи, че не и вярвам.Резултата беше прибиране в 8 сутринта, докато аз и сестра и станем и се приготвим заспа и не можа да стане, накрая посетихме бабите без нея, те се обидиха и в края на цялата идилия виновната бях аз.Бабите ме укориха, че съм мека Мария и позволявам прекалено голяма свобода, тя се сърди че не съм я "сритала" или не съм измислила някакъв ангажимент.
Вече нервите не ми издържат, буфер между всички и виновна на всички за всичко.
Е, оплаках се поне.

Да, бе , ама да си помрънкам.Настръхвам като си помисля, че след едно такова невинно излизане преди няколко месеца не се прибра два месеца.Не, че имала намерение да бяга, по нейните думи...
Тъй, че живи и здрави да са, ама да се прибират все пак!

Ей къде чак ми е изпаднала една от любимите теми! Днес ме качиха на виенско колело - по-лесно ми беше да кажа "да" на сватбата /бях много голям противник на брака/. Това ми е за последно. Ама ме удариха по съвестта - насаждала съм страхове у децата, а те не искаха без мама. Щели да имат спомен от първото си виенско колело и още доста... Ей така ме изманипулира и да се оженим. Ама аз какви спомени ще имам от моето първо виенско колело... На Вики крачето му сигурно е синьо - "аз те държа, майче, за да не те е страх" . Още ми е виенско в главата.

И аз да помрънкам- едва се движи времето. Честно казано нерви не ми останаха в това чакане

wa wa, колко остана?

Болна съм от два дни с температура, мре ми се. Малката бяс не се спира, не щат да ни запишат никъде на ясла от септември, има съвсем малка вероятност на две места, ама аз съм песимист. И дарение не щат, ако щат, ще ходим на частно, там поне ще знам, че плащам и ще мога да вдигам скандали.
Поне морето ще се закваси да взема болничен за няколко месеца, че без пари лошо.

2 седмици. На финала е най-трудно

ku[d]ku[d]yaka, бързо оправяне и късмет с намирането на ясла

кудку, да оздравяваш, че тепърва ще ти се стопяват лагерите .А дано и ясла намерите.

Ва ва, сега се светвам, че пак си ва ва- бях свикнала с това име и не забелязах, че пак си с него!Мисля, че  ти е късмет то и лятото ще сте на море с Марина.

Да се оплача малко от милото.Поръчах му да вземе една риба за супа-малка.Подчертах да е малка.Идва си той щастлив и ухилен и ми връчва една торба.А вътре-Крокодила Гена.Ма голем,па и дърт-като нищо рибока да е бил свидетел на основаването на България.
Бре, една част варих-не става.Метнах го на коткозаврите в двора.Опитах на скара белким не мирише на праистория-тайфичката от котори под прозореца се увеличи.Останалото направо мятах по покривите от яд.
Сега правя миш-маш.Но запазих малко чорба да гостя милото.И точилка приготвих ако не иска.

Иланг-иланг, аз моя ако го почна не знам къде ще свърша, та май дошло време за тема "Да се оплачем и от мъжкото", ама много бързо ще свършва и ще трябва втора, трета, четвърта част 

кикикики. смея се с глас. страааааааааахотно. ми с крокодила гена, по манерката.
кат каза риба, се сетих. аз имам една рибешка одисея. ша праим с гаджето, немец, буябез. абе, френска рибна супа. продукти за 80 марки, нема лъжа, нема измама. и крутони и аиоли сосче.
аз, готвя, той-акъл дава. прави се първо фонд за супата, от по евтинки дребни рибки, после идват разни скъпи, малките се хвърлят. цинцюгата му с цинцюга ги изчисти от кокаляците и след кратък бой помежду ни ги пусна в страхотната готова супа, да не се хвърляли. впрочем, тогава имах дакел, първо пробва на нея да ги даде, ма тя не ги яде.
супата стана с консистенцията на боза и с вид на вече веднъж ядена. имаше ужасно гнусен вкус, а преди да сложи отпадъците, естествено прекрасен.
хвърлихме я. той обвини мен, че станала такава, защото съм сложила вътре парче лимон приятелите ядоха пица.........
и до ден днешен спорим, кой аджеба е окепазил супата, той впрочем от 9 години е мъж на най-добрата ми приятелка и тя не може да ми прости, че ги запознах.

не му се сърди иланг-иланг, макар че мъжете като цяло на световно ниво са по-добрите готвачи, има си такива, на които не им иде изотвътре. дай му нещо там пирони да чука или квото му се отдава. аз галин не го товаря със супер сложни поръчки. яйца - може, хляб, може. по-сложните неща, заедно, че инак големи инфекции стават.
и готвач е голям. веднъж в живота си си е варил супа от пиле. ръгнал го цялото в тенджурата. след 5 часа установил, че не е махнал пликчето с вътрешностите, като ръчкал да яде и му се сторило много жилаво.

Фокси, аз тия дни как съм му набралааааааааааааа. само гък да каже и е изяден. ама си мълчи, не спори, опитва се да не дава повод. ще я видим таз раута.

Много ми е миличък,ама като каза пирони да чука аз съм и за мъжката работа у дома.Туй плочки да лепя,шпакловки,"обръщане" на дограма,боядисване-все аз.
Сега се присетих за скорошна изцепка.Висна релсата в спалнята и моя ще я прави.Казвам му недей сега,утре ще пробия нови дупки за дюбелите,ще ги сменя и фертиг.Не.Нъл е мъж оправил го.Идва ухилен в хола и любезно ме кани на прет а порте.Ама пусто,филм гледах та забавих,па после и забравих.Но човек и добре да живее си ляга да спи.Та влизам в спалнята,светвам лампата и ...нещо в мен умря.Релсата лежи на леглото със страшна сила и сякаш пърхут има навсякъде.Поглеждам тавана,а там паяжина от пукнатини.Изквичах,па рипнах.Разпенена поисках обяснение.А то,какво се оказа.Милото решило да въведе иновация-лепене с поксипол на релса с плътни пердета за тавана.
После не само сменях дюбелите,ами и се наложи да шпакловам тавана.

иланг-иланг, ако мъж ти реши да те остави, зимам те веднага.