Гледам, скъпи ми съфорумки, че почнаха да се отърсват стари теми от прахта и хем ме хвана една носталгия по изминалите години, хем ми стана мъчно от мирзимата на нафталин и реших да помогна на ентусиастите и те най-накрая да понатрупат постинги, изявявайки се в поредната тема...., Та както си седях, се сетих как преди много,много години,когато бях млада и зелена и масленозеленото не беше още последен писък на модата,а най-обикновен цвят,който за нищо на света не бих съчетала с лилаво, от време на време ми хрумваха хрумки,уникални по рода си. Мдаа, тогава си мислех,че съм много модерна с бомбето,което носех, с ръкавици с изрязани пръсти, с обувки с бомбета и платформи- всичко изровено от гардероба на баба ( щото нямаше откъде да се купи), може да ми се смееха някои невежи, ама аз гордо стъпвах по таз земя..до момента, в който осъзнах,че нищо ново не съм открила....Така също си мислех,че е голяма работа и признак на невероятна дързост да имаш повече от две обици на двете уши, та камо ли на носа, да имаш синя коса и зелени вежди ( боядисани с молив)... но уви, оказа се,че не съм била пионер в тази област, а сега като си спомня за ентусиазма, с който се гласях в този си вид ме заливат изблици на смях.
И ето че идва ред да ви попитам какъв беше вашият казус? С коя заблуда относно външния си вид и това какво е модерно в грима и облеклото ви се наложи да се разделите?
Виж целия пост
И ето че идва ред да ви попитам какъв беше вашият казус? С коя заблуда относно външния си вид и това какво е модерно в грима и облеклото ви се наложи да се разделите?
