по хиляди пъти "НЕ" там ; не може, не така...
) 
Навсякъде ръчка, по цял ден само НЕ НЕ НЕ се чува. И посяга примерно към някой кабел и ме поглежда едно хитро и ухилено - значи знае, че не трябва, ама пак ходи. 
В случая обаче е друго - просто правиш средата достъпна за детето си, вместо да правиш детето си удобно за средата. и става толкова досадно за децата, че те в един момент го игнорират. 
. Качва се от дивана та 4ак на перваза на прозореца, стои и гледа навън. Като я питам "мамо защо си се качила там?" и съответно обяснявам колко е опасно и как ще падне и т. н., тя ми отговаря "Бубка геда колите" . После започна да се беси с ръцете на дръжката на фурната, при което аз и показах как може да се отвори вратата и да я удари, но то детето решава че трябва да види дали верно, и един ден излизаики от тоалетната с бясна скорост я заварих вече под вратата на същата тази фурна 
. Искам да кажа, че тя все още се катери до перваза и по някога виси на дръжката на фурната, скача по дивана и тича по него, съответно веднъж падна, но тези неща не я спират. Детето си го намира за забавно, а на мене толкова ми е писнало да повтарям всяка минута едно и също, че вече просто гледам да съм близо до нея в такива моменти 
, но въпреки всичко я свалям от там кадето се е качила . Моя мъж също взе да я наказва и определено има ефект, а аз стискам зъби и мълча, а тя плаче от стената и вика "мамо ля" (ела) 
. И ето такива ми ти работи, не е лесно да си родител ама хич. Просто намирам вече начини така да се гледаме, че хем аз да не викам много по нея, хем тя така не се изнервя пък от моите викове, което успешно бях постигнала по едно време 
.. 
, предложих му да ме замеря с гъбата-пате за баня и в резултат се сдобихме с нова забавна игра. Признавам, че в една книжка го прочетох, но поне при нас действа и до ден днешен във всякакви вариации. Препоръчани теми
