Помогнете ми-бебето само вика, пищи и реве

  • 7 741
  • 25
Така е още от както се е "поочовечила"-някъде към 3-ия месец. Другата седмица прави 8 месеца и това е нон-стоп Cry Cry Cry
Подложена съм на такъв психотормоз,че на края на деня ми идва аз самата да се убия някъде. Даже веднъж избягах от къщи, просто не издържам на непрекъснатото пищене.
Иначе малката яде супер добре, спи без да се пробужда през ноща, но през останалото време е ад! Та тя като мъничко бебенце не плачеше, нямаше колики, запеци и прочие неща.
А сега какво й става Shocked
Няма още нито един зъб и не пълзи. Прави опити ,но не може и много се ядосва. Дори като си играе, пак вика-ааааааааааааааа, еееееееееееееееее и прочие крнясъци. Но вика папа, дада и баба!!! Но МАМА не Twisted Evil

Дали това не е в резултат от изключително тежкото ми раждане, без упойки, рязаници , родих пищейки след 18 часов ад, през който виках колкото ми глас държи #Crazy newsm78
Гледам бебето абсолютно сама и съм с нея постоянно, не съм излизала никъде откакто се е родила, а пък сами с мъжо абсурд!

Моля ви помогнете ми, защото иначе определено ще влеза в лудницата! Пея й, приказки разказвам, играя си с нея, пускам й хубава музика, нямаме шумни съседи, живеем с хубав квартал, всичко й купувам, но пищенето не престава. Колкото повече пораства толкова по-зле е!!!
Виж целия пост
# 1
Милата!Няма ли кой да те отменя поне за няколко часа на седмица?Тогава може би и ти ще се успокоиш и ще си починеш и детето ще усети че мама е по-спокойна.Едва ли е последица от раждането.Мисля че е по-скоро от това че я гледаш сама и си пренатоварена.Децата си имат такива периоди и те отминават.Само трябва да имаш търпение.Ако някой знае друг съвет...аз не се сещам но стискам палци да се оправите! Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Здравей,
Не мога да те посъветвам нищо  Cry и не мога да те успокоя кой знае колко. Само ще ти споделя в какъв шумен ад живея аз  Wink. От както баткото е станал на 8, 9 м. у нас са крясъци, но от както малкия стана на 8, 9 м. ада е по две  Laughing. Крещят по цял ден, и когато са сърдити и когато са щастливи (тогава са фалцетни писъци ), игрите им най-често са свързани с някакво безумно чукане и тропане, което освен главоболие ми носи и червене и оправдаване пред съседите. През останало време някой нещо ми приказва, най-често двамата заедно в един глас и задължително нещо ми обясняват когато говоря с таткото или по телефона  Twisted Evil. Единствените ми мигове на спокойствие са докато са наказани всеки в различна стая (но за кратко защото някой започва да вика "Моооогааааа лиииии да доооойдааааа, моооооляяяяя?"), когато сме на вън и когато спят  Cry. Е това е лудница, мила, но ще ме разберат за какво говоря само майки на 2 и повече деца  Wink.
Разказах ти това за да видиш, че не си единствената на която и се иска да избяга и да не се връща  Laughing.
Извеждай я повече на вън, това е единственото спасение и търпение, научи се да се абстрахираш от шума иначе ще полудееш  Wink.
Успех
ПС Не мисля, че има нещо общо с раждането и двамата ги родих бързо и без да викам особено, а и не сме ги правили във воденица  Wink.
Виж целия пост
# 3
Аз се чувствам така още отсега. Имам чувството, че не съм му необходима и пр. От викове и плачове, ме боли главата зверски, когато рещша да върша нещо, заспива, когато реша да полегна-заплаква с канска сила. Когато успея да заспя вечерно време е точно половин час преди да се събуди-също няма кой да отменя. Не ми се излиза сама, т.е. да оставя бебето при мъжа ми и да изляза и така. По цял ден съм вкъщи, вече с нетърпение чакам разходките като войник отпуска, че иначе нищо различно по цял ден.
Имай впревдвид, че бебето разбира настроението ти и реагира по същия начин-ако си нервна, то се притеснява. Повтарям си го по цял ден, ама не успявам сама да следвам мъдрите си съвети.
Пожелавам ти успех с ясното съзнание, че от много рано аз взех да се оплаквам.
Виж целия пост
# 4
Няма ли кой да те отменя поне за няколко часа на седмица?

Нямам абсолютно никого тук /в Лондон/ с изключение на съпруга ми, който е на работа чусто по 10-12 часа , 6 дена в седмицата /почива само в неделя/.
Ако искам да я оставя на някого обикновено се плаща по 6 или нагору лири, а това са доста пари, а определено имаме нужда от тях. Вместо да си почивам в неделя, готвя, чистя, пера, гладя и прочие домакински неща, тъй че почивката е изключена Cry
Виж целия пост
# 5
Милата,...искренно ти съчувствам и те разбирам,защото аз живея в същият ад!
При нас е от скоро,около 2 месеца.Преди това беше много спокойна и аз се радвах какво ангелче имам,но уви....По някога не издържам и се затварям в някоя стая,запушвам си ушите и чакам да се нареве!После естесвено се чувствам ужасно виновна и гузна.....абе АД!На мен също няма кой да ми помага,съпругът ми пътува често,бабите никакви ги няма.Надявам се този период да отмине,защото в противен случай ще полудея!
Виж целия пост
# 6
Здравеи,
както мамите по - горе са ти казали, състоянието на детенцето ти зависи много и от твоите настроения. И ние от 1 месец сме на тема викане и на мен в на4алото много ми бъркаха в мозъка тези звуци. Само 4е нашият не пла4е така, ами изразява радостта си . Освен и ти да му се радваш друго не виждам какво ти остава. Аз ве4е не се дразня, напротив, като го 4уя да вика му се усмихвам и то се радва детето. И после и аз се вклЮ4вам в играта и така. А знаеш ли колко му е интересно когато ти запо4неш да викаш подобно на него, нашият се забавлява неистово като ме 4уе. Е, аз гледам да не викам 4ак така силно, 4е после да не обяснявам на съседите какво правим вкъщи Grinning
Маи не ти помогнах много, но да не се притесняваш, 4е виковете са само при вас Wink Гледаи само да не си превръщаш ежедневието в ад заради това
Виж целия пост
# 7
Много гадно да няма на кого да разчиташ дори за 2 часа - съчувствам ти   action032
Мисля, че Калина е права - бебетата усещат напрежението и нервите при майката.
Опитай се да си почиваш, зарежи някоя работа  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 8
Благодаря ви милички, знам че винаги мога да разчитам на вас Hug
Днес се разревах пред мъжа ми след поредната канонада крясъци, а той ми вика "Чакай малко, какво толкова сложно има д агледаш едно дете, другите как сами си ги гледат" Е тука вече излезнах извън кожата си и ми идваше такъв да му обърша та да му излезнат само бебета навсякъде Twisted EvilНо не би-само се тръшнах на едно легло и почнах да си мечтая за цигара /не пуша вече повече от 2 години/, но определено ще пропуша като се прибера в Бг.
Просто радвайте се и приемайте всяка помощ от роднини, дори да не им се кефите, защото иначе ще живеете в моя ад!
Виж целия пост
# 9
освен да ви поканим някой почивен ден на гости, ще гледаме малката Стела и ще ви пуснем с мъжа да се разходите по батските забележителности. Това съвсем сериозно го предлагам, когато кажете Grinning
Пък може да ви дадем малкия Викторчо, после ще си предпочиташ виковете и крясъците  Mr. Green това на шега, да не се уплашите  Mr. Green
Виж целия пост
# 10
Споко, много изнервена и едва ли не от4аяна зву4иш. И аз сами4ка си гледам детенцето, освен мъжа ми няма кои да ми помогне - така е, като сме надале4е. Свикаи някоя и друга приятелка, даи Стел4ето на мъжа ти и ти излез на кафе, на гости ли, на разходка ли, ти си знаеш как ще си по4инеш. Така тои като ти отнема малко по малко стреса ще видиш как ще се успокоиш. Аиде горе главата !
Виж целия пост
# 11
Уф, и мойта мома е такава гласовита, откакто се е родила. Особено в периоди, когато и никнат зъби и е по-нервна, пищи за щяло и нещяло. Или пък по цял ден сочи нещо и вика "Ъъъъъъъъъъъъъ" за да и го дадем. Знам, много е трудно, особено, ако не можеш да я оставиш на някой поне за няколко часа. Понякога ми е идвало да я плесна, за да млъкне Embarassed
Знаеш ли какво ми помага в такъв случай? Тя пищи и аз пищя срещу нея Crazy Диваненцето се усеща и млъква. Кой знае какво си мисли newsm78, тази мойта майка откачалка Joy После лесно го обръщаме на игра.
А съседите какво си мислят не знам #Crazy, сигурно, че таткото ни е погнал и двете да ни бие Mr. Green
Виж целия пост
# 12
Много ме е страх да не вземат да я отбягват другите пораснали бебоци /разбирайте майките им/, защото е такава гласовита! Тъпо звучи,но едн апозната крава точно така я гледаше-съжалително и само чакаше да си тръгнем / Гала не си ти ,ако четеш това, теб си те обичкам Hug/!!!
А толкова си обичам мишмурочето, а толкова нерви ми скъса CryА ние с мъжо сме били толкова кротки бебета baby_neutral
Виж целия пост
# 13
наи-много и порасналите бебоци да запо4нат да викат в един глас с нея Laughing. Пък за маиките - може и те да са минали през такъв период с децата си и да не се дразнят ве4е, особено като знаят, 4е е нормално.
Виж целия пост
# 14
Ади,мила,така е с повечето,имат такива моменти!Лошото е,че няма и за секунда на кой да я оставиш SadРаждането няма общо с писъците!Може да е някой зъб който я мъчи,Александър също няма,но е ад около него!
 Плачи,тръшкай се,но не си дръж негативните емоции в теб,че ще откачиш.Трябва постоянно да те крепи мисълта,че още малко и си идвате в България.Тогава ще починеш малко.Ще ги съберем двамата да огласят Люлин,а ако искаш може и в горичката да ги заведем,че ще ни изгонят от квартала Wink
 На мъжа ти не се връзвай,едно е да я вижа по няколко часа на ден,а друго е да не се отделя от нея,не може да разбере какво ти е.Горе главата,нямаш друг избор!Целувки и прегръдки и на двете ви!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия