Тема за момчетата.

  • 6 752
  • 145
В една книжка посветена на момчетата наскоро прочетох, че те имат специални потребности и изискват по-специално отношение. Това се дължи на бъдещата им роля, която обществото им вменява, а и очаква от тях - да бъдат силни, градители и защитници.
Разбира се, момиченцата имат също своите специфични потребности, но аз като майка на две момченца отварям тази тема със специален акцент - момчетата.
Извън прочетеното, някои мои наблюдения от личната ми родителска практика напоследък ме объркват, задавам си въпроси за които не съм сигурна, че имам правилен отговор..За това искам да споделя тук и да прочета мненията ви.
...Винаги съм имала твърдата убеденост, че това от което най-много се нуждаят децата е безусловна любов. Също така и вярвам, че правилното е тя да не се крие, да не бъде спотаена, скришна, тайна от децата / а не както казваше баба ми - дете се целува само докато спи/. А да се показва в цялата и сила непрестанно, така че за децата да няма и миг съмнение, че са обичани. И за това е без значение полът на детето.
Съвсем случайно преди няколко дни една позната вметна в разговор, че спрямо момчетата трябва да бъдем по-твърди. Да не ги гушкаме и "лигавим", защото това ще им навреди в переспектива. Обратното е за момиченцата - с оглед природата им да даряват любов, да излъчват нежност, е допустимо да бъдат възпитавани и посредством повече ласки, като това не поражда опасност да ги превърне в типажи с нежелани характеристики.
Зная, че мнозина от вас ще кажат, че това са отживелици и ще се съгласят и с моите разсъждения, че любовта не дели по пол.
Но нещо ме кара да се замисля...Дали в тези остарели порядки и разбирания няма някаква истина? Все пак това е опита на поколенията, чието най-голямо достойнство е изпитанието на времето през което е преминал.
Как мислите - кой е начина малките ни момчета да израстнат като уверени, сериозни, отговорни и силни мъже? Кое е нещото, което ще им помогне по пътя към правилното им формиране? И има ли нещо по-различно като потребност при тях, която да отличава правилното им възпитанието от това на момиченцата?
Ще ми бъде интересно и полезно да прочета вашите разсъждения и споделен опит по темата.

Виж целия пост
# 1
Мисля, че това, което има предвид твоята позната важи по-скоро за подхода на бащите. Любовта на майката е безусловна, независимо дали детето й е момче или момиче, дали е болно или здраво, дали е красиво или грозно. Затова и ми се вижда напълно нормално да показваме любовта си на децата, включително на момчетата. Разбира се, съобразявам се с мястото и времето. Например няма да тръгна да си целувам сина насред училищния двор, защото зная, че той иска да се утвърди като мъж сред останалите момчета от групата, че и в очите на момичетата.
Бащите според мен са друго нещо. Работа на бащата е да покаже и научи сина си на твърдост, чест и други мъжки достойства и поведение. Момчетата се ежат на бащите си и искат да заслужат тяхното уважение и любов. Един баща може да прегърне сина си, но неговата прегръдка ще е по-различна от майчината. Бащата е може би по-голям авторитет, но и съперник за едно момче от майката. Затова мисля, че предимно бащата (или друг мъж в семейството) възпитава мъжкото у момчето. В това отношение съм оставила водещата роля на таткото. Не ревнувам, дори ми е много приятно да ги гледам да се занимават или да си говорят по мъжки. А аз се занимавам и си говоря по женски с щерката.

Виж целия пост
# 2
Додо додо, на колко бяха децата ти?
Права си, има разлика между отглеждането на момичета и момчета и тя се появява някъде около възрастта на тръгване на училище - около 7-мата година. Тогава почва психологическото "отбиване" на децата, при момчетата е много по-силно изразено.
Фактът, че си задаваш този въпрос трябва да те наведе на мисълта, че това е нещо нормално и природосъобразно.
Трябва да отбележа, че моментът е строго индивидуален, при някои деца идва по-рано, при други - по-късно.
Аз лично много гушках и целувах сина си, когато беше малък. Сякаш съм усещала, че няма да е вечно така и съм гледала да наваксам тогава. Слава богу, не ме отблъсна той, аз бях тази, която леко започна да избягва физическите контакти и да ги свежда до нормалния минимум. За разлика от брат ми, той не даваше на майка ни да го докосва още от детската градина.  Tired Много мило ми ставаше, когато, вървейки по улицата например, синът ми по навик ме хващаше за ръката (говоря за времето, когато беше 2-3 клас), но аз се насилвах да пусна небрежно ръката му и да го оставя да върви сам до мен. Така постепенно той отвикна. И с всичко останало е така. Гледам да свеждам физическия контакт до минимум, за сметка на интелектуалния. Децата растат и колкото по-рано станат независими от нас, толкова по-добре за тях.
Радвам се, когато общуват с баща си "по мъжки". Подтискам ревността си, доколкото мога, защото знам, че така трябва да бъде. Човек колкото и добре да живее, децата му все в един момент порастват...  Mr. Green

ПП Звуча така, все едно синът ми е напълно самостоятелна единица - не, не е така все още. Продължаваме да работим по въпроса.  Wink Laughing
Виж целия пост
# 3
Извинявам се, че се намесвам в темата, понеже съм майка на момиче  Grinning

Но полът за мен няма значение. Трябва да се водим по децата, независимо дали са момчета или момичета, едни имат потребност да бъдат повече гушкани, други по-малко, за да израсне човек уверен, тряба да има сигурност, а за малките деца тази сигурност се изчерпва със задоволяване на елементарните потребности - храна, вода, любов и играчки.

Колкото аз съм привърженик на целувките и прегръдките, толкова София ги ненавижда, давам ласки и подобни до границата, която тя определя.
Виж целия пост
# 4
ха! И аз се канех да пусна подобна тема. Браво! Чели сме еднакви книжки.  Simple Smile
И аз съм с 2 момчета.


Сега се вгледах в предишните постове, че се говори за гушкането. Дали не може да обхванем повече аспекти?
Виж целия пост
# 5
Да, и аз това си помислих. Затова и дописах в поста си изобщо за възпитанието на момчето и ролята на таткото, както и възпитанието на момичето и ролята на майката.
Виж целия пост
# 6
Да, и аз това си помислих. Затова и дописах в поста си изобщо за възпитанието на момчето и ролята на таткото, както и възпитанието на момичето и ролята на майката.


Аз имам нужда от такива разговори с вас. Макар че - пу-пу-пу, при нас всичко си е точно.
Но с толкова много мъже наоколо  Simple Smile, имам нужда и от женска компания - пак за мъже да говорим.  Laughing
Виж целия пост
# 7

На шест и четири са.
Малкото ми е още бебе във възприятията и не за него са ми тревогите. А за големият. Твърде привързан, болезнено дори, към мен е. Не спира да търси физическа близост с мен, да ми говори за любовта си, да иска аз да му говоря за своята любов. Дори, когато играе навън, често се случва да изтичва при мен, за да го прегърна и целуна. Съзнавам, че при все огромната му чувствителност, граничеща с лабилност понякога, до голяма степен аз с постоянните си ласки съм в основата на тази негова нежност и гальовност. И започвам да се страхувам дали всъщност не му вредя с любовта си. Да не го превърна в "женчо". Та той се страхува от котета дори.... Sad
Това за което пишеш - че след определена възраст момчетата трябва да бъдат "отбити" от майката - пишеше го в същата книга. Както и традиции от подобен характр при различни етноси.
И макар да съзирам логичност, твърде жестоко е сякаш. А посилно ли е?
Виж целия пост
# 8
Извинявам се, че се намесвам в темата, понеже съм майка на момиче  Grinning

Но полът за мен няма значение. Трябва да се водим по децата, независимо дали са момчета или момичета, едни имат потребност да бъдат повече гушкани, други по-малко, за да израсне човек уверен, тряба да има сигурност, а за малките деца тази сигурност се изчерпва със задоволяване на елементарните потребности - храна, вода, любов и играчки.

Колкото аз съм привърженик на целувките и прегръдките, толкова София ги ненавижда, давам ласки и подобни до границата, която тя определя.

Майките на момичета също са добре дошли  Simple Smile
Мисля, че сравнението може да бъде добра изходна точка по темата.
Виж целия пост
# 9
Сега се вгледах в предишните постове, че се говори за гушкането. Дали не може да обхванем повече аспекти?

Разбира се, за мен ще бъде полезно.
Виж целия пост
# 10
dodo_dodo,
и аз си целувам големия син (8 г.) - дори навън, а си е отвсякъде мъжкарче. Защо да не го целувам? И мъжът ми е доста близък с него, но си имат своите мъжки занимания.Ние винаги сме се държали с него приятелски.
Не се притеснявай. Изглежда има нужда от теб. Аз съм на принципа, че трябва да се държиш, както ти идва отвътре.  Hug
Не се тормози толкова.


Виж целия пост
# 11
За някои деца ласките и нежностите са необходимост, за други - може би не толкова. Следиш реакциите му на ежедневни неща - контактите с други деца, с други възрастни - познати и непознати, дали са "адекватни" по твоята система за адекватност за съответната възраст - разбира се, трябва да сме макимално обективни. И съответно засилваш някоя стана на възпитанието. Твърди принципи няма, според мен. Ако детето е несигурно, бих му създала възможност да постигне успехи, които да го убедят, че може да успее, вместо да го гушкам и успокоявам, че мама винаги ще го обича, примерно.
Виж целия пост
# 12
И макар да съзирам логичност, твърде жестоко е сякаш. А посилно ли е?

Посилно е, да. Макар и жестоко, а и доста болезнено на моменти.  Tired
Ако чувстваш колебливост, чети в ДиС, също и темата за муньовците. На мен лично много ми помагат.  Mr. Green

Виж, не става въпрос изобщо да не докосваш детето си, нито да спреш да го прегръщаш или целуваш, но го правиш по-рядко и желателно с повод. Тогава си е просто очаквана реакция и не смущава никого.
Но ако, както казаха по-горе, почнеш да гушкаш и целуваш сина си насред училищния двор, такава беля ще му отвориш, че...
В един момент самите деца започват да се отдръпват и като израз на това, може би, започват да стават много жестоки към тези от тях, които изостават в това отношение.
Виж целия пост
# 13
А, коя е книгата?  Simple Smile
Виж целия пост
# 14
dodo_dodo,
и аз си целувам големия син (8 г.) - дори навън, а си е отвсякъде мъжкарче. Защо да не го целувам? И мъжът ми е доста близък с него, но си имат своите мъжки занимания.Ние винаги сме се държали с него приятелски.
Не се притеснявай. Изглежда има нужда от теб. Аз съм на принципа, че трябва да се държиш, както ти идва отвътре.  Hug
Не се тормози толкова.

И аз не виждам повод за "тормозене" в това. Моят големият син този месец ще стане на 8г., и също много се гушкаме и целуваме. От известно време насам обаче, може би последните месец-два, той ми дава сигнали, че понякога не иска това да е на публично място, и абсолютно се съобразявам с усещането му. Ако някой ден реши да се отдръпне съвсем, ще е по негова инициатива, за мене ще е естествен процес. Но засега не ми е и минавало през ума да се държа по-резервирано с него, защото е момче. Възрастта сама ще си каже думата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия