Как се отглеждат децата без близки наоколо?

Ами аз донякъде се вписвам в картинката. Нашите са в друг град и с Иво си живеем сами, но пък за ваканциите са винаги на линия и го взимат при тях. Нямам друг мъж, но пък БНД се включва през 1-2 уикенда. Но ежедневието си е изцяло върху мен, издръжката също на 100%. Как се справям с първолака – сутрин го карам на училище общо взето пръв, понеже училището е до нас, а работата ми е надалече. Наела съм жена, която го взима на обяд (обядва в стола) и го води у тях за следобяда, откъдето го взимам в 6:30. Общо взето това е, много ми беше тежко и страшно в началото, но бързо свикнах, нямам избор да не свикна. Домашните си ги пише у следобедната госпожа (тя е пенсионирана учителка), аз вечер само ги преглеждам. Уикендите са само за забавления.
Пиши за всичко, което те притеснява, насреща съм. Съвет, който мога да ти дам, е да си оставиш повече отпуска за началото на учебната година – аз си пуснах само няколко дни и изобщо не ми стигнаха.

Да - живеем сами с дъщеря ми, всичко друго е валидно също. Само дето БНД живее също в София - от скоро той взема детето през уикенд.

Втрисам се като си помисля за първи клас. Но ние преди това ще имаме да се справяме с липсата на градина догодина на детето, сиреч бавачка, сиреч хляб и сол до първи клас. В първи клас има забавачки по принцип. След забавачката- бавачка. Веселбата е пълна.
А иначе - имам едни 'родители' наоколо, на които натрисам детето, за да върша едни задачки съботно-неделно. Ама май ще се върна на план А, сиреч сама отглеждаща, щото ми разказаха играта за 1 месец. Бавачка, хляб и сол доживот и така.

Аз също се вписвам, но отварям скоба, че в по-голямата си част това е мой избор. Майка ми и сестра ми живеят в други държави, друг мъж в живота си не допускам по ред причини, сама плащам всички сметки, засега работя на две места, БНД взима малкия всеки втори уикенд и спорадично  от градина в някой делничен ден (ако не е болен, няма много работа, не е на някой купон, рожден или имен ден и пр.важни причини). Сутрин ставаме рано, водя го на градина, после отивам на работа. Вечер обикновено го прибира една съседка, на която сина е в същата група. Аз се прибирам най-късно в 19,00, по-късно вече минава в сферата на изключенията. Малкият заспива към 22,00, а аз след това довършвам работата си, ако има такава. Ако е болен (което ни се случва доста често), го гледам аз или свекърва ми. Тъй като има здравословни проблеми, вече не го водя при свекърва ми. Засега тя е единствения човек, който е на разположение по всяко време и ако крайно го закъсам, й се обаждам. Ама наистина в краен случай. Като цяло, работното ми време е гъвкаво, мога да работя и от вкъщи. Събота и неделя са само за забавления и разходки. Също и почивните дни. Баща за всичко не съм, а и не мисля, че е редно. В повечето случаи, когато се налага наличие на мъжко мнение, обяснявам внимателно на БНД какво и как да обясни на малкия. Имам късмет, че ме слуша и напоследък не ми се е налагало да повтарям  Милиан, ще се справиш. Като му дойде времето, ще видиш, че нещата ще се подредят. Само не се шашкай и кураж! 

Ами Милиан, успява се.
На мен родителите ми живеят тук в моя град, но пък не взимат детето да го гледат  Все се опавдават,че са изморени и прочие  Баба ми (77г) е единствената,която помага, когато се налага да ходя по задачи или изпити ( аз съм студентка все още) . Иначе е доста трудно- с детето по магазините, насам -натам, но се свиква и се научаваш да бъдеш мултифункционална  Като няма начин привидно, все трябва да успеем да намерим  Кураж и не се предавай!

Ето даже сега бебо се изтърси от леглото  Плака малко , успокоих го, но страшно се притесних и се развиках на баба ми,защото само тя беше при него в тоя момент, аз се мъча да уча,защото ме притискат 10 изпита  А тя нашта тръгнала да оправя нещо си там и го зарязала на леглото 
Еми не мога да съм на 100 места 

my_everything, случва се. Дори и да не си сама.
Аз с две не знам как бих се оправила без помощта на родителите сии на една комшийка. Сигурно щях да лудна. 

Като родих си мислех-родителите ми са сравнително млади (майка ми няма 50, а баща ми малко над 50), ще помагат , ще гледат детето понякога...Майка ми не идва с месец да го види, баща ми идва по-често,но само да му се порадва за 20 мин. и толкоз  Не че са длъжни, но някои други го правят...

А за падането-много се уплаших,защото пада за първи път за 9те си месеца  И ми стана едно криво,че трябва да уча в другата стая, пък той да пада 

Спокойно,на всички се случва.
За да се почувстваш по-добре,ще ти кажа че Нико падна от бебешката количка направо в една кална локва.Изхлузи се просто,докато свалях количката от тротоара.
Като се сетя още ме е срам.

Оморфис,  няма от какво да те е срам

Ей ме на и мене в списъка. По всичките палаграфи съм  "+" с тази малка подробност, че и родителите ми и БНД са в същия град... Но родителите ми са прекалено възрастни / на 72 и 73г./ и изобщо не им разчитам, ами  се радвам и се благодаря на Господ, че не са залегнали та и те гледане да искат. Бившичкият се явява веднъж месечно за да снесе издръжка и тогава благоволява да се порадва на дъщеря си, точно както напълно непознат ще се порадва на малчуган в парка.  Толкоз. Относно сметките, ако не броим за някаква "извънредна помощ" издръжката /щото спроред БНД като съм много корназ, не трябва и да му я търся/, всичко покривам напълно сама, включително и данъка за апартамента  - бах примерната гражданка дето съм    

Оморфис, същият случай го имах и аз - при сваляне на количката от един прекалено висок бордюр долу на улицата, количката се залюля, Лора направи предно салто и падна като главата й се размина на косъм от острия ръб на въпросния бордюр .... Не е истина какво изпитах в оня момент... Но инциденти се случват и на най-предпазливите родители.

Аз за гледане на деца само съм чувал и съм гледал отстрани
Ама доколкото знам.
Деца се гледат трудно, независимо от броя на наличните родители и пра-родители.
Но пък колкото повече растат толкова по-малко внимание искат и са по-самостоятелни.
И по-големи бели правят

А пък от падане децата само се каляват 
Аз само на глава падах едно време - личи ми нали 

Milian, мойто дете е далеч от ученическата възраст, за да съм ти от полза със споделен опит.. Но иначе се включвам в групата на майките с помощ само от приятели.  Оправяме се, дано и вбъдеще е така. Вярваш ли в себе си, все ще му намериш цаката на положението.

Личи ти и още как /айде сега само да не се впрегнеш, нали разбираш от майтап/

Аз пък на главата си нямам спомен да съм падала, но затова пък на два пъти съм имала челен сблъсък с насрещно движеща се с бясна скорост люлка /първия път на 2-годишна възраст, а втория - на 12/, в следствие на което имам две аркади на дясната си вежда, ама нали юнак без рани не ходи...     Та на и аз от рано съм придобила този маниер - да се натрисам с челен сблъсък в проблемите