моля Ви, кажете ми какво да правя.......

Здравей,
Съжалявам, че трябва да изживяваш всичко това  , но до 18 г. мисля, че ще те върнат при родителите ти.
Съветвам те да се обърнеш за помощ към Агенцията за закрила на детето, имат и Клуб “Тийнейджър” където можеш да получиш повече информация, а и да споделиш проблема си!
http://www.sacp.government.bg/but9_fr_set.htm - това е адреса им.
Успех

Здравей мило момиче!
Съжалявам за това което ти се случва, но според мен не е нужно да бягаш от дома. Изобщо бягството не е решение. Моят съвет е да събереш семейството си и да им кажеш как се чувстваш и какво изпитваш. Стигнете заедно до едно общо решение.

Точно така. Послушай Ellypr и потърси помощ, но не бягай.
Успех.

Не бягай, мила. Така няма да решиш нищо. Напълно подкрепям мамите преди мен. Светът навън, без родителска подкрепа може да бъде много жесток. Замисли се добре, какво ще правиш сама на 17 години, без образование, без работа, без пари?  При кого ще отидеш? Има голяма опастност да попаднеш в мрежите на сутеньори, а още по-лошо и на търговци на жива плът. Това, че родителите ти са в постоянни дразги не означава, че не държат на теб. Обясни им чувствата си, положението в което те поставят, но спокойно, без излишни емоции. Животът е прекалено несигурен и напрегнат и обикновено дребни неща стават причина за сериозни скандали и безумни решения, за които съжаляваме обикновено. Но казана дума, хвърлен камък. Трудно се оправят нещата след това. Сигурна съм, че те обичат много, просто повлечени от проблемите на ежедневието са пропуснали да забележат, че ти си вече голяма и нещаг.та, които стават у вас не те отминават, а напротив, и ти си активен член на семейството и се товариш от всичко, което става между родителите ти. Моля те, говори с тях. Не върши глупости, за да не си опропастиш живота.

obi4am_te_mnogo  - само едно ще ти кажа:Където и да отидеш, никой няма да е по-добронамерено настроен към теб, от собствените ти близки! Опитай се да поговориш с тях, отколкото да бягаш! С бягство не се решават никакви проблеми  !
Успех ти желая 

Обичам те много - и аз ще ти кажа - НЕ БЯГАЙ!!!
Само да ти споделя моя пример
Бях на 17. Родителите ми бяха вече от 3 години разведени.
Брат ми лека полека влизаще в пуберитета и наставаше един хаос у нас не ти е работа. Мама бачкаше по цял ден и вечер изморена и изнервена (сама се оправяше с всичко) не и беше  до нашите пуберитетски изпълнения
В един момент на мен ми падна пердето и както си стоях реших да избягам при баща ми. Приготвих си един сак с дрехи и чантата за училище, написах едно писмо на мама че я напускам щото ще се избием и е по добре да сме здрави но разделени и от сорта глупости.
Отидох при баща ми. Заявих му че оставам завинаги при него и тръгнах за училище, бях следобедна смяна.
Мама се прибрала от работа, видяла писмото, Какво е преживяла в тоя момент не знам. Дойде до гимназията да ме моли да се върна че правя глупости и такива ми ти нещица. Аз обаче нали съм говедо от класа реших че няма да се поддам на провокацията и и казах че ще живея с баша ми и няма какво да коментираме повече.
Тя си отиде с сълзи на очите. Аз вече нямам спомен дали съм се развълнувала от това или не, тъпа пуберитетска чутура съм била
Вечерта след часовете отивам при баща ми - тогава беше директор на кукления театър и все още в театъра. Аз там си и занесох сака. Той ме погледна сконфузено и ми заяви че ме може да носи отговориност за мен, че и без това съда ме е присъдил на майка ми и разни такива глупости от сорта. Едва ли не се беше насрал (да ме извините за израза) от шубе че трябва да се грижи за пуберитетката си.
Аз издивях. Грабнах си чантата и сака и тръгнах навън. Той ме гонеше и питаше къде отивам. Аз му казах че не му влиза в сметките.
Тогава той помоли една от актрисите да ме доведе до нас ако трябва насила.
Аз бях толкова огорчена от него, че се съгласих на жената да ме заведе до нас.
Няма да ви казвам колко се срамувах когато мама ме посрешна на вратата.
За пръв път тогава разбрах какво означава тя за мен и защо съда е решил да останем при нея (не че не ме питаха де и аз потвърдих тогава)
Разбрах че я обичам, че съм я наранила. Целия ми свят се срути и двете ревахме като деца прегърнати и клекнали на входната врата не помня колко време

Сега сме най добри приятелки с нея. Даже сряза пъпната връв на щерката

Мой съвет е ако не можеш да получиш подкрепа от горепосочените инстанции, да споделиш с някоя прителка дали не може да спиш у тях, но с изричното съгласие на нейните родители.
Една такава раздяла макар и за кратко може да освести доста взаимоотношенията ви и да помогне да се разрешат по бързо някои проблеми
Не губи надежда!
Ние сме зад гърба ти

 obi4am_te_mnogo - радвам се, че си оставаш у дома!