Кога започнахте да извеждате близнаците си само с един придружител навън?

  • 4 662
  • 59
Някъде по темите бяхме коментирали въпроса, но не можах да намеря темата, а и освен това ме интересува болшинството майки на близнаци кога са се престрашили да излязат сами на истинска разходка / в парка или в градинка например/ с близнаците си. Става дума за системно престрашаване Peace Laughing Не за единичен случай.

Аз още не съм се престрашила и освен до съседния блок до магазина /вчерашния ми рекорд/ и до колата и обратно, досега не съм имала смелостта нито желанието да ги водя сама. Струва ми се мисия навъзможна.

Ще се радвам ако ме обнадеждите, че скоро е мога да си помисля да ги изведа самичка. Praynig
Виж целия пост
# 1
Аз от самото начало си излизах сама с тях. В началото единствения проблем ми беше, че трябваше първо да сваля количката , а после децата.
Никога не ме е било страх да съм сама с тях навън. Дори сега когато вече сме без количка, си ги държа за ръчичка и си ходим и то доста големи разстояния. Даже няколко пъти пътувахме тримцата с автобус от Младост 4 до Централна гара. Малко им поомръзна по едно време и почнаха да се въртят насам натам, но не съм имала проблеми.
Ако решат да се дърпат и тръшкат, веднага измислям нещо да им отвлека вниманието и да не ми бягат.
Така че по-смело! Hug
Виж целия пост
# 2
Аз мисля, че докато са бебета и още не ходят няма никакъв проблем да се извеждат от един човек. Едиствено ако количката не се събира в асансиор или няма такъв има евентуално има нужда от 2ма души за свалянето на децата. Аз сега ги смъквам с детегледачката и ги оставям с нея да се разхождат, те в повечето случаи спят, а аз през това време мога да свърша някоя работа Simple Smile Вече като проходят не знам как ще е, но мисля че и тогава няма да е невъзможно да излиза сам човек с тях.
Виж целия пост
# 3
Понеже не съм имала избор винаги съм ги извеждала сама. Предполагам, че ако никога не му се е случвало на човек звучи страшничко. Но както винаги съм казвала мисълта, че не мога сама да се справя със собствените си деца ми се струва по-страшна. Човек се научава на какво ли не, когато стане родител. Освен това ми е важно да имат респект от мен и да ме слушат - както навън, така и у дома. Все пак бабите не са вечни, а и бавачките са до време. Възпитанието е дълъг процес и започва да  тече от самото начало Peace
Виж целия пост
# 4
За сега ги извеждам сама,но ми е по добре да има някой с нас.Незнам как ще е после,но при всички случаи ще се пробвам и сама да ги изведа.
Виж целия пост
# 5
Леле, започва да ме хваща срам Embarassed На мен извеждането самостоятелно ми се струва абсурд, те винаги тичат в различни посоки и ако сме на детска площадка например, единия тича пред люлките, докато другия се е качил най-отгоре на катерушката #Crazy Или ако сме по улицата единия се дръпва и започва ад тича по платното дори и като сме с бавачката, докато да речем аз се занимавам с другия Rolling Eyes Струва ми се опасно за самите деца, може би ако съм сама ще слушат повече newsm78
Виж целия пост
# 6
Докато бяха малки и не ходеха винаги съм излизала сама с тях, не съм имала проблем. След като проходиха стабилно вече стана по-сложно, пак излизам сама с тях, но рядко и  се случват инциденти - едното падна два пъти от пързалката докато аз гонех другото:)
Виж целия пост
# 7
В 80% от случаите съм ги извеждала сама. Не съм имала особени проблеми - само с движението по тротоарите, докато бяха още с количката.
Виж целия пост
# 8
и аз сама.
Мъжът ми ми помагаше при случай да сваля количката от 8мия етаж, като го няма- няма в нас да седим я.
Давай смело, не е страшно толкова, въпрос на навик е.
Виж целия пост
# 9
Системно започнах да ги извеждам сама към 3 годинки. Бяха си доста щури деца и винаги, ама винаги когато бяхме навън тичаха или се катераха в различни посоки.  Бях излизала един, два пъти сама с тях в градинката пред блока, но един ужасен ден на около 2 години,  както си чоплеха нещо по тротоара едната хукна към магазина, а другата към улицата и аз се затичах след Ники към улицата като крещях на хората да хванат Ани. След това доста време ме беше страх да излизаме сами на разходка. Ама моите наистина много, ужасно много тичаха. Те никога не ходеха и никога не се спираха да се заиграят някъде за повече от минутка. Когато се "разхождахме" нанякъде  представлявахме супер комична компания - едно бебе тича, след него аз, друго бебе тича, след него баба или татко Laughing
Така че mishlentze, не се срамувай Laughing Явно ако нямаш избор и няма с кой да излизаш - се справяш, ама мен ме беше страх много дълго време Embarassed
Виж целия пост
# 10
При нас излизането ставаше от самото начало с придружител.Дечицата се родиха мънички,за мен беше първа бременност, беше ме страх определено да излизам сама, да не стане нещо и аз да не знам какво да направя.Вповечето случаи излизах с майка ми.Като станаха на 3 месеца,започнах да ги разхождам в количката и сама.Но когато вече не им се седеше в количката и когато прохождаха винаги имаше някой със мен.Вече на 3 годинки започнахме да излизаме и сами на разходка, но и аз съм гонила ту единя, ту другия в различни посоки.
Виж целия пост
# 11
винаги съм ги разхождала сама. като проходиха наистина имаше такъв  купон, да тичат в различни посоки, но бързо разбраха, че няма да го допусна, защото се прибирахме веднага, щом спрат да слушат. оттогава нямам такива проблеми, ходят за ръка. рекорда ние 4 км без количка  Simple Smile
Виж целия пост
# 12
Бебешкия период в количката - сама с часове навън. Важното беше да се движим и да не спирам, не си спомням и едно кафе в градинката да съм изпила на спокойствие. После, в периода на прохождане бях с придружител, защото те се клатеха като патета в различни посоки, а всяка имаше нужда от подкрепа. Като укрепнаха и почнаха да не слушат - търчаха настрани, и след всяка препускаше по един възрастен. Не знам защо, но не се чувствах по-спокойна така, просто за момента нямах друг избор, и само звънях ту на майка, ту на баба или на баща ми за ежедневните разходки. В един момент, след няколко месеца се престраших и ги изведох отново сама - обясних им, че сме сами и трябва да слушат мами. Какво разбраха - не знам, но се държаха много прилично и аз обнадеждена продължих разходките ни сама. От тогава сме така - най - лесно и удобно ми е. Понякога идва някой с нас, ако е свободен и му се разхожда, но повече заради идеята, отколкото заради реална помощ. Започнах да шофирам с тях и избирах големи и безопасни градинки, където няма коли, могат да тичат на воля и сравнително няма къде да се наранят.
Мишленце, ако не се чувстваш сигурна и спокойна и се страхуваш - не се насилвай да ги извеждаш сама. Децата сами ще си покажат, кога ще сте готови за трио навън.
Виж целия пост
# 13
Винаги съм сама. Но никога не ходя на детски площадки, близо до коли и..... Всъщност ходя винаги на Братската могила. За тези, които не са ходили там, това е нещо като голям площад с плочки и тревичка. Те тичат в различни посоки, но имам време да настигна едната, да я хвана и да тръгна след другата. Освен това, кошовете за боклук много рядко да са пълни, така че боклукджийките рядко ги огрява да си изберат нещо. За деца като моите, които за секунда не се спират, това е според мен единственият вариант за разходка без помощник.
Виж целия пост
# 14
нищо за срам няма, човек знае две и двеста Laughing
Ако от самото начало сте излизали навън с помощник, просто не сте свикнали да си отваряте очите на четири от една страна, от друга- децата са свикнали на неограниченост Sunglasses.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия