Ох, откъде да започна.... 
От 4 год не съм в България и всяка година по 2 пъти си пътувах,но от последните посещения лека полека започна да ми дотежава на тръгване....а тук сме си добре,нямам особени проблеми,даже се чувствам щастлива,обачееее какво ми става не знам....като се прибера тук и ми минава бързо,но някакси имам едно скрито желание и трепети,които са свързани само с България....уффф...
Онзи ден срещнах една приятелка испанка на около 60год,от около 40год живее тук и тя дошла по любов...и тя ми заговори точно затова...че ако се върнела назад на мъжа си би казала пак да,но не би искала да пропуска живота на своето родно семейство и да се откъсва от всичко ....каза ми:Ти,защото още си млада и за някои неща не си даваш сметка,но наистина след години разбираш колко си пропуснал и някакси ти се струва,че не си е заслужавало да загърбиш всичко и да хукнеш нанякъде
Май наистина е това....губиш от времето с твоето семейство,та дори и да се виждате веднъж месечно,губиш приятели от ученическите години,а такива приятелства са безценни и доста често дълготрайни.....е,да печелиш и опитност,откриваш и опознаваш нови хора и неща,но доколко е важно,доколко е ценно това за твоите побелели коси ....някой ден ей така седнал пред сутрешното си кафе загледан в изгрева и си даваш сметка колко си пропуснал една прегръдка повече на любимите хора,които вече ги няма,лишил си ги от присъствието на внуци,които да ги радват...а те са пропуснали една твоя усмивка....колко безценно е всичко това....но май се осъзнават тези неща в по-напреднал етап.....
Е,казах си каквото ми тежеше
Виж целия пост
От 4 год не съм в България и всяка година по 2 пъти си пътувах,но от последните посещения лека полека започна да ми дотежава на тръгване....а тук сме си добре,нямам особени проблеми,даже се чувствам щастлива,обачееее какво ми става не знам....като се прибера тук и ми минава бързо,но някакси имам едно скрито желание и трепети,които са свързани само с България....уффф...
Онзи ден срещнах една приятелка испанка на около 60год,от около 40год живее тук и тя дошла по любов...и тя ми заговори точно затова...че ако се върнела назад на мъжа си би казала пак да,но не би искала да пропуска живота на своето родно семейство и да се откъсва от всичко ....каза ми:Ти,защото още си млада и за някои неща не си даваш сметка,но наистина след години разбираш колко си пропуснал и някакси ти се струва,че не си е заслужавало да загърбиш всичко и да хукнеш нанякъде
Май наистина е това....губиш от времето с твоето семейство,та дори и да се виждате веднъж месечно,губиш приятели от ученическите години,а такива приятелства са безценни и доста често дълготрайни.....е,да печелиш и опитност,откриваш и опознаваш нови хора и неща,но доколко е важно,доколко е ценно това за твоите побелели коси ....някой ден ей така седнал пред сутрешното си кафе загледан в изгрева и си даваш сметка колко си пропуснал една прегръдка повече на любимите хора,които вече ги няма,лишил си ги от присъствието на внуци,които да ги радват...а те са пропуснали една твоя усмивка....колко безценно е всичко това....но май се осъзнават тези неща в по-напреднал етап.....
Е,казах си каквото ми тежеше
и годинките се изнизват! За нас е още по-сложно с гостуването и не знам дали ще можем да си позволим 4 човека да пътуваме всяка година до България, а никак не ми се иска да се отчуждя от най- близките си! 
Мъжът ми и той е българин-тук работи.Всичките ни роднини са във БГ-тук имаме приятели,но някак си не е същото..... 
трябва ми време да привикна към обстановката, а и дори и към голямото внимание, което ни се обръща. От тук тръгвам с голямо нетърпение и като минат първите няколко еуфорични часа на БГ-земя изпадам в нещо като дупка, но за кратко. Последните два дни също са ми много гадни, когато започнат да се изреждат всички "да си вземат довиждане". Някоя година ще ги излъжа, че ще си ходим 2 дни по-късно, за да си спестим тези леко тъжни емоции 
,нямаШе полет 
,аз самата си отидох наполовина с нея 
