какви са най-хубавите ви спомени от детството и какви ли ще са на нашите деца?

мъжът ми ме подсети и за "милион и едно желания" , "бързи,смели,сръчни" и "стоте национални туристически обекта"
дали още съществуват дори и в нов формат?

Още хубави спомени http://detstvo.noviniteb.com/


Преди дни случайно открихме този сайт в нашия "клуб" КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ"

Тук ще откриеш разговора ни и ще си намериш съмишленици
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=286564.420

А тук е новата ни тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=291097.0
Заповядай, всички сме все още на тази вълна "нашето детство" 

От детството си имам само хубави спомени!За нас нямаше невъзможни неща!Всяка наша фантазия мигом се превръщаше в реалност,реалност,в която толкова се вживявахме,че ни беше трудно да излезем от нея...Освен мижидарката,ток,кър,стражари и апаши,на принцеси,(когато бяхме най-малки),играехме на Блейк,на индианци,разбира се за последното имахме  и подходящ терен(живеехме до "Братската могила",а там има едни прекрасни гори...карахме колела,кънки. Никога не сме бездействали!Викахме духове-това си беше истински трилър,защото винаги имаше някой,който да се изплаши до полуда и тогава  панически се разтичвахме във всички посоки!
В тези топли детски спомени намирам утеха,когато ми е криво,когато ми е трудно или просто да се сгрея!Често се връщам  там  ,в спомените си,при старите приятели,с много от тях отдавна не сме се виждали,а толкова ми липсват...Боже,колко ми липсват!

Беше много хубаво. Играехме на ластик, народна топка, кър, криеница, на федербал до късно вечерта. А сега децата ми се струва, че не умеят да играят както ние преди сме играли.. Еее времената са различни.

нашата кооперация беше нова тогава и вси4ки семейства бяха с деца на моята или около моята възраст,пове4ето нямаха и села и по цяло лято сме скитали и играли,още пове4е 4е пред блока има голяма площадка,а близо го него 3 градинки
освен това като офицерско дете всяко лято бях на лагер-децата в по голямата си 4аст бяха съсед4ета а и с годините и с другите се опознахме,у4ителките бяха все офицерски съпруги -също съседки-абе ме4та
като гледам сегашните на първо място в класацията са компютрите после плействейшъните и накрая тв-за игри не им остава време

ами най-чудесните ми спомени са от ваканциите на село при баба 
от ранното си детство даже нямам конкретни спомени за игри и такива неща, а едно такова цялостно чувство за щастие
спомените ми са повече емоционални
според мен нашите деца ще имат същите спомени
не мисля, че ще помнят плейстейшъните или разни такива неща, които и за в бъдеще ще са си част от света и от света на техните деца
помнят се различните неща, помнят се емоциите, помнят се приятелите от детсвото, помнят се пътуванията... 

ами "арабела" и "призраци под виенското колело" , ей помните ли?

Не ми се ще да си спомням, защото ми се доплаква 

 
 

Най-хубавият спомен от детството за мене е първичността и яркостта на възприятията: аромати, тактилни усещания, учудване от среща с новото, тръпката да видиш за пореден път познатото и да почувстваш сигурността на повторяемото, сума ти дребни детайли и картини, запечатани в паметта с внезапна яркост, които и до сега се появяват от изневиделица.
Когато усетя, че светът става инертен и като че в просъница, се опитвам да провокирам спомена за този начин на възприемане, и топлината си идва на мястото.
Когато слушам децата ми как коментират света около тях, как се учудват и как детайли, на които аз никога не бих обърнала внимание, за тях се запечатват с панорамна яркост, знам, че в емоционалната си реалност тяхното детство не се отличава от моето. Във външните детайли - да, но това за мене за подробности без значение.
Надявам се никога да не станат толкова безнадеждно възрастни, че да казват на собствените си деца "какво детство имахме ние, ееееех, пък вие - оооох, горкичките ..."

Точно това мисля и аз Безгрижно детство 

[quote author=delfina link=topic=291748.msg7445270#msg7445270 date=121049783
"...ощетени ли са децата ни от това,че живеят в толкова технологичен свят и дали те или ние сме живяли по-добре?имам предвид чисто емоционално.
[/quote]


Мисля, че всяко поколение преповтаря в нещо и в някои основни поведения предишното: Оказва се, че всички са имали прекрасно детство и младост (а не като днешните); че младежта тогава е била уважителна към възрастните (а не като сегашната)...че:" Едно време беше ехее, пък сега"...
В крайна сметка рекапитулацията е: "Какви бяхме, а какви станахме!"...

За моето детство бе характерно, онова, което някой е обобщил:

"...Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сме успели да доживеем днешния ден.
*Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници.
*Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово.
*На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
*Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки.
*На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
*С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.
*Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме.
*Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря.
*Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
* Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и гинамирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане!
*Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
*Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. *През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.
*Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.
*Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите.
*Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше.
* Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите!
----
[b] Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:[/b]
 01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
 02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон. 12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
 14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
 21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
 27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
 40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш..."

venecias,браво! искрено се забавлявах и едновременно натъжих от тази толкова истинска статия!
дано повече хора я прочетат и си дадат сметка за ежедневието,което ни е завъртяло като вихрушка!
поздравявам те!  не знам кой е автора,затова теб!

Ами помните ли "синьо лято","призраци в блока",

Ей, страхотна статия!!!Искрено се забавлявах! Благодаря!