Питането ми си е съвсем по женски и за да си дам ясна представа аз ли нещо съм сбъркана. Усещам се как през почти еднакъв интервал от време започвам да изптвам неистова нужда да променя нещо в себе си, чисто визуално. Мира не намирам преди да го направя. Често се озовавам в магазини, които принципно заобикалям и в следващия момент държа в ръцете си покупки които нито са в моя стил, нито бих облягла повече от еднократно. Друга моя слабост в подобни умопомрачителни настроения ми е да ходя на фризьор, където искам кардинални промени с косата си. В момента съм в такъв период, пусках, пусках дълга коса и се усещавм как максимум до няколко дни ще се събудя с късо каре до под ушите 
Нз защо имам такива периоди, нз и на какво се дължат, но истината е че някак на намирам се овладявам в такива периоди. Та, мисълта ми е да споделите ако изпитвате или сте изпитвали понякога подобни периоди. Нещо от рода на онази тъпа реклама с нервното потъркване и израза " Аз нз защо съм тук ... ", в моя случай " Аз нз защо правя такива неща..."
Виж целия пост
Нз защо имам такива периоди, нз и на какво се дължат, но истината е че някак на намирам се овладявам в такива периоди. Та, мисълта ми е да споделите ако изпитвате или сте изпитвали понякога подобни периоди. Нещо от рода на онази тъпа реклама с нервното потъркване и израза " Аз нз защо съм тук ... ", в моя случай " Аз нз защо правя такива неща..."
Сега ми се подстригва късо, много ми отива, подстригвала съм се. Но все обмислям докато не ме хванат нервите някой прекрасен ден. Еднаквостта омръзва и на теб и на околните. Промяна с мисъл, това е готино. Стил май му викат хората. Усещам напрежението в мен и скоро ще се случват промени някакви. Само с грима рядко експериментирам. Знам какво е за мен и вече не рискувам. 
