Пускам темата, провокирана от развитието на дискусията за това редно ли е само единия от съпрузите да отиде на сватба. Направи ми впечатление, че мненията бяха в две крайности - от "не го пускам без мене" до "приятно прекарване". Поддръжниците на втората теза, и аз включително, бяха обявени за прекалени либерални в семейния живот. И това ме накара да се замисля - когато сключваме брак дали оставаме равнопоставени партньори или се превръщаме в половинки, неразривно свързани една с друга?
Виж целия пост
Партньори или половинки?
- Публикувана: 17 май 2008, 14:41 ч.
- Последно мнение: 19 май 2008, 09:55 ч.
17 май 2008, 14:41 ч.
# 1
17 май 2008, 14:49 ч.
кой както го чувства. може единия да си е намерил половинката другия партньора ....
Виж целия пост
# 2
17 май 2008, 14:58 ч.
Половинка?! Това винаги ми е звучало като остатък след хирургична интервенция и следователно, никога не съм се чувствала половинка 
. Ако беше така, никога не бих се омъжила! Смятам, че семейството би трябвало да се състои от личности, напълно равнопоставени, но действащи като едно цяло. Аз никога не казвам за мъжа си " МОЯ!!!!!, пък какво направи", не му "позволявам" или "забранявам" каквото и да е и очаквам същото от него . Той ми е приятел, съпруг, а не домашен помощник, шеф или личен тиранин.
Това е личното ми мнение. Не съм бунтарка, не съм феминистка, а просто човек със самочувствие, който иска да обича и да бъде обичан такъв, какъвто е
Виж целия пост
. Ако беше така, никога не бих се омъжила! Смятам, че семейството би трябвало да се състои от личности, напълно равнопоставени, но действащи като едно цяло. Аз никога не казвам за мъжа си " МОЯ!!!!!, пък какво направи", не му "позволявам" или "забранявам" каквото и да е и очаквам същото от него . Той ми е приятел, съпруг, а не домашен помощник, шеф или личен тиранин. Това е личното ми мнение. Не съм бунтарка, не съм феминистка, а просто човек със самочувствие, който иска да обича и да бъде обичан такъв, какъвто е
# 3
17 май 2008, 15:05 ч.
Партньорството е по-приемливият вариант за мен. Гаджета, двойки на семейни начала, женени - независимо какъв тип е съжителството, всеки от участниците в него има право на личен живот, както и от право на избор. Досега не съм правила проблеми на мъжа си, ако иска да ходи на разни събития без мен - както казва авторката, "Приятно прекарване!" и толкоз. Но и получавам същото от него - никога не ми е търсил сметка къде, с кого и докога. Това, че живея с един човек, не е повод да го обсебя отвсякъде и да го задушавам с постоянното си присъствие. Затова нямаме проблеми. 
Каква половинка?!
Виж целия пост
Каква половинка?!
# 4
17 май 2008, 15:05 ч.
Ти партньора или половинката би оставила да отиде сам на сватба?
Не съм писала в онази тема, обаче мисля, че тя няма нищо общо нито с либералността нито със зависимостта в една връзка.
Виж целия пост
Не съм писала в онази тема, обаче мисля, че тя няма нищо общо нито с либералността нито със зависимостта в една връзка.
# 5
17 май 2008, 15:16 ч.
подкрепям това мнение-важно е когато се прибереш в къщи -там да е спокойно и уютно.да цари мир и любов.
никога не питам мъжът ми "къде беше ?"
той ако трябва - ще ми каже и сам,аналогично - когато се прибирам - той не си гледа намръщено часовника.стиковаме графиците си заради детето-единият трябва да е с него и плануваме излизанията по важност - ако той има делова среща, а аз ще пия кафе с приятелка - отпада моят ангажимент, ако аз трябва да закъснея служебно, а той ще си мие колата - отива на автомивката с детето и всички са доволни- трабва да има разбирателство
Виж целия пост
Смятам, че семейството би трябвало да се състои от личности, напълно равнопоставени, но действащи като едно цяло. Аз никога не казвам за мъжа си " МОЯ!!!!!, пък какво направи", не му "позволявам" или "забранявам" каквото и да е и очаквам същото от него . Той ми е приятел, съпруг, а не домашен помощник, шеф или личен тиранин.
никога не питам мъжът ми "къде беше ?"
той ако трябва - ще ми каже и сам,аналогично - когато се прибирам - той не си гледа намръщено часовника.стиковаме графиците си заради детето-единият трябва да е с него и плануваме излизанията по важност - ако той има делова среща, а аз ще пия кафе с приятелка - отпада моят ангажимент, ако аз трябва да закъснея служебно, а той ще си мие колата - отива на автомивката с детето и всички са доволни- трабва да има разбирателство
# 6
17 май 2008, 15:22 ч.
Половинки, партньори... за мен няма значение как се наричаме. Всеки от нас има своя воля. Изказвам мнение, но не раздавам заповеди. Смешно звучи "няма да го пусна".
Виж целия пост
# 7
17 май 2008, 15:25 ч.
Той е половинката ми, аз- неговата. Заедно сме толкова дълго време, че вече сме се сраснали Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори 
Виж целия пост
Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори
# 8
17 май 2008, 15:30 ч.
Пописвам се под това!
Тъкман се наканя да кажа/напиша мнението си, и в повечето случай установявам, че някой е откраднал мислите ми
Виж целия пост
Той е половинката му, аз- неговата. Заедно ме толкова дълго време, че вече сме се сраснали Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори
Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори Тъкман се наканя да кажа/напиша мнението си, и в повечето случай установявам, че някой е откраднал мислите ми
# 9
17 май 2008, 15:41 ч.
Мисълта, че аз ще разреша нещо на мъжа си, или той на мене, е недопустима и дори не ни е хрумвало, че може да имаме подобен прерогатив един спрямо друг. Имаме си деца - там разрешаваме на воля.
Имам много приятелки, които се случва да не заведат лятото децата си на море, защото тати няма отпуска. А аз всяка година ходя сама с децата, е след поне две семейни почивки, просто имам възможност. Трябва ли да не го правя, защото мъжа ми не е до мене?!
Моите родители винаги са имали самостоятелни интереси и са ги развивали. Единият пееше в самодеен състав и всяка година ходеха някъде в Европа /по-точно соц. страните/ на фестивал. Или са ходили отделно на екскурзии /съответния профсъюз е организирал за служителите съответно намаление и просто няма начин другия член на семейството да отиде/. Никога не е ставало на въпрос другия да се направи на пренебрегнат. Аз просто следвам подобен модел на поведение и го намирам за приемлив.
Виж целия пост
Имам много приятелки, които се случва да не заведат лятото децата си на море, защото тати няма отпуска. А аз всяка година ходя сама с децата, е след поне две семейни почивки, просто имам възможност. Трябва ли да не го правя, защото мъжа ми не е до мене?!
Моите родители винаги са имали самостоятелни интереси и са ги развивали. Единият пееше в самодеен състав и всяка година ходеха някъде в Европа /по-точно соц. страните/ на фестивал. Или са ходили отделно на екскурзии /съответния профсъюз е организирал за служителите съответно намаление и просто няма начин другия член на семейството да отиде/. Никога не е ставало на въпрос другия да се направи на пренебрегнат. Аз просто следвам подобен модел на поведение и го намирам за приемлив.
# 10
17 май 2008, 15:44 ч.
Не се виждам в ролята на тесногръда домакиня, която посотянно да вдига гири на мъжа си къде и с кого излиза и да е на контра с него затова. Една връзка може да продължи да се развива ако има равнопоставеност, разбиране и много компромиси! Иначе е напълно обречена! Може да усещаш мъжа до себе си като своята сродна душа и половинка, но това не означава, че трябва да му вземеш въздуха! Аз самата бих се срамувала ако казват на мъжа до мен "Мъж под чехъл"!
Виж целия пост
# 11
17 май 2008, 16:11 ч.
Не намирам връзка с брака. В темата със сватбата, брака има значение - връзката е известна на изпращащите поканата
Половинки или партньори? Не мисля, че се противопоставят така.
Или с партньора се договаряте, на половинката забранявате?...На вашата /себе си/ или на другата /съпруга/?
ПС. "Половинката" е като онази приказка за ангелите с по едно крило, не за рязане
Виж целия пост
Половинки или партньори? Не мисля, че се противопоставят така.
Или с партньора се договаряте, на половинката забранявате?...На вашата /себе си/ или на другата /съпруга/?
ПС. "Половинката" е като онази приказка за ангелите с по едно крило, не за рязане
# 12
17 май 2008, 17:51 ч.
Половинка е в смисъл, че не можеш да живееш без съответния човек. И то не в някаква латино версия, имам конкретно нещо предвид като го казвам.Има жени, които без мъжете си никъде не ходят, дори някаква работа да свършат, която определено аз бих свършила и без намесата на мъжа си, те най-малкото се допитват до него или направо го вземат със себе си. Не знам дали ще го обясня добре, но това е един вид зависимост от човека , с когото живееш. Една такава неосъзната. Искам да кажа, че в повечето случаи се среща при жените, те да чувстват или да се държат по начин все едно мъжа им е половинка. Мъжете като цяло предпочитат жената да е в ролята на партньор или другия вариант да е тяхната зависима половинка.
Виж целия пост
# 13
17 май 2008, 18:14 ч.
За мен той е 4овек на който мога да раз4итам.Може би сме партньори.Не смятам 4е трябва да сме заедно навсякъде,всеки има нужда от ли4но пространство.
Виж целия пост
# 14
17 май 2008, 18:24 ч.
Като бях на 14 си намерих половинката. После на 16 отново. 
И след това още веднъж си помислих, че съм я открила тази пуста половинка, докато накрая ми просветна, че няма нищо вечно и щастието може да се постигне по повече от един начин. Така че сега съм с човека, когото избрах за мой партньор и се радвам, че той е избрал мен. Допълваме се по един изключителен начин (то това ни остана - да се допълваме, при положение, че нямаме почти нищо общо 
) и се надявам да успеем да съхраним това, което има между нас и да се развиваме паралелно, така че да продължим да си бъдем интересни през всички години от живота ни занапред. Но съм далеч от идеята, че сме половинки - най-малко, нашата двойка не е нещо статично, излято от метал, което да разчупиш и да напаснеш парчетата...
А за празниците и поединичната поява на групови мероприятия - не бих допуснала да се появи на място, където се очаква да сме двойка, сам. Най-малкото ще следват месеци и месеци на наблюдение под лупа от страна на любопитни познати и приятели дали всичко между нас е наред... И без това в нашия си малък кръг все сме тема за обсъждане
Има определени правила, поне споре мен, на социално общуване, които трябва да се спазват. Ако и двамата сме в града, се появяваме заедно на групови мероприятия. Няма не искам!
Виж целия пост
И след това още веднъж си помислих, че съм я открила тази пуста половинка, докато накрая ми просветна, че няма нищо вечно и щастието може да се постигне по повече от един начин. Така че сега съм с човека, когото избрах за мой партньор и се радвам, че той е избрал мен. Допълваме се по един изключителен начин (то това ни остана - да се допълваме, при положение, че нямаме почти нищо общо ) и се надявам да успеем да съхраним това, което има между нас и да се развиваме паралелно, така че да продължим да си бъдем интересни през всички години от живота ни занапред. Но съм далеч от идеята, че сме половинки - най-малко, нашата двойка не е нещо статично, излято от метал, което да разчупиш и да напаснеш парчетата...А за празниците и поединичната поява на групови мероприятия - не бих допуснала да се появи на място, където се очаква да сме двойка, сам. Най-малкото ще следват месеци и месеци на наблюдение под лупа от страна на любопитни познати и приятели дали всичко между нас е наред... И без това в нашия си малък кръг все сме тема за обсъждане
Има определени правила, поне споре мен, на социално общуване, които трябва да се спазват. Ако и двамата сме в града, се появяваме заедно на групови мероприятия. Няма не искам! Препоръчани теми