заговаряте ли се с бг.туристи,ако ги срещне&

При нас няма много, но ако съм в Амстердам чувам българска реч. Правих някога опити, но се отказах, защото все ме гледаха странно и много често съм чувала:" А, добре си се уредила тук." Не знам защо, но спонтанността на разговорите, която обикновено преживявам в България, тук липсва.
Преди няколко седмици в Университета ми имаше нещо като борса и имаще малък щанд на СУ. Заговорих жената. Интелигентно момиче, но някак си свита ми се видя. Седящите чехкини до нея бяха къде, къде по-отворени и готови за разговор.

Имам румънска позната, която където и да е, винаги намира сънародници и ги заговаря. Веднага им светват лицата.

( Дала, оф: прочетох къде живееш.Преди няколко години бяхме в този квартал отседнали в едно хотелче. Прекрасни спомени имам.... )

Разговарям е силно казано. Но винаги поздравявам и ги упътвам, ако имат нужда.

ами бих ги попитала дали имат нужда от помощ или упътване
по този повод преди време бяхме с децата и забелязвам колоритна 2ка-типи4ни туристи-с раници,камера и подобно снаряжение,мъжа беше с тениска-България на 3 морета,ей стопли ми сърцето,докато пресека не избъраха напред и изпратих голямата да ги настигне-какъв куриоз -оказали се французи

Рядко. Но ако видя, че имат нужда от помощ, обикновено да ги упътят или да им преведат нещо - тогава да.

И аз като Вес. Не се натрапвам. Но ако мога бих, съм и ще помагам  .

Обикновено не. Често срещам българи като обикалям магазините, но не им се обаждам. А и хората определено не са туристи. Вероятно гости на други местни българи. Не търся контакти, защото преди когато много пътувах, съм се наслушала на "приказки от 1001 нощ" и всичките им изхвърляници.
Но ако срещна такива, които нещо се чудят и маят - ще помогна  .

и аз във вашия отбор

Ах, къде била драмата. Останаха си безпросветни.

По темата  - не, не заговарям непознати хора.
От малка така са ме научили и трудно се пречупвам. Ако сме на почивка ми отнема дни да си промълвя нещо повече от " добро утро, хубав ден, нали?" със съседите на плажа. Притеснявам се. Добре, че е съпругът ми, чупи ледовете много по-лесно.

Тук бг-туристи е трудно да срещнеш, но ако чуя бг реч в магазина или на улицата, обикновено поздравявам.

dtti мъжът ми има същата тениска ..
Почти не съм засичала българи тук у наше село.Едни в един магазин ги заговорих.Как сте,що сте  и това беше.
Други пък пред гаража ,където сменяхме гумите на колата.Гледаме автомобил с български номер и тъкмо се колебаехме с половинката дали да ги заговоря и като слезнаха едни такива мастити бичета ,целите облечени в черно-викам си айде,с тия ще се разминеме.Явно за коли бяха дошли.
Други не съм срещала.

Оооо забравих и другаря ром с акордеона пред супера.Цяло семейство са но не сме се запознавали

Не, не заговарям, но ако се случи мен да ме заговорят си разменяме по някоя дума   

Ако видя да се щурат и лутат неориентирани, ще ги попитам имат ли нужда от упътване и толкова
dtti, това с французите ни разсмя с милото 

И аз така 

ааааааааааа, вчера се запознах с група български туристи. седяха в парка и ръфаха фафли. хвърляха боклуците на земята, макар че непосредсвено до тях имаше кошче. направих им забележка и им казах да си оправят боклуците.
реакцията беше послушно събиране на опаковките и възклицанието, ауууууууууууу, кокоу, ма ти говориш български кво праиш тука. викам, ами живея, а вие.
ами ние сме туристи, на икскуризия.
викам, що смесвате езиците. ми щото сме в чужда държава, бе како. говореха си на български и ромски в някаква много развеселяваща мешавица. като филм на боливуд.
уточнихме, че се препитават от даренията на добри хора и че не е редно да се краде, щото двама вече са ги опандизили. в общи линии бяха симпатяги.

като чуя български, първата ми спонтанна реакция е да заговоря хората, после се спирам. ако ме помолят за помощ, естествено че бих помогнала с каквото мога. обаче ме гонят смесени чувства. имам малко неприятни преживявания.

преди години пък си седя в едно кафене, до мен на масата двама юнаци. все още бях сасукано гадже, ама малко дебеличка. двамата сладури започнаха да обсъждат секусалния живот на немците. в общи линии, как мъжете не могат, а жените искат и умират за българи, дето, както знаем - по 3 часа таковата............
единият казва, виждаш ли го тва пухкавото маце, ако му направя комплимент и почна да го свалям, веднага ще ми скочи на врата, че и ще почерпи.
аз си платих сметката, станах и им казах едно - довиждане, момчета, приятен ден. хехехехе, бяха бая сконфузени.