Промени ли ви самотното родителство?

Порастваш и възмъжаваш. 

Годзила, все 1 описваш мен 
Абсолютно по същия начин в същите ситуации се чувствам аз  До такава степен,че значително "орязах" контактите си, просто защото да седя и да им мълча за украшение, не ми се седи  Тъжно ми е, но така се чувствам.
Все се надявам ,че ще отмине, но дали 

Годзила, определено не си само ти така... Гледам и my_everything казва че е в същото състояние...            До сега си мислех, че "повредата е само в моя телевизор"   ама явно не е така.  Не съм сигурна само дали самотното родителство е това, което ме промени по този начин.., защото аз бях самотен родител и самотен човек доста преди да се разведа...  Все си мислех, че отемерутяването ми /бах` и думата, дето измислих /  е следствие на дългогодишният ми контакт с бившичкия, щото той си е класическия еквивалент на темерут.., даже смятам, че в тълковния речник срещу понятието "темерут" трябва да стои неговото име със снимката барабар ....         
                Но сега като ви чета, започвам да си мисля, че може би това самовглъбяване и загуба на интерес към всякаквите там банални и повърхностни разговори, всъщност е някаква проява на самозащита на психиката - да се абстрахира от дребното и безполезното, за да има достатъчния капацитет да се справя със сериозните проблеми...----> защото ние сме хора, преминали през една от най-неприятните житейски ситуации - разпадането на брак /от който имаме и деца/ и понасянето на всички негативни последици от това...
                 А може би това "втемерутяване" е просто белег за едно помъдряване...      Кой знае...

 
Много готина дума измисли , Блонди. Така съм се втемерутила , че най-ми е добре сама  Не ми се слушат празни приказки, не ми се играе на колко съм весела...От това,че още ми е прясно, от друго ли е ,незнам.Но се задълбочава-като видя градинка, пълна с майки, бягам към някоя по-самотна да  съм си сама 

Е оказва се че не съм единствена която мисли така.Но пък аз винаги съм била малко самотна и саможива,добреми е сама с детето на някоя самотна пейка.Винаги съм се дразнела от празни разговори.Може би и защото зодията ми е такава мълчалива РИБИ.

бла. Разговорите за "розови ботушки" - събирателно за всички шопинги, маникюри и прочие - винаги са ми били тотално скучни.
Но и аз съм започнала да се дърпам от излизаници. Освен с най-близките приятели.

Промени ме тотално БНД-то ми каза: Това не си ти 
Станах много самоуверена, откровена до болка, дори рязка и мнооого борбена. Отсявам мнооого контактите си, поради това почти всички ме смятат за надменна и надута, но не ми пука. Имах щастието да срещна добри хора и контактувам само с тях. Лицемери и празнословци не ми трябват.

Не бих казала че самотното родителство е това което ме промени, а прекатяването на съжителството с човек, който ме караше да се чувствам нещастна.
И аз като Зеленооката мацка. В момента в който си изясних какво имам и какво нямам (ама вече със сигурност го знаех, а не се догатвах-абе не съм сама, ам все едно съм сама...), на какво мога да разчитам, едно спокойствие и блаженство ме налегна.... Станах много по-разговорлива, интересно ми е да контактувам на всякакви теми...преди това бях както вие го описвате сега-фундаменталния ми проблем с БНД-то ми беше притъпил всякаква емоция. Като се разделихме знаех че ще ми е трудно да отглеждам сама малчо, но бях твърдо убедена че ще се справя, щом имам силите и желанието да се боря. И това по никакъв начин не помрачи битието ми, напротив.
Мисълта че нося огромна отговорност за детенце почти еднолично не ме напуска. Но тя си е моя драма, ако избщо е драма. Правя най-доброто за детето си и съм убедена че за него е също толкова важно да има и мама, която може да се радва на живота. Цел ми е това последното. За да се научи и той на същото.

Промени ме. Положително!

Същото се случи и с мене.
Преди бях готова да премълча,сега вече-не.Научих се сама да се боря и отстоявам правата си.

Оооох, не знам 
Аз се променям непрекъснато, но не знам дали 'самотно родителство' ме промени или самото родителство?  Мисля някак повече за бъдещето - след един 12 часов полет миналата година си направих застраховка живот; вече не карам със 180 по магистралата /ама това е по-скоро заради новия закон/...

Иначе се опитвам да стана по-женствена, не толкова борбена и безкомпромисна колкото бях... Ще ми се да съм някак по-мека, повече жена... ама май само ми се ще 

да.надявам се в полоцителна посока.
търся себе си.откривам себе си.имам малко повече време да мисля.
надявам се ,че сън станала малко по-умна в контактите си с мъжете/е ако не то поне по-пресметлива/.
надявам се ,че съм и ще бъда в пъти по-щастлива сама с децата ,отколкото в компанията на баща им,който  освен за секс за друго май не става.
надявам се да открия ОНЯ ДРУГИЯ,дето може би съществува.половинката на моето АЗ.
не сми харесва формулировката ,,самотно родителство,,.аз поне не смятам ,че съм сама.имам 2 деца-слънца.самотния е баща им ,дето си живурка с маминка.
....
а колкото до контактите,обожавам да говоря глупости.за обувчици,фризьорки ,моди ,кафенета и от сорта на ,,колко пъти на ден ака и му сменяш памперса?,,.
мисля ,че това е подходящ начин да се разтовариш и да се запознаеш с някоя мама в парка по пейките.
обожавам да клю-клю в сауната с другите женски за глупости -диети ,магазини и прочие.
винаги получавам актуално инфо за нещо и винаги имат с какво да ме изненадат.
а ,бе това си е безжичен интернет.
кат на село бабките на пейките,дето всичко знаят.
животът е прекрасен,защо трябва да се изолирам и да страня от хората?

Това за отстояването на правата си винаги го е имало при мен, но виж за премълчаването..., там вече нещата бяха взели направо паталогични измерения,   щото едно от "прекрасните" качества на личността на бившичкия беше нетърпимостта към всякакво чуждо мнение различно от неговото /възприемаше последното като лична обида и предателство /,
в съчетание с невероятното умение да изопачава всяка моя дума в стил "да търси под вола теле"   Та това брилянтно съчетание на характеропатийни качества,    под чието въдействие се намирах бая длъжко време, ме беше докарало до там да слагам по няколко цедки на почти всяка своя дума за да не би да бъда погрешно разбрана... Абе треперех му като на рохко яйце... Да полудееш - малко е!
               След последната ни раздяла обаче все едно бетонна плоча ми вдигнаха от гърдите... и не само че реанимирах и си възвърнах предишното състояние на духа /от преди вредителното му въздействие имам предвид/, ами даже станах една такава рязка, а конкретно към него дори открито хаплива. В смисъл не че го заяждам за щяло и нещяло, ами просто неща дето съм му ги премълчавала с години, сега ако той заговори по някаква такава тема, аз - "право куме, та в очи" си му изстрелвам каквото навремето съм му спестила ... И го виждам след всяка една такава ситуация как ме гледа с недоумение - горкичкият още не може да се адаптира към промяната ми

И аз в отбора на положително проемените. 
Преди да се разделим се чувствах нещастна, подтисната, тъжна, меланхолична.
Бях станала избухлива, нервна, адски напредната.
Дори на срещите с приятелки бях вкисната, та даже и тях успявах да вкисна.
Сега вече почти съм се върнала към това, което бях преди да се провалят отношенията ми с БНД.
Усмихната съм, приказлива, обичам да съм в центъра на събитията, не съм вече така дребнава, някак си по-отгоре гледам на гадостите, които се случиха в живота ни, не се фиксирам в проблемите, по-лежерно го карам.
Дори БНД не успя да ме накара да се чувствам зле след една кофа помия, която изля върху мен вчера.
Харесвам се пак, за първи път от 2 години насам. Успявам да се радвам на слънцето, на патенцата в езерото в парка, наслаждавам се пълноценно на всеки миг, който прекарвам с Иво, защото Гоговите бебешки моменти изкарах в депресия и ревове. В тази връзка аз очевидно съм много по-добра майка като самотен родител отколкото преди.
И Гого ме харесва повече, не съм изнервена, не му крещя. Смеем се заедно, забавляваме се, правим разни шантави неща Не ми се налага да се усмихвам насила, през сълзи, за да не плаша детето.
Дори с майките в парка се заговарям, нещо, което дори и не съм си помисляла да направя когато Гого беше бебе.
Нямам нищо против и всякакъв вид безсмислени разговори. Мога да бърборя глупости цял ден и ми е кеф.
БНД вчера каза, че нямам никакво развитие  Тогава се замислих и си дадох сметка колко много съм се променила за някакви си 6 месеца.
Какво ли ще стане след 1 година... като поотслабна и се сдобия и със самочувствие, направо не ми се мисли 

 
Това да отива в темата за "по-по-най"
Той пък все 1 има ОГРОМНО развитие