Помощ - психясах от тия страхове!

Публикувана: 23 май 2008, 19:26 ч.
Последно мнение: 27 май 2008, 15:49 ч.

3 730
51

23 май 2008, 19:26 ч.

Момичета, не знам дали ви се е случвало, но на мен често ми се случва да си мисля някакви глупости и да изпитвам страх да не загубя някой от близките си. Просто съм страшно черногледа и винаги си мисля най-лошото. Понякога си мисля, че ако умра детето ми ще остане без мама и някакви такива глупости. Представям си дори понякога. Това не е нормално. Пречи ми да живея спокойно и да съм щастлива, а имам всички предпоставки за това. Преди пътувах често и се страхувах от катастрофи, сега ме е страх да тръгнем тримата с детето за морето с колата. Мъжа ми понякога ми казва "Престани с твоите глупости. Теб пък от всичко те е страх". Не го мисля едва ли не постоянно, но понякога, когато нещо негативно се случи и първата ми мисъл е да не се случи нещо на семейството ми. Sad

Sad

Тия страхове... сигурно съм за психиатър! Cry

Cry

Виж целия пост

B

# 1 23 май 2008, 19:46 ч.

Да ти кажа честно,аз не съм черногледа,но понякога и мен ме обземат такива страхове.Това обикновено става,когато не се занимавам с нищо съществено,т.е. като си стоя в къщи дълго време без да ходя на работа.Тогава ме обхваща нещо като апатия тръгваща към депресия и само такива мисли ми се въртят в главата.Не се понасям в такива моменти.Поне при мен е така,че трябва постоянно да съм ангажирана с нещо,иначе черните мисли бързо идват.Пък в крайна сметка не си струва да пропускаме хубавите моменти от живота ни,заради мисли за това какво може да стане.Колкото и да го мислиш,то каквото е решено-това ще е.Затова да гледаме напред към хубавите неща и да се надяваме,че лошите ще ни подминат!

Виж целия пост

G

Gorska_Kitka

# 2 23 май 2008, 19:50 ч.

Noli, и на мен ми се е случвало да си представям някакви всевъзможни ситуации и да се страхувам от много неща, но това е много натоварващо. В такива моменти просто се опитвам да насоча мисълта си към нещо позитивно- да мисля за хубави неща, да мисля за близки и любими хора, за приятели, за готини спомени и преживявания... или просто да съм ангажирана максимално, за да не мисля за глупости
Трябва да се опиташ да се откъснеш от тези мисли. Каквото и да си мислиш, недей да се тормозиш, че ще ти/ви се случи. Просто ако има нещо да става, то просто става. Човек не може да си избяга от съдбата.
Запомни- страховете са си страхове- те са нереални!

Виж целия пост

# 3 23 май 2008, 19:54 ч.

Ох, така е и аз се дразня на себе си, но мислите понякога просто нахлуват все едно не мога да ги контролирам. Много тъпо е това, чак не мога да се позная аз ли съм или някоя друга личност ме тормози така... Confused

Confused

Виж целия пост

Пристрастен

# 4 23 май 2008, 19:57 ч.

И аз понякога попадам в капана на такива мисли. Започнах да смятам, че в крайна сметка всичко идва от насилието и нещастията, които ни заобикалят. Ето - не минава вечер, без по новините да съобщят за поредната жестока катастрофа. Всичко това някак несъзнателно се набива в главите ни. И мен вече ме е страх да пътувам, страх ме е да оставя децата повече време навън, страх ме е да не стане нещо с мен, че какво ще правят те ... Но гледам да не се поддавам много на тия страхове, отпъждам ги - я с хубава музика, я с някоя готина темичка оттук ...

Виж целия пост

G

Gorska_Kitka

# 5 23 май 2008, 20:10 ч.

мдам... съгласна съм с мнението на verona. По новини, по вестници все дават насилие, провокират отрицателни емоции. Човек не може да се откъсне от тях и да не му повлияят по един или друг начин.

И въпреки всичко- мислите са си мисли, реалността е нещо друго. Така, че давай напред Peace

Peace

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 6 23 май 2008, 20:50 ч.

От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле Confused

Confused

Виж целия пост

# 7 23 май 2008, 21:09 ч.

Ох, ,успокоих се, че не съм единствена. И аз изпадам в такива настроения от време на време. С тези земетресения, катастрофи, потресаващо жестоки и садистични убийства...
Честно казано, преди не бях така. Мисля си, че се дължи на отговорността от това да си родител. Тоест осъзнавам голямата отговорност, която сме поели. Не знам, може и да се дължи на това, че все още съм в майчинство, че не ходя на работа.
Една усмивка от мен newsm47

newsm47

Виж целия пост

B

# 8 23 май 2008, 21:09 ч.

Цитат на: Никол в пт, 23 май 2008, 20:50

От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле Confused

Confused

И при мен

Виж целия пост

Ентусиаст

# 9 23 май 2008, 21:17 ч.

И аз съм така.
Откакто майка ми почина внезапно, почти пред очите ми и кошмара който изживях тогава, си дадох сметка, че най-лошото може и се случва без предупреждение. Когато най-малко очакваш се случва нещо, което те кара да се замислиш сериозно за живота.
От тогава насам аз непрекъснато се притеснявам за детето и съпругът си. Само те ми останаха и ужасно много се страхувам за тях.
За мен не ме е страх, само за тях.
Понякога навлизам в такива филми, започвам да плача, да си представям всичко до най-малката подробност.
Много е тежко. Знам, че всичко е в моя мозък, но е по-силно от мен.
Най-много се страхувам да не загубя детето си.
Ето казах го, до сега дори не смеех да го изрека.
Станах ужасно досадна с непрекъснати обаждания в градината, на съпругът си тип "къде си, какво правиш" и т.н.
Направо ежедневието ми минава в черни мисли и мога да ти кажа, че е ужасно.
В понеделник отидох да си лея куршум.
Не знам дали от внушение или наистина има нещо, но се чувствам по-спокойна.
Е, тази вечер като давах детето на баба му да спи в тях пак ме обзе "онова" чувство, ама си наложих да не мисля за това.
Дано успееш да го превъзмогнеш, силно се надявам защото е много гадно.

Виж целия пост

# 10 23 май 2008, 21:22 ч.

Цитат на: Никол в пт, 23 май 2008, 20:50

От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле Confused

Confused

Именно. И при мен така.
Red, това все едно аз съм го писала. Точно това ми беше мисълта, но беше даже малко срам да го кажа по такъв начин.

Виж целия пост

T

# 11 23 май 2008, 21:27 ч.

Аз си мислех, че полудявам и много ме успокоихте. Откакто родих детенцето ми ме разтърсва невероятно силен страх да не стане с него най-лошото. На моменти /когато го даваме на бабите да го гледат/ до такава степен се побърквам, че не мога да стоя на едно място. Плаче ми се, искам да се обаждаме да питаме как е, и най-гадното е че пред очите ми минават страховити картини. Ужасявам се да не падне, да не се удари, треперя над него като орлица. Искам да говоря с психолог, но не знам към кой да се обърна. Не съм споделяла страховете си с никой досега, защото ще помислят, че съм луда. Иначе се радвам, че го обичат и бабите и другите ни роднини, но не съм спокойна като го даваме да го гледат без мен. По принцип съм оптимист и уважавам правото на хората от лично пространство, не искам да обсебвам детето, напротив ще се стремя да го възпитам самостоятелен и амбициозен, но този страх ме съсипва. Какво да правя?

Виж целия пост

Пристрастен

# 12 23 май 2008, 21:29 ч.

Noli, и аз така, не си сама.Доста дълго се застоях в къщи и ме обзе страшна параноя, също като теб.С никого не смеех да споделя... Знаеш ли какво започнах да правя? Реших да се образовам, да уча, за да си ангажирам мозъка с нещо друго, че с тези черни мисли щях да се побъркам. Първо изкарах 2 курса, това беше миналото лято. Не ми стигна, започнах да уча за кандидатстудентски изпити. /Скоро минаха предварителните, ще ставам студентка./ И второ- изобщо не гледам новини. Мисля, че добре ми се отразява това, особено ученето. И сега със следването, вярвам, че съвсем няма да има време за разни глупости.

Виж целия пост

# 13 23 май 2008, 22:25 ч.

Ами аз работя и имам доста работа, така че почти постоянно съм заета, а като се прибера се заемам да играя с детето, да се видим, да се нацелуваме, пък и мъничко домашни задължения ме чакат и все пак ми се случва да ги мисля тия глупости. Ето днес в трамвая докато пътувах пак ми мина някаква глупост през акъла. Трябва да се съберем на групова терапия май.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 14 23 май 2008, 22:28 ч.

Ангажираността не е гаранция, че няма да го мисли.
Аз също се радвам на разнообразие и пак потъвам в гадните си страхове.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Значението на апартамента в романтичната връзка

2 916
153

Лични и семейни отношения

Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

5 915
100

Лични и семейни отношения

Проблем с котките на свекървата

1 613
39

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.