Постъпвам правилно или греша?

Ох, мила, аз не съм нито самотна майка нито дори някога съм се омъжвала - съвсем, ама съвсем случайно попаднах на тази тема цъкайки от линк на лин безцелно из форума и ми стана много мъчно като си представих какво ти е само на теб ...
Искам само да ти пратя една много, много силна прегръдка и да ти кажа, че всичко ще се оправи, дори и сега да не ти се струва така. Изживей тази болка и тази обида и знач, че дори когато света ни е рухнал, има и утрешен ден и той е по-добър от тази тъмна нощ.
Желая ти сила и вяра.

ВЕКА, разбирам болката ти, повярвай ми - повече от добре... Това, което ще ти кажа е само моето лично мнение, а ти най-добре си знаеш всички детайли и ще прецениш... Та това, което мисля е следното:
          Ако си сигурна, че правилно си схванала цялата ситуация, а пък казваш, че и той самият не е отрекъл като си го попитала.., тогава решението ти изобщо не е прибързано. Режи "до кокъл" и  без колебание ----> да крепите брака си само заради децата е абсолютно безмислено /това много пъти сме го обсъждали тук/...;  Да водиш разговори с него и да му даваш шанс да се доказва доколко държи на семейството си, в така описаната ситуация също намирам за болезнено ненужно... Може би някои ще ми опонират, че трябва да се опиташ да разговаряш с него за да изясните точно какво се случва с вас и бла-бла-бла...  Но моето лично мнение е, че такъв разговор има смисъл да се води единствено, ако той го инициира, т.е. той да изяви желанието да се намери някакво решение.., някакъв компромис.., да му бъде даден някакъв шанс... Иначе ти да тръгнеш да го ровиш, едва ли не да му се молиш, пък еле чувство за вина и дълг да му образуваш...., повярвай ми само по-лошо ще стане, защото тия неща с фуния не можеш му ги наля в главата, а още по-малко в душата.  Знам, че думите ми ти идват като да ти насипвам сол в отворената рана... Може би имаш нужда да чуеш точно обратното - че не бива да позволяваш нещата да приключат просто така, че трябва да се бориш за семейството си и т.н. в тоя дух... Но това, в което съм за себе си убедена е, че в подобни случаи има смисъл да се правят опити за спасяване на семейството само ако партньорът, който с поведението си е причинил решителния разрив в отношенията, сам осъзнае, пожелае и направи крачка в тази посока. Ако ти тръгнеш да се изясняваш, да го притискаш, или дори само да го молиш /апелираш/ към "самоосъзнаване", единственият резултат ще е, че той ще се почувства като животно, уловено в капан и още повече ще се замъчи да се отскубне от тоя "капан"... И крайният резултат няма да е друг, освен че ти сама ще удължиш, незнайно с още колко, собствената си агония.

Надявам се да съм ти помогнала! Пожелавам ти сили - пред болката  и решителност - в избора, който ще направиш... И те прегръшам силно!

О, мила. 
Блонди мама го е казала прекрасно. Моят съвет също е подобен. Остани с гордо вдигната глава и излез от гадното положение чиста.
Това най-малкото ще ти даде основа (може да е много болезнена), но все пак е нещо, на което може да стъпиш и да продължиш.
Болката минава, забравя се лека полека. Ако имаш нужда пиши, ако имаш - крещи, просто не събирай всичко в себе си.

И аз заставам зад мнението на Блонди мама.
И един съвет - недей да ровиш и да търсиш подробности. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре за теб. Това от личен опит
Горе главата. Прегръдка и от мен

Препоръчвам ти да изчакаш, и когато се успокоиш, да поговориш с мъжа си. Това не са думи, които някой ще каже на гаджето/любовницата си, това повече ми прилича на нещо, което самата ти би могла да кажеш на приятелка, която в момента преживява лична драма, а ти я успокояваш.

ОБИЧАМ ТИ И ЧУХ ОТГОВОРА И АЗ ТЕ ОБИЧАМ   -  а за продължението какво ще кажете,също ли е подходящо да се каже на приятелка,преживяваща лична драма

не ми звучи много сериозно последният съвет,а за личната истинска драма на века,тя да търси опора при друг,защото нейният успокоява в три часа през ноща приятелките си,а стига с тия измишльотини

Не знам как е при вас, но на мене ми се е случвало да го казвам за да успокоя близък приятел, независимо от това, дали е мъж или жена.

Да не прибързва, било то с изводи или с действия, ми се вижда напълно сериозно като съвет. Винаги може да го изрита, след като обсъди ситуацията с него.

Е, тя е опитала, ама той, доколкото виждам, не изгаря от желание да обсъжда ситуацията.
Блонди мама е казала всичко, което и аз бих казала 
А ти пиши, когато имаш нужда 

Ти страдаш по статуквото. Извинявай, разбирам как боли, но се замисли, че всъщност егото ти страда. Защото не виждам заплаха децата ти да останат без баща - той все пак не иска да ви напуска.
Не го гони и не страдай. Виж дали можете да освежите взаимоотношенията си или поне се разберете кой какво очаква от брака.

Дай си малко време, не взимай прибързани решения, остави емоцията да отлежи и поговори с разума си. Преди да вземеш Решенето, со отговори на няколко въпроса, най-важния от които за мене е: С какво мога да живея оттук нататък? Мога ли да приема този мъж в живота си отново дори ако нещата между нас се изгладят, мога ли да му вярвам, как ще се чувствам аз?.....
В случая дори не е важна неговата позиция- поведението му е недвусмислено към момента, както ти е казала и блонди-мама, нищо няма да промениш към по добро ако провокираш изясняващи диалози, само още повече ще го отблъснеш от себе си. Остави го него за малко.
 Въпроса е какво искаш ти и какъв искаш да е живота ти. Какво искаш за децата си и какво си готова да понесеш и какво не заради тях. Мисля че когато си отговориш на тези въпроси, ще можеш да решиш как да постъпиш.
Има различни жени, с различни необходимости за да се чувстват щастливи или поне да си мислят че са такива. За едни е важен вътрешния мир, повечето от нас тук сме такива след като сме взели нелекото решение да отглеждаме децата си сами, но по-спокойни, по-уверени, дори по-щастливи..... Има и жени, които никога не биха направили тази стъпка заради обществото, страх, несигурност....  от там идват и различните развръзки на много сходни истории...така са се появили и 2 съседни форума 
 Успокой се и "поговори" със себе си. Ще си изясниш доста неща.
 

Както ти е казала Бърди- идвай тук когато желаеш, ако това ще ти помогне някак си.

яхнала метлата , казала си дума по дума всичко, което исках и аз да изпиша.

ВЕКА, кураж и разум!   

Може би съм крайна, но този съвет би звучал добре към жена, която иска да вярва в една лъжа. Има много такива жени - те отчаяно се нуждаят да чуят поредната лъжа, поредното успокоение, поредното "обичам теб и децата", поредното - "няма нищо, измисляш си".
Колкото до конкретната ситуация - ако този мъж наистина държи на жена си и види нейното поведение, и ако наистина "успокоява приятелка", ще я прегърне и ще й обясни с думи прости за какво става въпрос. А няма да прави лаконични признания.
От личен опит знам, че признае ли мъжът, че има друга - това вече е сериозно... Е, има различни мъже, но в дадената ситуация не мога да кажа друго.
А иначе - и блонди мама, и метличката казват ясно - определи си приоритетите. Лично аз, когато вземах решението си за развода се попитах: "Искаш ли да живееш още така? Докога?". Категоричното не определи и поведението ми оттам-нататък.
Знам, че се чувстваш ужасно, знам, че всичко изглежда така, сякаш животът се е срутил, но минава, повярвай ми. А иначе - да останеш да живееш с него - всеки телефонен разговор, всяка негова странна физиономия, всичко ще те кара да се съмняваш, да нямаш мира. Нужно ли ти е?

Лелеееееее, големи екстремистки сте станали 
Още малко ще кажете на авторката да го изхвърли спящ през балкона мъжа си. 

Като начало - Ако сте били толкова идеално семейство той нямаше да изневерява /ако го прави/ или поне щеше да говори с теб, когато го попиташ. Не вярвам аз в тази метаморфоза от прекрасен, любвеобилен и мил мъж - в безчувствен и изневеряващ.

Второ - Дори да ти изневерява, дори всичко м/у вас да е свършило - ГОВОРИ С НЕГО. Говорът е това, което ни различава от животните, хора... Що за съвети давате - ясно било... На мен нищо не ми стана ясно.  Може човекът да е приключвал връзка с това "Бъди щастлива"... може да е решил, че няма да разбива семейството си и че обича жена си...

Успокой се, премисли и говори с човека.