Молба за съвет!!!

Публикувана: 25 май 2008, 12:03 ч.
Последно мнение: 28 май 2008, 06:31 ч.

Гост

25 май 2008, 12:03 ч.

Здравейте,
Имам голям пролем, поне според мен. Напсоледък много мисля и се притеснявам. Синът ми е на година и половина. От два месецеца имаме проблем с разходките. По принцип от малък има страх от непознати хора, но напоследък положението е неудържимо. В момента, в който се опитам да го извадя от количката и да го сложа на земята да си тича с другите деца, той изпада в истерия, не иска да стъпи на земята, увисва се за мен и иска да го взема на ръце. По принцип е спокоен в количката и когато гледа колите. Много обича деца и ако някое дете мине, тогава се отпуска. Но за кратко. Вече незнам какво да правя, писна от подмятания на съседи - той май е изнервен, много е лигав, пищи... Просто ми се плаче! А вкъщи е невероятно добър, тича, пее, танцува. Ако дойдат гости се притесняма първия половин час и после се отпуска. Но навън... Вече имам страх от разходките. Случвало ли ви се е подобно нещо и дали ще го израсте? Моля , помогнете ми със съвет и опит.

Виж целия пост

Как' Сийка

Потребител

# 1 25 май 2008, 12:35 ч.

Определено не бих пускала дете на година и половина да тича с други деца, особено, ако са повече и по-големи. Не те ли е страх, че може да го бутнат и да се нарани сериозно? Децата са деца, не могат да се съобразяват с по-малките. Пускай го да тича, но на спокойно място, където няма опасност някой да го бутне или удари без да иска, пък и нарочно.
Моят син пък като малък се плашеше от непознати жени, особено такива, които се надвесваха над него и почваха да врещят с пискливи гласове: "Ой, на леляяяяя....". Такъв рев беше, че още настръхвам като се сетя. Но пък от мъже никога не го е било страх. Laughing

Израстна го, естествено, но дотогава се съобразявах с него и гледах да не го излагам на подобни "агресии".
Да се върна на въпроса - до тригодишна възраст децата не могат да играят с други деца, могат в най-добрия случай да играят едно до друго. Помнете това и не насилвайте нещата. На тази възраст най-добре играят с възрастен, който ги забавлява или поне много по-голямо дете, което може да ги пази да не се наранят.

Виж целия пост

easy rider

# 2 25 май 2008, 12:41 ч.

Най-вероятно е период, който ще израсте. Не виждам нищо странно в това на тази възраст да не иска да се разхожда извън количката и според мен лично най-лесният начин да се израсте, е като разходките протичат така, както на него му харесва, за да е спокоен и щастлив, и да има желание да опознава света наоколо по собствения си начин. Най-трудният пък е, като се следват "препоръките" и подмятанията на разни "доброжелатели" Peace

. Пък и всъщност ми се струва, че проблемът не е в някаква промяна в поведението на детето, а в желанието ти да започне да прави нещо, за което не е готово, така че по-спокойно - мен да питаш, децата си се развиват, както си знаят, нашата работа е да помагаме Hug

Виж целия пост

alex123

# 3 25 май 2008, 12:54 ч.

Много позната история. Доскоро дъщеря ми се страхуваше от листа, от вятър, от найлонови торбички, от непознати хора, от коли, от всичко! Мисля, че направи интелектуален скок, след който разбра , че светът е голям и опасен. Трябваше и време. Несъзнателно аз и бях насадила страхове, децата са буква листи, аз и казвам да се оглежда за коли, тя го приема така, че като види кола казва "ето, ще ме блъсне" . Сега е спокойна, общува с деца, с възрастни съм и забранила да го прави, когато не съм с нея, но тя вече е на 2. 6 , когато бяхме малки имахме същият проблем, но сега знам, че това не е "проблем". Няма смисъл детето да се насилва да играе с деца на 1.6 г. , нека да играе с теб. Ще дойде момент, в който само ще пожелае да се социализира и ти няма да си му достатъчна. Сега му дай сигурност, естествено е в началото да се страхува, даже да стига до истерия. Търпение му е майката Grinning

Виж целия пост

ivben

Регистриран

# 4 25 май 2008, 13:11 ч.

Нормално е за някой деца, ще го израсте. Много деца на тази възраст имат страхове от нещо, твоето се страхува от непознати.... Дъщеря ми на тази възраст също не искаше да общува с всеки възрастен с децата нямахме проблеми обаче. Не се тревожи всичко ще си дойде на мястото щом вкъщи си се държи нормално и свободно. Hug

А на съседите не им обръщай внимание.

Виж целия пост

asito80

# 5 25 май 2008, 13:25 ч.

И ние имахме същия проблем. Споко! То е още малко. Пък и децата на тая възраст не знаят как се играе с връстници. Предпочитат по-големите да ги забавляват. След някой друг месец ще се заиграе и няма да можеш да го откъснеш от игри.

Виж целия пост

Didia

# 6 25 май 2008, 14:29 ч.

Ами моят съвет е да започнеш да го извеждаш по-често сред деца ,за по-кратко време и по-малко дечица в смисъл като брой и ппо-спокойни.За разлика от другите аз мисля,че е добре да го водиш при някое по-голямо детенце риска да го бутне връстник е доста по-голям отколкото едно 5 год. дете например.Според мен ще е пълна грешка да го отделяш някъде само и да го предпазваш от несъществуващи заплахи.Нашата госпожица е точно на 1 г 6 м и постоянно я водим с нас до ДГ да взимаме брат и и братовчедка и.Сега играе с 5-6 годишни деца на пързалката и бърбори като мелница.Мога да ти кажа,че децата я пазят и на люлките и на пързалките и в пясъка.От начало я беше страх от по-големите,но нямаше как да я пазим в саксия Mr. Green

Сега и малкия 1 г 1 м поч
ти не контактуваше и плачеше от всички.От както стана топло го извеждаме сред децата и първо беше плач,тръшкане и някакъв страх,сега сам се измъква от количката и понеже не ходи самостоятелно ние го водим и той тича сред децата.
Според мен НЕ задълбавай страховете на детето си ,а ги преодолявай на малки стъпки /ако мога така да се изразя/. По-често за по-кратичко и сред дечица. Peace

Виж целия пост

bubina

# 7 26 май 2008, 17:14 ч.

Децата на тази възраст с много лабилна психика,така че го събирай с такива на неговата възраст или ограничавай срещите.

Виж целия пост

БS

# 8 27 май 2008, 16:17 ч.

Така като мисля единственият съвет, който мога да ти дам е да се правиш, че нищо необичайно не се е случило, дори в негово присъствие да не коментираш това.
Извеждай го на разходка и не го сваляй от количката. Нека се чувства спокойно, че никой не иска от него нещо, което то не иска. Подминавай децата и продължавай. След известно време започни да се спираш с количката в близост до децата - нека само ги наблюдава.
Само не го насилвай да слиза и да си играе.
Мисля си, че ако бъдеш достатъчно търпелива, то само ще покаже, че иска да слезе. Тогава отново трябва да запазиш спокойствие и да го свалиш, сякаш това е най-естественото нещо. Ако се усети и реши, че иска отново да се качи в количката - ти го сложи отново. Без церемонии.
Важното е че е разбрало, че може по всяко време да се върне в "сигурното" място - количката. И така мисля, че ще дойде ден, когато ще се престраши да поконтактува с децата и да потича.

Не зная какво е отключило този страх в него, но съм сигурна, че ще го преодолеете! Hug

Виж целия пост

albenadi

# 9 27 май 2008, 16:33 ч.

това е период! А пък и характера му може да е такъв.... Бъди спокойна и не го насливай детето щом не иска. Постепенно ще отмине и ще види че няма нищо страшно в околния свят

Еххх, как ти завиждам, че можеш да си го буташ в количката, да си седнеш на накоя пейчица и да не го гониш по пързалки и катерушки.... Wink

Виж целия пост

biliana_k

# 10 27 май 2008, 20:51 ч.

Опитвали ли сте да излизате само двамата, на площадка без деца, рано сутрин или когато това е възможно?

Виж целия пост

DonKihotka

# 11 28 май 2008, 02:09 ч.

Най-вероятно малкия е наплашен от нещо. Моята имаше такъв страх от хвърчащи сухи листа.Не искаше да стъпва в парка на тревата, ако има много листа по земята! Беше ад,пишеше истерично когато духне вятър и завърти листата. Плачеше и искаше да я вземам на ръце. Минахме през терапия и сега всичко е наред. Имала е някакъв вътрешен страх, но го преодоляхме. В началото ние въобще не можахме да разберем защо тя така изведнъж почва да пищи, като искам да я пусна на тревата.

Дано му мине на малкия, но ако това продължи доста дълго, то трябва да се обърнете за помощ, за да не се травмира детето за в бъдеще. Защото ще трябва да се открие първопричината за това поведение.

Виж целия пост

Глухарче

Ентусиаст

# 12 28 май 2008, 06:31 ч.

Ще го израсте,спокойно.Моя Павел ревеше и искаше да го вдигам на ръце ако видеше в далечината на 20м.,че минава човек.Вече не е така,нищо не съм правила.Успокоявах,че няма страшно и толкова.

Виж целия пост

Препоръчани теми

детето не сочи с пръст

4 600
38

Нашите деца от 1 до 6 години

Бързи въпроси и отговори деца -6

15 874
614

Нашите деца от 1 до 6 години

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Нашите деца от 1 до 6 години