И още едно стихче :)

Детенцето на една позната ми го рицитира цялото с едно сладко ,тъничко гласче.Та тя е само на 3 , а го е научила цялото.Много ми хареса и дали защото ми се прииска да го чуя един ден и от моя син па дори само част от него го издирих от нет-а и си го свалих.Ето го и за вас.Предполагам че ще има много мамчета които са го чували когато самите те са били деца, но аз самата не бях и много ме впечатли


Там,в гората, там далече,
расло лече-буболече -
галенко,
с корава дрешка,
аленко
като черешка.
С две оченца,
да си гледка
С шест краченца,
да си шетка.
С гладко
гръбче и муцунка,
сладко
мама да го цунка.
На шишарка
си седяло.
От роса попарка
яло.
Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:
"На възглавничка от лайка
Спи ми, чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани-нани, лли-люли!
Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Слънчо вече се затули,
нани-нани, люли-люли!"
Чудно лече-буболече -
там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви,десни!
Ех, че срещи интересни!
Под листо от дива круша
спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
да му каже "боц" с мустаче.
Спряло се до росна капка,
да поцапка
като жабка.
Спряло,
да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.
После взело да се люшка
на листец от теменужка.
И съгледало черупка -
орех с провъртяна дупка:
Мушнало се до средата
и настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,
мънка -
ни навътре, ни навънка!
- Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? -
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)
А горкичкото юначе
почнало на глас да плаче -
там, в гората, там, далече:
- Аз съм лече-буболече -
галенко,
с корава дрешка,
аленко
като черешка.
С две оченца да си гледкам.
С шест краченца да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко
мама да ме цунка...
Ах, ти, лече-буболече -
там, в гората, там далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.
Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.
На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.
Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло -
там, в гората, там, далече