Колкото и да не ни се вярва... една година мина, но въпреки това болката и тъгата не са намалели. Дари много липсва на мама, тати и кака, много липсва на роднини и близки, липсва и на тези като мен, които не я познаваха, но въпреки това с трепет чакаха всеки ден добри новини, молеха се, надяваха се, вярваха, че целият този Ад ще мине, че всички сили ще останат възнаградени. Уви, надеждата ни умря на тази дата преди една година. Ангелчето полетя там, където няма болка, няма болести и болници, има само красиви градини с цветя, много животни, светли хора, много щастие, игри и усмивки. Дали обаче наистина е така? Дали Дари наистина е там някъде? Или завинаги ще остане в зловещия ковчег в тъмната земя? Кой знае... Но едно знаем със сигурност - че тя е в сърцата ни, в мислите и спомените ни, във всяка наша усмивка, във всяко едно добро дело и ще живее винаги, защото както е казал покойният Христо Калчев "Човек живее толкова, колкото помнят името му". А името и детенцето Дарина ще се помнят вечно!
На Дари
Наричахме я Мандаринка
или пък просто "нашта Дари".
Тя отлетя. И вече спинка
при ангелите. Без кошмари.
Тя отлетя и студ огромен
душите ни за миг попари.
Но ще ни топли оня спомен
за сините очи на Дари.
И ще ни прави по-човечни
усмивката й лъчезарна.
И любовта ни ще е вечно
с принцесата, родена в Варна.
Една принцеса от небето
сега ни гледа и се смее.
Защото тя ни бе отнета,
но въпреки това живее
и продължава да ни топли
и ето, че и след година
пак има сълзи или вопли,
но има и "Спаси, дари на...".
Тя ни остави свойто мото,
изречено с очи засмени:
"За да повярваш във доброто,
прави го - и заради мене!".
Пламен Петров
29 май, 2008г.
Виж целия пост
На Дари
Наричахме я Мандаринка
или пък просто "нашта Дари".
Тя отлетя. И вече спинка
при ангелите. Без кошмари.
Тя отлетя и студ огромен
душите ни за миг попари.
Но ще ни топли оня спомен
за сините очи на Дари.
И ще ни прави по-човечни
усмивката й лъчезарна.
И любовта ни ще е вечно
с принцесата, родена в Варна.
Една принцеса от небето
сега ни гледа и се смее.
Защото тя ни бе отнета,
но въпреки това живее
и продължава да ни топли
и ето, че и след година
пак има сълзи или вопли,
но има и "Спаси, дари на...".
Тя ни остави свойто мото,
изречено с очи засмени:
"За да повярваш във доброто,
прави го - и заради мене!".
Пламен Петров
29 май, 2008г.
