Имам нужда от съветите Ви ...

  • 2 431
  • 22
Здравейте, самотна мама съм от началото на забременяването. Таткото изобщо не присъства по никакъв начин в живота ни.
Детенцето ми скоро ще стане на 2 години.
В момента живея в провинцията при майка ми, с която не се разбираме особенно, но така се налага /да се търпим/.

По принцип работя в столицата, сега когато идва края на майчинството - дилемата ми е :
Да остана при дететенце в провинцията или да се върна на старото ми работно място? newsm78

Положителните страни ако остана в провинцията са, че ще съм при детето си, предполагам, че ще успея да си намеря работа, не съм търсила още, но имам 2 висши и специалността ми е доста търсена.
Недостатъците - ще трябва да продължавам да търпя съвместното ми съжителство с майка /понякога наистина ми идва много нагоре, не се разбираме и това е/. Нямам приятели, не излизам никъде ...

Работата ми в столицата е хубава - харесвам си я, понякога ходя и в командировка, има разнообразие, добре платена е. Всичките ми приятели са там.
Но ще мога да си виждам детето само 2 дена в седмицата ... За сега изключвам варианта да живея с детенце в София.

Да добавя още, че майка ми не е пенсионерка, но ако реша да се върна на старата си работа, тя ще поеме грижите за детето - говорили сме и няма нищо против. Иначе в момента работи.

Очаквам съветите Ви  Hug
 
Виж целия пост
# 1
Мама на Сисо, защо изключваш възможността да вземеш детето си с теб в София?
За мен решението е лесно. Връщаш се тук на старата си работа и при приятелите си, а детето през деня е на детска градина или с детегледачка. Частна градина или детегледачка струват 400-500 лв и ако работата ти е наистина добра и можеш да си ги позволиш, а и ако има къде да живеете, не се замисляй. За държавна градина не споменавам, защото поради глупавата система с класиранията тази година няма как и къде да го вкараш.
Аз лично бих работила и на 2-3 смени, само и само да съм финансово независима и да не живея с майка ми. Това значи психическа смърт за мен (не ме разбирайте погрешно, тя е много добра и грижовна жена), едни вечни нерви и нещастно настроение, за които не само съм прекалено млада, но и ще се отразят на детето ми.
Виж целия пост
# 2
Да, защо не си вземеш детенцето с теб ?!
И аз живея сама с моето, и аз ходя на работа и си плащам наема...Не е страшно!
Не бих поверила сина си на никого , и не сме се разделяли и за ден от както се е родил.
Така, че съвета ми е  - стегни се, вземай детенце и към София! Peace

П.п. Само да не помислиш, че е лесно - не е ,но имаш ли желание - ще се справиш!
Виж целия пост
# 3
Майка ми гледаше сина ми година и половина, докато се сдобия със заплата,с която да мога да покривам и наем и всички останали необходимости. И точно така виждах детенце всеки уикенд. Тежко ми беше и знам колко много дни заедно съм изпуснала, но за мен това бе правилният и единственият път. Успех и късмет!   bouquet
Виж целия пост
# 4
Майка ми гледаше сина ми година и половина, докато се сдобия със заплата,с която да мога да покривам и наем и всички останали необходимости. И точно така виждах детенце всеки уикенд. Тежко ми беше и знам колко много дни заедно съм изпуснала, но за мен това бе правилният и единственият път. Успех и късмет!   bouquet
Поне още 2 мами, които пишат тук също постъпиха така. Тежко ще е, но и според мен това е по-добрия начин. Но се пак всичко зависи от конкретния случай.
Успех каквото и да решиш.  Peace
Виж целия пост
# 5
Всичко зависи от това какъв човек си ти и какво можеш да понесеш...

Аз не бих живяла с майка си никога, но още по-невъзможно би ми било да си оставя детето на който и да било да го възпитава и отглежда. Лятото дъщеря ми ще е с баба си 2-3 седмици и въпреки че имам нужда от почивка се ...изприщвам.  Sick

На твое място бих се върнала в София, но с детето. Или поне бих го взела след първоначалното свикване с работен режим.
Виж целия пост
# 6
Аз бих оставила детето при майка ми докато се ориентирам и се нагодя на режима на работа. Ако сега ще се връщаш на работа то аз лично бих си взела детето в началото на учебната година до когато ще имам достатъчно време да намеря определената градина, събера малкко пари с които да се справиме зимата...

А иначе, аз не оставих децата си, но моя случай е различен.

Успех
Виж целия пост
# 7
Отбягвам да давам съвети,ама бих могла да кажа какво аз щях да направя на твое място.Щях да оставя временно детето на майка ми и да започна работа.Това ще ми даде време да се поокопитя и да свикна с промяната,дай боже и да намеря градина или детегледачка.Едва тогава,когато всичко ми е сигурно щях да си пробера детето при мен.Знам,че е неприятно да се разделиш с детето си/дори и временно/,ама пък и да го лашкаш напред-назад в несигурна обстановка си е още по-зле.А пък да оставиш детето задълго на майка си....де да знам,не ми се вижда много добра идея.Колкото и всеотдайна да е майка ти към детето ,все пак ще го възпитава друг човек,не ти.А после като си го прибереш след време толкова неща ще те дразнят,че ще ти се иска да форматираш хардчето му и да преинсталираш всичко.Да,ама вече не става!
Успех ти желая,каквото и да решиш    bouquet
Виж целия пост
# 8
Да оставиш детето за известно време при майка ти докато се почувстваш сигурна в София ми се струва добър вариант, 2-3 месеца, половин година ако тябва, но не отлагай твърде дълго "прибирането" на детенце при тебе, защото както са казали и другите- в тази възраст "дръпват" много бързо и нещата не опират до едното " гледане"....не знам защо така, но ти сякаш не обмисляш този вариант, а само или ти да останеш там с него или да остане само то.... newsm78
Аз отглеждам сина си сама, с помощта на жена, не ми е лесно, но не си помислям и за миг варианта да си улесня живота като го дам на баба му и дядо му да го гледат..... Thinking
Виж целия пост
# 9
Благодаря на всички - май сте единодушни да се върна в София ...
За мен варианта да взема детето с мен в началото е невъзможен, освен това не се знае каква квартира ще мога да намеря, ако трябва да го гледа и детегледачка мисля, че няма да живеем в охолство - ще има доста лишения и то за негова сметка.
Освен това нямам и автомобил, май кашата е пълна ...  newsm78
Виж целия пост
# 10
Струва ми се, че вариантът да отидеш в началото сама в София, докато намериш квартира и се ориентираш в работната обстановка, е най-добър.  Peace Няколко месеца все ще издържиш да виждаш детенцето си само уикендите. Идеята да го вземеш при теб от септември, когато евентуално може да тръгне на градина, звучи добре и логично.
За това колко ще е трудно финансово и за лишенията на всички ни е ясно. Дете не се гледа лесно и от нормално семейство с двама родители, пък какво остава за сам човек. Но ще се справите. Дупе знае 2 и 200, както е казал народът. Много по-добре е детето ти да живее с майка си и при условия, в които тя ще е психически спокойна (визирам неразбирателството с майка ти), пък макар и в условия без особен лукс. Помисли и за себе си. В ситуацията, в която си в момента, животът ти е "зациклил". Върни се в София, където са ти приятелите. Тръгни на работа - вярно е, че ще е изморително, но ще е и освежаващо след 2 години майчинство и самота. Освен това така има по-голяма вероятност да срещнеш някой мъж, с когото да изградиш бъдеще.
Каквото и да решиш, ти желая много късмет (че без него не става) и много сили да се справиш с това, което ти предстои!  Hug
Виж целия пост
# 11
Остави временно детето при майка си стъпи си на краката и си го вземи тогава с теб
Виж целия пост
# 12
Изцяло се присъединавам към всички майки, които те съветват да оставиш детето временно при баба му и да създадеш някакъв комфорт за двама ви в София. След това цял един живот ще сте заедно! Късмет и смелост!
Виж целия пост
# 13
Аз пък мисля че детето трябва да е при майка си,

естествено можеш да го оставяш в прованса за седмица две макс,

но моята позиция е че майката (и бащата) трябва да си гледат

децата, а баби/дядовци да помагат когато е необходимо.

Намираш квартира, разбираш се с работодателя да си тръгваш навреме, намираш детска ясла и това е Simple Smile ама лесно съм го описала.
Но говоря от собствен опит...

Пожелавам ти кураж  Hug
Виж целия пост
# 14
Вземай си детето и отивайте в София.Дори и да го оставиш на майка си,един ден та може да ти натяква,за това как ти е помагала,как се е грижила за детето.Така че,намери си хубава работа,потърси подходяща ясла или жена,която да гледа детето и заминавайте.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия