за тръпката и съжителството

  • 4 166
  • 25
Здравейте  Hug

Четем форума от доста време и ни направи впечатление многобройните постове и теми свързани с любовници, загуба на интерес към партньора, раздели и какво ли още не  #Crazy Ние сме младо семейство и за сега поддържаме "огъня" но се и притесняваме от това "омръзване" което толкова се афишира напоследък  ooooh!

Прииска ни се да направим тема, в която всеки който желае (било то мъж или жена) сподели с нас и с другите, хитростите, тактики, дела или просто постъпки който прави за партньора си за поддържане на тръпката и интереса един към друг, защото това трябва да се прави и от двамата а не както доста хора чакат това само от съпрузите/съпругите си. Пък видиш ли сме спасили нечий брак или сме отприщили нечие друго аз което партньорите откриват у другия и разбират дали човека до тях е или не е подходящия  Money
Разбира се че това може да е индивидуално, но нали все пак сме хора, можем да се раздваме на едни и същи неща. Нека да се съберат съветчета който да са просто от помощ   bouquet

Виж целия пост
# 1
За мен ,за нас рецептата е в изненадите.Но за съжаление все по рядко се случва и то най-вече по поводи.Вече 14 г сме заедно и сякаш спряхме да се изненадваме,това не значи че не се обичаме ,но е различно. Просто си чакаме времето ,когато ще си останем поне за ден -два сами. Hug
Виж целия пост
# 2
Ние сме заедно от 9 години и с всеки следваш ден се обича ме все по-вече и не ми се иска да помислям че този огън между нас може някой ден да изгасне
Виж целия пост
# 3
За мен лично най-важно независимо дали двама живеят с брак или без брак е свободата и липсата на ограничения.Знам,че винаги когато поискам мога без него да излезна с приятелки или с колеги да идем някъде през уикенда,да направя нещо, което ми доставя удоволствие.Искам да кажа,че всеки трябва да си има някакво лично пространство-за хоби,занимания.Никога мъжът ми не ми е държал сметка,не ме е обсипвал с безброй въпроси или да е проявявал съмнения и ревност.Естествено и аз му отвръщам със същото.След това си разказваме като приятели.Вече с дете нещата стават по-сложни,но когато между двама има доверие и разбирателство винаги може да се намери време.
Виж целия пост
# 4
Няма правила, за всяко семейство е различно Wink нещо, което помага при едни, действа пагубно при други, така че не бих рискувала  Laughing ако например ние приложим това, което е написала amfibia, след 1 месец ще сме в развод  Mr. Green
Виж целия пост
# 5
Няма правила за това как да си щастлив - всеки за себе си.
Виж целия пост
# 6
Ние с мъжа ми сме заедно от 10 години почти - 8 г. гаджета и 1,5 г. женени и аз смело мога да кажа,че все още съм влюбена в него и той казва че го вижда в очите ми. Heart EyesНо за мен е малко странно,че той твърди че вече не е влюбен в мен а ме обичал много.Казва че преди в началото е бил влюбен ....... Аз също го обичам,но съм и влюбена внего.Каже ми възможно ли е да е така както твърди или просто ги разбираме нещата по различен начин?
Виж целия пост
# 7
Обичаме се много,щастливи сме заедно,но ще излъжа ако кажа че тръпката е вечно жива....Да,изненадваме се понякога,но има и моменти когато ни е скучно примерно Thinking.Което не е толкова лошо всъщност,има някакъв чар в това понякога просто да има с кого да си помълчиш Wink.Навремето мислех че съществува вечна любов и страст,сега мисля малко по-различно-в смисъл любовта си остава но чувствата се променят в някаква посока с течение на годините.
Най-важното за мен е да сме както любовници,така и приятели,да сме заедно,но и да имаме свое лично пространство и не на последно място-да не знаем абсолютно всичко един за друг,за да можем да се изненадваме(все пак какво интересно може да намериш в една прочетена от начало до край книга Wink...)
Виж целия пост
# 8
Мога да кажа за себе си че най-важно е доверието между мен и съпруга ми , за да продължаваме да сме заедно. Женени сме вече почти 15 г. Без значение е колко го обичам, ако имам някакви съмнения мога да вгорча живота и на двама ни. Променили сме се  много откакто сме заедно.
Виж целия пост
# 9
За мен лично най-важно независимо дали двама живеят с брак или без брак е свободата и липсата на ограничения.Знам,че винаги когато поискам мога без него да излезна с приятелки или с колеги да идем някъде през уикенда,да направя нещо, което ми доставя удоволствие.Искам да кажа,че всеки трябва да си има някакво лично пространство-за хоби,занимания.Никога мъжът ми не ми е държал сметка,не ме е обсипвал с безброй въпроси или да е проявявал съмнения и ревност.Естествено и аз му отвръщам със същото.След това си разказваме като приятели.Вече с дете нещата стават по-сложни,но когато между двама има доверие и разбирателство винаги може да се намери време.
Така е и при нас !
Виж целия пост
# 10
Аз също много държа на личната свобода. Имам я, но не прекалявам с правата си. Той също. Но не това е основата, която ни крепи. Даже не знма точно какво е. За 10 г. брак сме имали не 1 или 2 кризисни моменти, в които аз примерно съм усещала, че той изстива към мен, че я няма вече тръпката. имало е и моменти в които аз се усещам, че някакси ми става безразличен. Но явно защото и двамата се обичаме ( не влюбване, а обич) и като усетим, че е дошъл такъв момент до сега поне все сме намирали начини да разпалим огъня отново. Не мога да дам конкретни примери, понякога жаравата лумва отново след един як скандал и последващ спокоен разговор след това. Но това се получава само когато и двамата държат на брака си. Тогава винаги се намират начини да се съживи тръпката.
Виж целия пост
# 11
За времето прекарано заедно мога да кажа само едно - намерих своето второ АЗ.
Малките жестове, изненади - дребни подаръчета, обаждане, еротичен смс .... не се изискват титанични усилия, за да се поддържа тръпката. И най-важното - доверие в другия и уважение към него и личния му живот. Не мога да търпя следене, дива ревност и поставянето на огради около мен. Не постъпвам така и с него. Чувството да си свободен обвързва повече, отколкото ограниченията.
Виж целия пост
# 12
За времето прекарано заедно мога да кажа само едно - намерих своето второ АЗ.
Малките жестове, изненади - дребни подаръчета, обаждане, еротичен смс .... не се изискват титанични усилия, за да се поддържа тръпката. И най-важното - доверие в другия и уважение към него и личния му живот. Не мога да търпя следене, дива ревност и поставянето на огради около мен. Не постъпвам така и с него. Чувството да си свободен обвързва повече, отколкото ограниченията.

БРАВО!   bouquet
Виж целия пост
# 13
Уважение, усмивки и думи като извинявай и обичам те с повод и без повод - това е нашата рецепта! Можем ли - заедно сме!
Виж целия пост
# 14
Като ви чета май ние сме най-зле  Cry. Дори не ми се пише за това. Браво, че се обичате. Дано да е все така. много е хубаво да обичаш и да си обичан.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия