Кулинарно-философска..

  • 1 279
  • 25
Тъпо заглавие,но не се сещам за друго Confused

Темата:"Децата отделни личности ли са?" ме провокира да попитам за вашето мнение.
Доколко ние,родителите проектираме собствените си възгледи и личните си вкусове върху децата?
Ясно е,че те растат в семейна среда,която ги оформя като личности и следват модел на поведение показан им от нас,възрастните.
Но имаме ли право да оформяме вкуса им според собствените си виждания?
Например:
Аз мразя пъпеш.
И на вкус,и на мирис-все ми е гаден.
Обаче на детето давам.
Моя приятелка беше много изумена,защото беше свидетел на гримасата ми и сбърчването на нос,когато го рязах и подавах на детето.
Защо съм го правила след като не обичам.
Ами защото той може да обича.
Така се и оказа.

Друг пример:
Вкъщи не се консумира никакво агнешко-и двамата с баща му не сме почитатели и не готвя.
За детето обаче съм правила агнешко със спанак и агнешка супа.
Само за него.

Трети пример:
Не ям рибена чорба.
Гадна ми е,мирише ми и така.
За мъжете готвя обаче.

Друга приятелка сподели,че не обичала леща/хранихме децата навън и моят лапаше лъжиците със завидна бързина-една от любимите му храни/.
На дъщеря си също не давала.
Казвам и да пробва,може да му хареса.
Тя не ядяла-за кой да я готви?

Все за храна питам,но не само за храна ми е въпроса.
Ние ли формираме вкусовете на децата си и имаме ли право да ги лишаваме ги от определени неща,които за нас не са приятни?
Виж целия пост
# 1
Честно казано гледам да готвя неща, които да се ядат от повече хора по възможност...
Но примерно, аз не обичам омлети и пържени яйца, но за децата, особено за сина ми, правя, защото знам, че яде такова нещо. И защото е лесно Mr. Green
Извън готвенето: не си падам хич по розово и разни там роклички. Но щерката (на 3 години) мре за такива, съответно това се купува и това се носи. Независимо че е само на три, не искам насила да и налагам собствения си вкус. По въпроса за дрехите трудно се излиза на глава с нея, така че и давам свобода в това отношение. В разумни граници Wink
Виж целия пост
# 2
Hakiba, и аз действам като теб.
Това, че има неща, които не ям, не означава, че няма да се харесат на детето и то няма да ги яде.
Вариантът, в който майката не дава на детето определена храна, защото тя не я обича, не е приемлив за мен.
Не знам дали ние формираме вкусовете у децата. До едно време може и да е така. По съм склонна да си мисля, че децата с времето сами си определят вкусовете (ако говорим само за ядене, де). Затова давам от всичко.
Виж целия пост
# 3
Браво, много хубаво правиш.
За съжаление няма как да изследвам дали бих била тъй великодушна, защото съм твърде всеядна и комай лишавам детето си само от пача и шкембе. Според мен все някога някоя добра душа ще му предложи да опита.

Виж целия пост
# 4
Ние ли формираме вкусовете на децата си и имаме ли право да ги лишаваме ги от определени неща,които за нас не са приятни?


Да, ние формираме вкусовете на децата си и не, нямаме право да ги лишаваме от неприятни за нас неща. В кулинарен аспект - ненавиждам супи всякакви, но от години насам ги приготвям с такъв тимуровски плам и в такива огромни количества, все едно без тях не мога да дишам. В социален аспект - фрустрирам се от родителско-детски тълпи, но съм винаги строена пред куклени театри, детски кътове и циркови порти. Такива ми ти работи, майчини неволи  Mr. Green


Независимо какво ям/не ям и какво намирам за тъпо/нетъпо, аз съм длъжна да дам възможност на децата да решат сами за себе си. В този ход на мисли, не бих им пробивала ушите, не бих ги правила вегетарианци, не бих ги лишила от ТВ /макар мноооооооого да го мразя  Laughing/


Запазвам правото си на манипулативно възпитание на вкусовете, обаче - няма да преживея дъщеря ми да се кичи с пайети от глава до пети, а синът ми да поглъща вафла подир вафла  Crossing Arms
Виж целия пост
# 5
Hakiba и аз съм като теб. Давам всичко. На мен може да не ми харесва, но детето пък да хареса дадената храна или плод. Всъщност аз много не съм по плодовете, но се старая  да я науча да яде всеки ден плод.
Виж целия пост
# 6
Аз също готвя храни, които не обичам.А честно казано, особено покрай мъжа ми се научих да ям сарми, мусака и разни други неща, които преди това не кусвах.Банани също не обичах, но сина ми ги обожава и в къщи без банан не сме останали.И тях ги проядох  Grinning Вече съм станала такова всеядно същество, че и аз като Анда

лишавам детето си само от пача и шкембе. Според мен все някога някоя добра душа ще му предложи да опита.

 Grinning
Виж целия пост
# 7
Ние помагаме на детето да формира своя вкус (не само кулинарен, но и естетически).
Аз например не ям месо и всичките ми познати ме питат дали давам на Макси месо. Естествено, че му давам, даже и готвя с месо специално за него.
Също много обичам да му казвам, че цветята са красиви, животните (повечето) са добронамерени и т.н.
Разбира се, следствие на неговия опит, който предстои да натрупа, представите му за нещата ще се променят и може да обърне мнението си на 180 градуса. Въпреки това смятам, че е по-добре сега да изграждаме положителна представа за света,отколкото да му казвам: о, как може да ядеш това, то смърди ужасно или ако не слушаш, ще те изяде кучето на съседите и т.н.
Виж целия пост
# 8
Давам шанс да опита от всичко, но вкусовете й по отношение на храната много се доближават до моите, предполагам, че е защото копира поведение. По отношение на външния вид, обаче сме коренно различни по предпочитания: аз се старая да имам елегантен женствен вид, тя-да прилича на момче. Не мога да я ограничавам, а не се и опитвам, старая се да й повлиявам, но рядко ми се отдава.
Виж целия пост
# 9
За някои неща налагам вкуса си към храната ДА.

Дъщеря ми не е опитвала маргарин - такова нещо у дома не се купува. Кренвирши някой й е дал и тя веднъж поиска да й купя - купих и 2, хапна ги и това беше...

Не ям каши - съответно у дома такива не се готвят и предлагат. Имам непоносимост към лактоза и не мога да ям нищо млечно /макар че обичам/ за дъщеря ми обаче винаги има няколко вида млечни продукти, които обича.

Тя не близва нищо зелено - подправки, спанак, зелена салата... Аз ги обожавам, но заради нея се готви без тях или й се предлага алтернатива.

Във всички области се опитвам да формирам вкуса й, поне на този етап и се надявам нещичко да й остане...
Виж целия пост
# 10
експериментирам непрестанно.
аz не ям хайвер но вчЕра вzех червен аz сушито и дребния го нападна с 2 лъжици и с ам ам ... не остана нищо в буркана. Плюс това иzлапа голямо количестов месо от раци китайски гъби пак преднаzначени zа сушито ми, както и няколко парчета пушена мекрелка . Това само докато пригортвях сушито и то неочаквано zа мен  Joy
Виж целия пост
# 11
По-скоро аз настоявам да експериментира с различни вкусове, но в повечето случаи без успех. Не се налагам, т.е. не й бутам лъжицата в устата, само и само, за да изяде каквото аз съм решила. Може би сега е в период, в който иска всеки ден едно и също - филийка, мляко, месце, салатка и сокче. А, и ябълки и картофи. Пробвам  с ягоди, череши, кайсии - вече има избор. Отказва, при това енергично. По темата - опитвам се да предлагам от всичко, но май по-често нещата, които аз обичам. Подсъзнателно решавам, че ще й харесат.
Виж целия пост
# 12
Не мисля че е правилно родителите да проектират собствените си вкусове върху децата.Те все пак си имат рецептори,които могат и да са по-различни от родителските(когато става въпрос за храненето де).Даваме на детето ни да опитва всякаква храна.Ако има нещо което не обичаме се стараем то да не го забележи(за да не реши че ''не обича копър'' примерно като баща си Crazy).И аз понякога готвя някои неща само за детето.И ми доставя удоволствие Simple Smile Simple Smile Simple Smile .Никога не му налагаме както какво да яде,така и какво да не яде Wink
Виж целия пост
# 13
Не ям банани  Sick, никога не ми е хрумвало, да не давам на детето.
Аз мисля, че вкусът се изгражда с годините. Майка не яде чесън, мрази го в червата си. Никога не ми е давала, аз го открих случайно, на село, братовчедите ми ядяха пресен чесън с сирене...така ми се услади. До ден днешен го обожавам, за ужас на мама  Heart Eyes
Мъжа ми мрази спанак, ама много. Майка му не готвела спанак, бил блудкав, ужасен. Аз обожавам. Мисля, че е полезен  Peace
Детето и то се опъваше, ама като почнах да и правя супички, взе че и хареса, най-изненадващо и баща и прояде, даже му хареса  Twisted Evil
Мисля да дам на детето, да пробва всички храни, тя ще прецени, кои и харесват.
Бях решила да не и давам полуфабрикати, но тя се захрани самостоятелно с чипс. Детето не живее в инкубатор, трябва да свиква на всичко. Имам си правило за маргарина, бялата захар и солта. Замествам с масло, кафява захар или мед, и морска сол  Peace
Ако реши като порасне да ги яде, избора е неин. За съжаление в готовите храни тези съставки ги има, така че няма да мога да ги огранича напълно, но поне в моите манджи няма да ги има!
Виж целия пост
# 14
Не се опитвам да му налагам вкусове, но и не мога да готвя месо. През живота си не съм готвила такова нещо, няма и да го направя. Така че вкъщи може да яде шницели, мусака, кюфтета - ама за агнешка яхния примерно има да чака  Mr. Green. Всъщност той опитва доста различни неща в яслата или като е на гости при някоя баба. Затова не се притеснявам, че ще остане нещо, което да не е хапвал.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия